Решение № 88 от 01.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600399 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260021 от 26.03.2021г., постановена по НОХД № 36/2021г. Районен съд-Несебър признал подсъдимите М. К. А.. ЕГН ********** и А.Ц.О.. ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б. „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, за което по реда на чл.58а ал.1 от НК наложил на всеки от тях наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпят при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил всеки от подсъдимите да заплати припадащата му се част в размер на 83.21 лева от сторените в наказателното производство разноски.

Така постановеният съдебен акт бил атакуван с отделни жалби от подсъдимите – подс. А., чрез защитника му адв. П.Ч. от АК-Бургас, а подс. О. – лично. В жалбата на първия се съдържат оплаквания срещу дейността на районния съд по индивидуализация на наказанието му. Не били съобразени всички налични по делото смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, сред които невисоката стойност на отнетите вещи и частичното им възстановяване, стореното самопризнание и младата му възраст, поради което и наказанието се явявало явно несправедливо. Претендира изменение на обжалваната присъда с намаляване на наказанието на 2 години „Лишаване от свобода“.

В жалбата на подс. О. не се съдържат конкретни оплаквания срещу присъдата.

Същата е бланкетна и с нея се изразява единствено желанието му да обжалва присъдата.

И с двете жалби не са отправени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна 1 прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон. Наказанията били правилно определени и справедливи. Моли за потвърждаване на присъдата.

Във въззивното съдебно заседание подсъдимите А. и О., редовно призовани, се явяват лично, доведени от органите на РД „Охрана“, и заедно със защитниците си съответно адв.

П.Ч. от АК-Бургас и служебно назначеният защитник – адв. Ваня Радиева от АК-Бургас.

Адв. Радиева поддържа жалбата на подзащитния . Счита, че наказанието било неправилно определено. Младата възраст на подс. О., връщането на част от вещите по собствена инициатива и стореното самопризнание позволявали наказанието да се определи към минимално предвиденото в закона, а именно 3 години „Лишаване от свобода“, което на основание чл.58а от НК да се редуцира до окончателен размер от 2 години „Лишаване от свобода“.

Адв. Ч. поддържа изцяло подадената от подс. А. жалба с изложените в нея аргументи.

Наказанието на последния било несъразмерно тежко, поради което моли същото да бъде определено в минимален размер, а след приложението на чл.58а от НК да бъде в размер на 2 години „Лишаване от свобода“.

В последната си дума подс. О. моли съда да му определи по-ниско наказание.

В последната си дума подс. А. изразява съжаление за стореното и моли наказанието му да бъде намалено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбите на подсъдимите за процесуално допустими, тъй като са подадени в преклузивния 15-дневен срок от легитимирани да обжалват субекти срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието им да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни и на двамата подсъдими правата им по чл.371 от НПК и да ги уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направените самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Самопризнанията им са изразени ясно, недвусмислено и категорично, и не са били оттеглени до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанията на подсъдимите са доказателствено обезпечени в необходимата степен и действително се подкрепят от показанията на свидетелите Т.Д., Д.Т., Т.И., Ю.П., Д.П., К.Р., А.А., С.А., Б. А., Ш.О., от извършените съдебни експертизи - дактилоскопна експертиза (л.62-64, том 1 от досъдебното производство) и икономическа експертиза (л.40-41, том 2 от досъдебното производство); от писмените доказателствени средства - протокол за оглед на веществени доказателства (л.42-44, том 2 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум към него (л.6-16, том 1 от досъдебното производство); и от писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване (л.43, 2 л.52, л.77, л.79 – всички в том 1, и л.29, том 2 от досъдебното производство), трафични данни от мобилни оператори, изискани по реда на чл.159а от НПК, докладни записки, писма и др.

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, идентична с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият М. К. А.. ЕГН ********** е роден в гр. К. и живее в с. Г., общ. К., област Сливен. Той е *********, с ********, *******, ******* и е *********.

Подсъдимият А.Ц.О.. ЕГН ********** е роден в гр. С. Бургаска област. Той е *********, с ********, *******, ******* и е *********.

Към 14.08.2019г. подсъдимите А. и О. обитавали бунгало, находящо се зад стадиона в гр. Несебър, Бургаска област. Тъй като не разполагали с парични средства, двамата решили да посетят различни места за отдих, на които знаели, че имало туристи, и да откраднат вещи, които впоследствие да продадат. Около 01:00 часа на същия ден двамата се отправили пешком в посока с. Равда, Бургаска област. Те забелязали намиращите се в близост до кв. „Черно море“, гр. Несебър, бунгала, стопанисвани от ХТМУ-София. Поконкретно, подсъдимите А. и О. се приближили до бунгало № 4, отворили монтирания на източната му страна прозорец (отстоящ на около метър от земята), развили двете долни видии на монтирания на същия прозорец комарник и скъсали мрежата му. Съгласно уговорката им, О. влязъл във вътрешността на бунгалото през отворения вече прозорец, а А. останал отвън, за да наблюдава за преминаващи хора. В едно от помещенията, подс. О. възприел спящия на леглото човек - пострадалият Ю.П., поради което незабавно взел оставената в долния край на леглото текстилна чанта, в която имало поставен мобилен телефон „Нокия“ модел „225, R-1012“, и оставените на стол мобилни телефони марка „Samsung Galaxy S8+“, с кожен калъф и „Samsung Galaxy S7 Edge“, също с калъф. О. отворил текстилата чанта и взел от намиращото се в нея портмоне паричната сума в размер на 190 лева, след което поставил портмонето в дамска чанта, също оставена в бунгалото. От леглото в друга стая на бунгалото О. отнел и мобилен телефон „Samsung Galaxy S6“, сребрист на цвят, със силиконов гръб (калъф, кейс). Върху скрин, разположен до входната врата, О. видял черна, кожена дамска чанта, в която имало поставен кожен портфейл.

Отворил го и взел сумите от 170 лева и 50 евро. Същият подсъдим възприел още, че в стая в бунгалото се намирали една жена – свид. Д.П., и внуците , поради което незабавно отишъл до прозореца, от който бил влязъл, подал чантата с отнетите вещи на подс. А. и напуснал бунгалото. Двамата разгледали откраднатите вещи, след което продължили да обикалят в района на бунгалата.

Малко по-късно, около 03:00 часа, А. и О. забелязали, че прозорецът на бунгало № 17 б, което било в обща сграда с бунгало № 17 а, бил отворен, а на него бил поставен и комарник. Премахнали мрежата на комарника от рамката, за която била захваната, и влезли вътре. Там видели, че в една от стаите спят свид. Т.И. и Д.Т. (неправилно посочена в обвинителния акт и в мотивите на първата инстанция с фамилия И.), а в друга стая – свид.

Т.Д.. От нощно шкафче в стаята на последната, двамата взели мобилен телефон марка „Moto“, модел „E4 Gold MAT 10“ и таблет марка „Prestigio Multipad“, след което шепнешком се съгласили, че няма какво друго да вземат и трябва да излизат навън. Свид.

Д.Т. чула разговора им, станала от леглото, видяла единия от подсъдимите и му извикала на висок тон „Кой си ти? Какво правиш тук?“. Същият подсъдим се насочил към тоалетното помещение, стъпил на тоалетната чиния и излязъл през прозореца, а другият подсъдим напуснал бунгалото по неустановен в хода на разследването начин, а и не бил възприет от пострадалите. След като се отдалечили от местопрестъпленията, двамата разгледали откраднатите вещи, разделили поравно паричните суми, подс. А. взел за себе си мобилните телефони „Moto, E4 Gold MAT 10“ и „Nokia, 225 R-1012“, а подс. О. – останалите вещи.

3

Впоследствие подс. А. продал мобилния телефон „Moto, E4 Gold MAT 10“ на свид. А.А., а подс. О. продал на свид. З.К. мобилните телефони „Samsung Galaxy S8+“ и „Samsung Galaxy S7 Edge“.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебна оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на подробно описаните в същата вещи е в размер на 2 145 лева.

От приложените по делото протоколи за доброволно предаване се установява, че е част от инкриминираните вещи – мобилни телефони „Nokia, RM1012“ и „Samsung Galaxy S6“, били предадени от подсъдимите на разследващите органи, а впоследствие същите вещи били върнати на собствениците им.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на извършените от подсъдимите деяния като престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б. „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, предмет на обвинението.

С отнемането на подробно описаните по-горе вещи от владението и без съгласието на съответните им собственици, подсъдимите А. и О., в съучастие като съизвършители, реализирали изпълнителното деяние на престъплението кражба, което е довършено с прекратяването на фактическата власт на свидетелите Д., Т., П. и П. върху предмета на посегателството и установяването от страна на подсъдимите на собствена фактическа власт върху процесните вещи. Предвид повреждането на преградите, здраво направени за защита на имот, каквито безспорно представляват прозорецът на казаните по-горе бунгало № 4 и комарникът (мрежата), поставен на прозореца на бунгало № 17а, за да проникнат вътре в съответните бунгала, правилно първоинстанционният съд е заключил, че е налице квалифициращият признак по т.3 на чл.195 ал.1 от НК.

Видно от наличната по делото доказателствена съвкупност, в частност приложените на л.30-л.37 и л.38-л.40 от НОХД № 36/2021 по описа на Районен съд Поморие справки за съдимост на подсъдимите А. и О., престъплението е осъществено от тях в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК. Деянията са извършени, след като и двамата подсъдими поотделно са били *********и множество пъти (повече от два) на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и наложените им наказания за тях са били ефективно изтърпени. В настоящия случай за относимостта на казана норма спрямо подсъдимите, както и за приложимостта , е достатъчно да се посочат следните им *********ия: за подс. А. – по НОХД 129/2014г. по описа на Районен съд Поморие, по НОХД 297/2017г. по описа на Районен съд Несебър и по НОХД 1115/2016г. по описа на Окръжен съд Бургас (деянията по последните две посочени *********ия са извършени в условията на реална съвкупност – преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях - поради което и съгласно указанията, дадени с Постановление № 2 от 2729.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., следва да се счита, че по отношение на този подсъдим за извършените престъпления и по двете дела е налице само едно *********е), а за подс. О.