Определение № 2382 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 908/2024
- Вид
- Определение № 2382
- Подписан
- 12.06.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2382 гр. Варна, 12.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500908 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на М. М. Н., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител – адв. Т. З. - И., срещу Решение № 846/13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 10454/2023 г. на РСВарна, в частта, имаща характер на определение, с която е разпределено ползването, на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК на ПИ с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, рн П., с.о. „М., Б., Д.", с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., при съседи: ........, ........, ........., .......... и ........., заедно с построената в същия имот сезонна постройка (жилище) с идентификатор ............1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, район П., с.о. „М., Б., Д.", с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 20 кв.м., съгласно документ за собственост, а съгласно представената скица със застроена площ 27 кв.м., при граници: .......... и от три страни ПИ с 1 ид. ..........., както следва:
Ж. А. Й., ЕГН **********, има право да ползва гореописания делбен имот от 08.08.2024 г. до 31.12.2024 г., a от 01.01.2025 г. - всяка нечетна година от 01.01 до 30.06. и всяка четна година от 01.07. до 31.12. до окончателното извършване на делбата.
М. М. Н., ЕГН **********, има право да ползва гореописания делбен имот от 14.03.2024 г. до 07.08.2024 г. , a от 01.01.2025 г. - всяка четна година от 01.01 до 30.06. и всяка нечетна година от 01.07. до 31.12. до окончателното извършване на делбата.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част, имащо характер на определение за разпределение между съделителите на правото на ползване на процесния поземлен имот по времеви периоди, е неудобно за страните и създава възможност от възникване на конфликти между тях, породен от съвместното ползване на имота. Посочва се, че в хода на делбата жалбоподателката не е правила искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а в съдебно заседание чрез своя процесуален представител е заявила, че не възразява имотът да се предостави за ползване от ищеца. Излага се още, че от 2017 г. М.
Н. не живее в гр. Варна и постоянният й адрес е в гр. Ш., където се е установила с новото си семейство, поради което за нея е невъзможно да посещава гр. Варна, за да ползва имота в съответствие с извършеното разпределение на правото на ползване по времеви периоди. Посочва се, че с оглед горните обстоятелства, за двете страни би било удобно до приключване на делбата ползването на делбените имоти да бъде предоставено на Ж. Й., като същият следва да заплаща обезщетение за едноличното ползване на имота в размер на пазарния наем за притежаваната от Н. ½ ид. ч., съобразно приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза. Моли се за отмяна на решението в частта, касаеща привременните мерки и определяне на други в горния смисъл.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Ж. А. Й., чрез процесуален представител – адв. М. Д., в който се излагат доводи за правилността на обжалваната част от решението. Излага се, че постановеното разпределение на ползването за определени времеви периоди създава само възможност за всеки от съделителите да упражнява правата си, от което същите може да не се възползват при липса на желание, което обаче не е 2 аргумент за присъждане на обезщетение. Посочва се, че на 28.02.2024 г. в кантората на Нотариус Стилиян Чернев, рег. № 619 по РНК, с район на действие ВРС, във връзка с отправена от въззиваемата страна до въззивника покана се е явил пълномощника на М. Н., който е получил от процесуалния представител на Ж. Й., със задължение да предаде на доверителя си, два ключа за делбения имот – за вилната сграда и за входната врата на ПИ. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество същата е основателна поради следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Ж. А. Й., ЕГН **********, срещу М. М. Н., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н П., с.о. „М., Б., Д.”, с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., при съседи: ........, ........, ........., .......... и ........., заедно с построената в същия имот ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 27 кв.м. с идентификатор ............1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........... по КККР, с адрес: гр. Варна, р-н П., с.о. „М., Б., Д.”, с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, при граници: .......... и от три страни ПИ с ид. ............
В делбеното производство е отправено и искане с правно основание чл.
344, ал. 2 от ГПК от Ж. А. Й., ЕГН **********, за определяне на привременна мярка до окончателното извършване на делбата относно ползването на ПИ с ид. ........... по КККР, заедно с построената в същия вилна сграда с ид. ............1 по КККР, като същите бъдат ползвани на определени времеви периоди от 3 всеки от съделителите според квотата им от съсобствеността. В съдебно заседание ответницата чрез нейния процесуален представител е заявила, че не възразява имотът да се предостави за ползване само на ищеца.
В първоинстанционното производство е установено, че по време на брака си, на 18.08.2014 г., страните са придобили в режим на СИО собствеността върху делбения имот. С решението си ВРС е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите на горепосочените имоти при квоти в съсобствеността – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
Решението в тази част, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Предмет на настоящото производство е единствено частта от първоинстанционното решение, с която е уважено искането на Ж. А. Й. по чл.
344, ал. 2 от ГПК.
По така изяснената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Целта на привременните мерки, постановени по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, е да се обезпечи ползването на делбените имоти съобразно правата на съделителите до окончателното извършване на делбата, а в случай че такова ползване от всички съделители не е възможно, да се определят сумите, които ползващият имота съделител следва да заплаща. Поради тази особеност на привременните мерки - да уреждат отношенията между съделителите за времето до приключване на делбеното производство, същите имат действие само занапред. В този смисъл началният момент, от който следва да се присъди месечно обезщетение, което единият съделител дължи на другия по време на делбеното производство, е влизане в сила на акта, с който са постановени привременните мерки, а крайният - окончателното приключване на делбеното производство.
4
В конкретния случай ищецът е отправил искане до съда за определяне на привременна мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК, посредством разпределяне на ползването на делбения имот между двамата съделители на времеви периоди.
Нито с отговора на исковата молба, нито в открито съдебно заседание ответницата е правила искане за разпределяне на ползването на делбения имот. Напротив, в открито съдебно заседание същата е заявила, че не възразява имотът да се предостави за ползване само на ищеца.
Настоящият състав на ВОС намира, че с оглед вида и размера на делбения имот – вилна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ............1, със застроена площ 27 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, както и предвид факта, че страните са бивши съпрузи, то едновременното ползване на имота е неподходяща мярка. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че само ищецът желае изрично да ползва имота, а ответницата – не, както и че за същата предвид трайната й установеност извън гр. Варна не е удобно и изпълнимо фактическото ползване на имота.
Наведеното възражение в частната жалба, че след проведеното открито съдебно заседание ответницата е получила ключове за делбените имоти, не може да бъде кредитирано като искане за ползването им по реда на чл.344 ал.2 ГПК. Заявяването на такова искане за разпределяне на фактическото ползване на имотите се реализира посредством изричното му заявяване в рамките на производството по делбата, а не чрез фактически действия. Освен това, всеки от съделителите е съсобственик на имота и респективно има право да има достъп до същия, респективно да разполага с ключ, без значение дали фактически ще го ползва. В този смисъл възражението е неоснователно.
Предвид изложените по-горе съображения, съставът намира, че не е подходяща мярка предоставяне на ползването и на двамата съделители съобразно квотите им. Извършеното от първоинстанционния съд разпределение на ползването на времеви периоди прави трудно и неудобно изпълнението на привременните мерки, затова и решението следва да бъде отменено.
Като съобрази изрично предявеното от ищеца искане за ползване на имота, както и нежеланието на ответницата да ползва имота фактически, въззивният съд намира, че подходящата привременна мярка по чл. 344, ал. 2 5 от ГПК, която дава възможност на съделителите да ползват делбения имот съобразно правата си до приключването на делбения процес, се явява предоставяне на ползването само на ищеца, като на ответницата бъде постановено заплащане на парична сума в обезщетение за лишаване от ползването на същия. Доколкото първоинстанционното решение в частта относно допуснатата съдебна делба при квоти за всеки от съделителите по 1/2 ид. ч. от поземления имот и построената в него сезонна постройка е влязло в сила, то М. Н. притежава 1/2 ид. ч. от имота. И има право да ползи половината от установената наемна цена. Със заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице е определило средната стойност за наемна цена в размер на 560 лв. Съответно за 50% от стойността (месечно) в полза на жалбоподателката, се равнява сума в размер на 280 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 846/13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 10454/2023 г. на РС-Варна, в частта, имаща характер на определение, с която е разпределено ползването, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на ПИ с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н П., с.о. „М., Б., Д.", с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., при съседи: ........, ........, .........,.......... и ........., заедно с построената в същия имот сезонна постройка (жилище) с идентификатор ............1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, район П., с.о. „М., Б., Д.", с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 20 кв.м., съгласно документ за собственост, а съгласно представената скица със застроена площ 27 кв.м., при граници: