Решение № 832 от 15.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Бургас, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120202050 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на А. Н. Д., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-0769-001090/20.07.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП на основание чл. 183, ал.

1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

С жалбата жалбоподателят обжалва НП като сочи, че по време на гонката имал валидни документи, оспорва да е имало ПТП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, НП връчено на 13.05.2024г. и жалбата е подадена на 21.05.2024г., от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира следното:

На 16.03.2023г. около 10,22 часа А. Д. управлявал лек автомобил ****** с рег. ***** в гр. Бургас по бул. „Димитър Димов“ срещу бл. 35 в посока кв. Сарафово като в това време в съседната лента се движил автомобил управляван от св. С. К. лек автомобил „****“ с рег.

*****, в който на предна дясна седалка била св. П. Н.. Жалбоподателят Д. навлязнал частично в съседната за него лява лента и не пропускал движения се правомерно по нея в 1 права посока лек автомобил ******* като го ударил и с това допуснал ПТП. Д. продължил движението си, преследван от полицейски автомобил и когато бил настигнат от него спрял автомобила, слезнал от него и започнал на бяга, а полицейските служители го настигнали.

На място бил изпратен св. К. М., който установил ПТП и участниците в него, извършил проверка, снети били сведения. При проверката жалбоподателят Д. не носил задължителна застраховка гражданска отговорност за МПС, както и не носил контролен талон.

Бил съставен АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

На 20.07.2023г. е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които не си противоречат и я установяват безспорно. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като последователни, логични, допълващи се и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, който към дата 20.07.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложена Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като формално са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност.

Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая жалбоподателят е допуснал нарушение като не е пропуснал движещия се вече в съседната лента лек автомобил в права посока и заради това е допуснал удар между двата автомобила, за което е съставен и протокол за ПТП.

Обстоятелствата по извършване на нарушението, авторството му и вината по реализирането му се установят и доказват от събраните гласни доказателства показанията на св. С. К. и св.

П. Н.. Съгласно чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП - който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление като съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая наказанието е правилно определено и то е във фиксиран размер, който не подлежи на редуциране от съда.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП цитираната разпоредба, предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно 2 произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая, както стана ясно по-горе, съдът категорично приема, че на процесната дата и място е настъпило ПТП, участник, в което е бил жалбоподателят Д., поради което и той е следвало да изпълни задълженията си, като участник в него и в частност – да спре, за да установи последиците. Той не го е направил, а е продължил движението си, поради което и закономерно е била ангажирана отговорността му. Няма как да се приеме, че Д. не е разбрал за настъпилото съприкосновение, което е изводимо от представените снимки на автомобилите, както и от това, че е бил следван от полицейски автомобил.

В случая правилно АНО е определил и двете кумулативни наказания в размер над минималния, доколкото видно от справката за водач на Д. – той е и системен нарушител на правилата за движение по пътищата, многократно санкциониран за различни нарушения.

Поради това личната му обществена опасност е силно завишена и предполага налагането на наказания над минималните, предвидени в закона.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП - водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, а съгласно чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП - наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай, видно от разпита на актосъставителя – при проверката е посочил, че Д. не е представил документ за задължителната застраховка „ГО“, поради което и съвсем правилно той е бил санкциониран за това. Във връзка с направените възражения следва да се има предвид, че отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за това, че въобще не е имал валидна застраховка, а само за това, че не е носил документ за това. Сключването на застраховка и носенето на документ са две различни задължения, неизпълнението на които е скрепено с различна санкция. В случая АНО правилно е преценил, че се касае за неизпълнение на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП и правилно е наложил приложимата санкция, която е във фиксиран размер и не може да се изменя.

Съдът следва да посочи, че никое от нарушенията не може да се приеме за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Нарушенията са типични за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения за някакви конкретни обстоятелства, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.

Нещо повече – видно от справката за водач – Д. е системен нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП, поради което и личната му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена, което е и допълнителен довод в посока за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.

На последно място - по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба в редакцията й към датата на проверката на жалбоподателя, водачите са длъжни да носят в себе си документи, сред които и контролен талон към свидетелство за управление. С измененията с ДВ, бр. 67 от 2023 г. обаче вече не се предвижда носене на този талон. Следователно, задължението да се носи талон вече е отпаднало, респективно към момента това вече не съставлява административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и не следва да се санкционира. Нормата на чл. 3, ал.

2 от ЗАНН задължава съда да съобрази, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, той следва да приложи се онази 3 от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, поради което и с оглед отпадането на отговорността за неносене на контролен талон, съдът е длъжен да отмени НП в тази му част.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на Д. за първите три нарушения, поради което и в тази му част НП следва да се потвърди. По отношение на четвъртото нарушение е настъпила законодателна промяна, която налага НП в тази му част да се отмени.

Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая такива не се претендират, поради което и съдът не се произнася.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-001090/20.07.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на А. Н. Д., ЕГН ********** : за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001090/20.07.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на А. Н. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4