Решение № 365 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000503493 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба на Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт К. Я., насочена против Решение 4949/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7046/2025 г. по описа на СГС в частта му, с която предявеният от М.

К. М. против въззивника иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, настъпило на 06.02.2024 г., причинено при управление на л.а.м.“Ауди“ м.А6 с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2024 г. /датата на сезиране на ГФ/ до окончателното й изплащане, е уважен за сумата над 20 000 лв. до присъдената такава от 30 000 лв., както и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху обжалваната главница, считано от 28.03.2024 г.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му уважителна част, поради неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД.

Твърди се първоинстанционният съд да не е направил правилна преценка на всички обстоятелства, имащи значение при определяне на конкретния размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – липсвали каквито и да е конкретни доказателства за остатъчни явления от претърпените увреждания от ищеца и оздравителния му период е завършил.

В мотивите за определения от СГС размер на обезщетението липсвала конкретна преценка на релевантните по делото обстоятелства, което сочело на неговата необоснованост в обжалваната част.

По изложени подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания е поискано отмяна на решението в обжалваната му уважителна част над сумата от 20 000 лв. и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск до пълния му предявен размер от 30 000 лв.

1

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на решението в обжалваната му част се оспорват.

Въззивникът Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Я., е подал и частна жалба срещу постановеното Определение по реда на чл.248 ГПК от първоинстанционния съд с № 19022/07.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Поддържа се неправилност на това определение, поради неговата необоснованост – несъобразяването му с установените съдопроизводствени правила касателно присъждането на разноски в случаи като процесния, както и с актуалната практика на СЕС и на националните съдилища.

По подобно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното определение и по съществото на спора намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца пред първоинстанционния съд.

В отговора по частната жалба насрещната страна оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

Третото лице помагач на страната на Гаранционен фонд и ответник по предявения от него обратен иск П. Г. не е взела становище по въззивната и частната жалби.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му уважителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на ищеца-въззиваем неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв.

С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.519, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. К. М. против Гаранционен фонд, която е задължителна за настоящата инстанция, а именно: 1/ настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който не е имал сключен застраховка „Гражданска отговорност“ както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - деликвент спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалия, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца-въззиваем неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента П.

Г., пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани комплексна автотехническа и медицинска експертизи.

След самостоятелен анализ на тези доказателства настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Неоспорените от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез показанията на свидетеля Б. И., както и заключението на автотехническата експертиза, установяват по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно:

На 06.02.2024 г. около 12:35 ч. лек автомобил „Ауди А6“ ДК № ***, управляван от П. Т. Г., се е движил в град Сливница по улица „Паисий Хилендарски“, с посока от улица „Георги Бенковски“ към улица „Александър Батенберг“ и скорост около 24km/h. Когато автомобилът се е намирал на разстояние около 31-41 метра от мястото на удара, пешеходец М. К. М. на 77 2 години, е предприел пресичане на пътното платно в района на пешеходна пътека срещу № 40. Траекториите на движение на автомобила и пешеходеца се пресекли и е настьпил удар между тях, с инициален контакт за автомобила в предна лява част, в областта на предна броня в ляво, а за пешеходеца - в странична дясна част. Вследствие на удара пешеходецът е отхвърлен напред и в дясно и е паднал на терена. Водачът на автомобила е предприел маневра за спиране и се е установил в покой на мястото.

Доказателствата установяват еднозначно, че причините за настъпване на произшествието са от субективен характер - действията на водача на автомобила с органите за управление, който е имал техническа възможност, при своевременна маневра за аварийно спиране, да спре преди мястото на удара и да го предотврати.

Анализът на гласните и писмените доказателства, както и заключението на изслушаната медицинска експертиза установяват, че непосредствено след произшествието въззиваемият е бил ответен от екип на ЦСМП и приетУМБАЛСМ“Пирогов“.

При извършените му прегледи и образни изследвания в лечебното заведение е било установено травматично увреждане - закрито счупване на горния край на дясната малкопищялна кост на долния десен крайник, причинило на въззиваемия трайно затруднение на движенията на крайника за срок по-дълъг от 30 дни.

С оглед възрастта на пострадалия и характера на травмата е решено да му бъде проведено консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия - поставена му е гипсова шина, назначен КП на 16.02.2024 г. в МЦ Пирогов с талон от ОПЛ за специалист ортопед.

Според експертът болките и страданията, причинени от описаното травматично увреждане, са били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на гипсовата имобилизация в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването.

Естеството на полученото увреждане с имобилизация на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация са довели до добро възстановяване на функциите на десния крайник на въззивника.

Според вещото лице е възможно за в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето същият да има оплаквания от дискомфорт в мястото на увреждането.

Цялостният възстановителен период от увреждането е отнел около месец - месец и половина, вкл. носене на имобилизационна шина за 30 дни с последваща рехабилитация.

Вещото лице е заявило, че по делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления от увреждането.

В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката Е. К., дъщеря на въззиваемия е заявила, че след инцидента крака на баща й е бил гипсиран и той се прибрал в къщи. Трябвало да лежи известно време на легло, като обслужването му било поето от нея и майка й, докато започнал да използва патерици. Носил гипса един месец, след което използвал патерици, защото го наболявал крака - той бил на 77 години и трудно се възстановил от травмата.

Твърди преди инцидента баща й да е бил енергичен и да не се е спирал на едно място, а след това не можел да ходи на далеч, защото го болял крака. Имал остатъчни болки и към момента на депозиране на показанията /о.с.з. от 06.06.2025 г.

Сочи още, че не е имал възможност да посещава рехабилитация, защото му предстояла операция за туморно образование и затова правел рехабилитация в къщи.

Въззивната инстанция преценява показанията на свидетелката през призмата на чл.172 ГПК поради близките й родствени отношения с въззиваемия, но кредитира последните, доколкото установеното от тях се подкрепя изцяло от заключенията на медицинската експертиза, както и от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на М..

При гореустановеното по релевантния въпрос за дължимия размер на обезщетение за причинените на въззиваемия неимуществени вреди, решаващият състав взе предвид и следното:

Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за 3 справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице, вкл. в хипотеза като процесната, когато се касае за предявен пряк иск срещу ГФ за търсене на обезщетение за понесени неимуществени поради това, че причинилия увреждането водач не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението.

Въззивната инстанция приема, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за причинено телесно увреждане на въззиваемия-ищец, за такива обстоятелства следва да се съобразят: възрастта на пострадалия към момента на настъпване на произшествието, характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или тР. загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания.