Решение № 14252 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14252 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110137349 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Б. А. В. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 61704/2023г. на СРС, 70 състав, за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***. Конкретно сумите са 669,84 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, 116,93 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., 28,90 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,54 лева мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, чрез особен представител адв. Й. Й. оспорва предявените претенции по бланкетни аргументи и моли да бъдат отхвърлени. Формулира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, не изразява становище по исковете, сочи, че редовно е водена отчетност на потреблението.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, както и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ: Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), както и в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на 2 ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че 2 изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за неустановено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. Исковете са насочени срещу ответника Б. А. В., като качеството й на ползвател на топлинна енергия се обосновава с твърдения за принадлежност на правото на собственост върху процесния имот.

Следователно по делото следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период имотът е бил собственост на ответника Б. А. В..

По делото на лист 26-27 е приложен списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на адрес: гр. С***, в който като живущ в ап. ***, под *** в списъка фигурира М. Б.

В.. По делото на лист 25 е прeдставен протокол от проведено на *** общо събрание на етажните собственици в сграда на адрес: гр. ***, към който е приложен списък на етажните собственици в жилищната сграда, в който като собственик на *** е посочено лицето М. Б.В..

Видно от Удостоверение за наследници,М. Б. В. е починала на *** и нейн наследник по закон е ответницата Б. А. В.

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект ***, находящ се в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите условия са надлежно оповестени. Има валидно сключен договор за ползване на топлинен 3 счетоводител.

С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни за извършени плащания за процесния период.

Видно от Заповед № *** от *** от делото на *** – *** /на л. 131 от делото/ в жилището, за което е начислено процесното вземане, е настанена сама М. Б. В. – наследодател на ответницата. А видно от Данъчна декларация от 20.05.2010г. на л. 122 и следв. от делото ответницата Б. В. е декларирала процесния имот като свой и е посочено начин на придобиване „Заповед № *** от ***“, както и че деклараторката е едноличен собственик на жилището.

По изложеното съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество.

Доказана е по делото облигационната връзка между страните – има собственост на наследодателката на ответницата и първата няма други наследници, а самата ответница е декларирала имота пред съответния орган и така недвусмислено е приела наследството.

Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е основателен, но само за посочената в отговора част от главницата за топлоенергия – 65,65 лева. Същата е тригодишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2020г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.11.2023г. Така вземанията, начислени в периода м. май 2020г. – м. ноември 2020г. попадат в три-годишния срок преди подаване на заявлението и се считат за погасени по давност.

Ответната страна е конкретизирала по размер именно тази част, като няма конкретизация по отношение вземанията за мораторна лихва /които пък се начисляват от м. септември 2020г./ и един месец от главницата по дяловото разпределение, поради което възражението е основателно само за посочената сума. Ето защо искът за главницата топлоенергия е основателен до сумата 604,19 лева, а за горницата до пълно предявения размер от 669,84 лева подлежи на отхвърляне.

Останалите вземания като неплатени са доказани като дължими и се дължат в цялост.

По разноските

4

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски съответно на уважената част от исковете. От сторените в заповедното: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75,00 лева, се дължат 69,00 лева. А от сторените в исковото 1295,00 лева по приложения на по делото Списък по чл. 80 от ГПК, по съразмерност се дължат 1191,60 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** с ЕИК *** по чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Б. А. В. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ сумите : 604,19 (шестстотин и четири лв. и 19 стотинки) лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иск до пълно предявения размер от 669,84 лева като погасен по давност, още че ДЪЛЖИ сумите: 116,93 (сто и шестнадесет лв. и 93 стотинки) лева мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 27.10.2023г., 28,90 лева (двадесет и осем лв. и 90 стотинки), главница за дялово разпределение за период от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата 6,54 (шест лв. и 54 стотинки) лева мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 61704/2023г. на СРС, 70 състав.