Решение № 1217 от 24.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. С., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по описа на СГС, ГО, 4-ти състав е уважен главният иск с правно основание чл.42 б.„б“, вр.чл.25 ал. 1 ЗН, предявен от Е. Х. Х. срещу С. Д. Н., като е прогласено за нищожно саморъчно завещание от 15.03.2015г. обявено с протокол № 18/07.11.2016г., вписано в АВ на 30.11.2016г., с което в полза на С. Д. Н. е завещано цялото движимо и недвижимо имущество, оставено от Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., както и парични влогове, както и недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 67, в сграда 3, в гр.С., ***, със застроена площ 86.70кв.м., с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, идентичен с описания в н.а. № 73/09.07.2002г., притежаван с н.а. № 181/22.12.2009г., поради неавтентичност на подписа и тъй като не е изцяло написано ръкописно от завещателя.

Със същото решение е уважен предявеният в условие на евентуалност положителен установителен иск, като признато за установено по отношение на С. Д.

Н., че Е. Х. Х. е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., на голата собственост на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 67 /шестдесет и седем/, находящ се в жилищната сграда на бл. 342 /триста четиридесет и две/ - нов /стар № 26 /двадесет и шест/, на 14 /четиринадесети/ етаж, която сграда е построена 1 върху държавна земя в гр. С., *** м.р., състоящо се от две стаи дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 86.70 кв.м /осемдесет и шест цяло и седемдесет стотни кв.м./, при съседи на жилището по титул за собственост: стълбище, ап. № 66 /шестдесет и шест/, двор, който имот съгласно одобрените със Заповед РД 18-14/06.03.2009г. на Изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шест, едно, осем, три, четири, точка, четири, три, шест, едно, точка, две, осем, девет, точка, три, точка, шест, седем/, който имот се намира в сграда № 11 /единадесет/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди, сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста шестдесет и едно, точка двеста осемдесет и девет/ при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор

***,

ЗАЕДНО с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 35 /тридесет и пет / без посочена квадратура в документа за собственост, при съседи на таванското помещение по нотариален акт: коридор , таван № 34 тридесет и четири, коридор, таван № 29 /двадесет и девет/, заедно с припадащите се 1.632% идеални части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

Със същото решение е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху гореописания имот, като неоснователен. Като законна последица е отменен констативен н.а. № 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост придобита С. Д. Н., по наследство и завещание.

Присъдени са разноски, като С. Д. Н., е осъдена да заплати на Е. Х. Х., сумата 9127 /девет хиляди сто двадесет и седем/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете.

По компенсация Е. Х. Х. е осъдена да заплати на С. Д. Н., сумата 150 /сто и петдесет/лв., направени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, а в полза на СГС сумата 375 /триста седемдесет и пет/лв., представляваща сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

С определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на СГС, ГО, 4 състав е оставена без уважение молбата на Е. Х. Х. за изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 261838/16.05.2025г. по гр.д. № 4220/2021г., по описа на СГС, ГО, 4 състав, е оставена без уважение молбата на С. Н. за изменение на решението в частта за разноските В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определенията са депозирани две частни жалби от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ответник С. Д. Н. оспорва решението в частта, с която са уважени главният иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за прогласяване 2 нищожност на саморъчното завещание, както и евентуалният положителен установителен иск за собственост и моли да се отхвърлят изцяло претенциите като неоснователни. Изтъква факта, че съдът е мотивирал своето решение върху заключението на двете графологични експертизи, като е приел, че същите са дадени компетентно и безпристрастно. Твърди, че не е отчетена точността при депозираната тройна графологична експертиза, която първоначално дава заключение, че завещанието е написано и подписано от Г. Й. и след това един ден преди заседанието променя своето становище и заявява, че не е подписано и написано от него. При депозиране на единичната експертиза в о.с.з. вещото лице заявява, че част от завещанието отделни букви и текстове са написани от Г. Й., но те не били „значителни“. Твърди, че в депозираната тройна експертиза има заключения и анализи които си противоречат, но в Решението Съдът на стр. 4 само констатира „че завещанието не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя Г. Й.“, без да анализира каква част от завещанието е написано от него и каква не е, след като се твърди, че е „нищожно“. Моли да се отмени решението в частта за разноските, тъй като са признати в завишен размер и не са съобразени с тарифата на адвокатските възнаграждения. Твърди, че получава минимална пенсия една от най ниските в страната и не може да плати разноски 9 127 лв. Моли за намаляване на присъдените разноски, като се съобрази тарифата за адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна Е. Х. Х. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че приетите по делото заключения на вещи лица по назначените съдебно-графически експертизи категорично доказват, че процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от наследодателя на ищцата Г. Г. Й..

Същото е и заключението на вещото лице по извършената експертиза по приобщеното по делото досъдебно производство във връзка със съставения неистински документ. Въз основа на всички тези заключения по съдебно- графически експертизи, първоинстанционният съд правилно е приел, че Саморъчно завещание от 15.03.2015г. е неавтентичен, невалиден и съответно нищожен документ. Уважаването на иска за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание води до основателност на предявените установителен иск за собственост и на иска за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт. Претендира разноски.

Едновременно обжалва Определение № 266878 от 05.11.2024г. по гр.д. № 4220/2021г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Намира за неправилно че съдът е възложил в нейна тежест заплащането на сумата от 375 лева, представляваща сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете. Заплатените от бюджета на съда разноски на първо място касаят само един от предявените искове - този за нищожност на саморъчното завещание, който е уважен изцяло, а не всички останали предявени искове по делото. На следващо място, разноските са сторени във връзка с направено оспорване от страна на ответницата на заключението на вещото лице. Назначената тройна експертиза изцяло е потвърдила заключението по първоначалната експертиза, поради което разноските за 3 оспорването на ответницата не следва да бъдат възлагани в нейна тежест дори частично.

Ответницата по ч.ж. С. Д. Н. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Уточнява, че поради наличието на минимални доходи е освободена от плащането на такса за вещи лица. Съдът не може да й определя да плаща разноски след като веднъж я е освободил от такса. Счита, че правилно е определил сумата от 375 лв. да бъде платена от Е. Х., тъй като тя е ищцата по делото и се ползва от позитивите на Решението.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Е. Х. Х. твърди, че заедно с третото лице С. С. Й., са единствени наследници по закон /племенници/ на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. С. С. Й. се отказал от наследството с отказ, вписан в особената книга на съда, под № 303/12.02.2020г. Така тя останала единствен собственик по наследяване на придобитият преживе от чичо й Г. Г. Й., по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 181/22.12.2009г., недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 67, в сграда 3, в гр.С., ***, със застроена площ 86.70кв.м., с идентификатор ***.

През 2017г. узнала, че в полза на ответницата, с която преживе Г. живеел на семейни начала, с протокол № 18/07.11.2016г., е обявено Саморъчно завещание от 15.03.2015г., вписано в АВ на 30.11.2016г., с което той й завещава цялото си имущество, вкл. апартамент № 67.

Ответницата се снабдила с н.а. № 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост на АПАРТАМЕНТ № 67, придобит по наследство и завещание. Твърди, че саморъчно завещание от 15.03.2015г. е нищожно, т.к. не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя. Поради нищожността на завещанието моли да бъде призната за собственик на процесния АПАРТАМЕНТ № 67 по наследяване, както и, че ответницата го владее без наличие на правно основание.

Ответницата С. Д. Н. оспорва иска за нищожност на Саморъчно завещание от 15.03.2015г., изготвено в нейна полза от Г. Г. Й.. Възразява, че завещанието е написано саморъчно и подписано от завещателя, поради което е валидно и породило желаните правни последици.

Възразява, че е придобила право на собственост върху процесния апартамент по силата на Саморъчно завещание от 15.03.2015г., изготвено в нейна полза от Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. В евентуалност твърди, че е придобила процесния имот - АПАРТАМЕНТ № 67 по силата на изтекла в нейна полза давност, чрез владение осъществявано за периода от 01.08.2002г. до датата на предявяване на иска. Насрещният иск е отделен за разглеждане в самостоятелно производство, по гр.д. № 3692 по описа за 2022г. на СГС, което към момента на разглеждане на настоящото производство е висящо пред САС, ГО, 12 състав. Не оспорва, че владее процесния имот, но възразява, че владението е на годно правно основание, т.к. е ползувател с доживотно учредено право на ползване върху имота. В качеството на собственик е оспорила и искането за отмяна на констативен н.а. № 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост придобита по наследство и завещание.

От фактическа страна се установява, че със саморъчно завещание от 15.03.2015г., 4 вписано в АВ на 30.11.2016г., Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., завещал в полза на С. Д. Н. /с която живеел на съпружески начала/ цялото си движимо и недвижимо имущество, включително апартамент № 67. Жалбоподателката-ответник се снабдила с констативен н.а.

№ 16, том II, per. № 2459, дело № 187/2016г., за собственост върху него, придобит по наследство и завещание.

От своя страна ищцата Е. Х. Х. и С. С. Й., са единствени наследници по закон по съребрена линия /племенници/ на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. С отказ вписан в особената книга на съда, под № 303/12.02.2020г. С. С. Й. се е отказал от наследството на чичо си Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г. Така Е. Х. е останала единствен негов наследник по закон т.е. притежава активна материално-правна легитимация.