Акт от 13.12.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ І- 2449 13.12.2019 година, гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на дванадасети декември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

Председател: Мариана Карастанчева

Членове:1.Пламена Върбанова

2.мл.с.Марина Мавродиева като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 1835 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.423 ГПК и е образувано по възражение от Х.Г.К., ЕГН ********** от гр.***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие.

Във възражението К. твърди следното: узнал, че по ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на РС-Поморие има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на

„Райфанзенбанк“ АД два дни преди депозирането на настоящото възражение (същото е входирано на 19.07.2019г. в деловодството на РС Поморие); банката въз основа на изпълнителния лист образувала изпълнително дело № 1672/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова; твърди, че не е получавал покана за доброволно изпълнение - нито в качеството на управител на дружеството-кредитополучател, нито в лично качество – като поръчител.Останалите съображения, които излага, са от материално-правно естество: че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение, както и че не дължи претендираните суми. Твърди още наличието на договор за цесия, за който не е уведомен. Оспорва дължимостта на сумата по заповедта. Отправено е искане към съда за спиране на изпълнителното производство, както и да бъдат дадени указания на кредитора да предприеме действия по установяване съществуването на вземането си по съдебен ред.

Така подаденото възражение е изпратено по компетентност в ОС-Бургас от РС-Поморие, пред който същото възражение е било депозирано. Районният съд е приел, че възражението следва да се счита като такова по смисъла на чл.423 ГПК и компетентен да извърши преценка за неговата редовност и съответно да се произнесе по него е Окръжен съд- Бургас.

Препис от възражението е изпратено на банката- заявител в заповедното производство „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД, като в указания срок писмено становище по възражението не е постъпило.

При разглеждане на възражението настоящият съдебен състав съобрази следното:

По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „Райфанзенбанк (България) ЕАД“, е образувано ч.гр.д.5759/2013г. по описа на БРС. Поради отвеждането на всички съдии от БРС от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, Бургаският окръжен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК е определил Районен съд-Поморие да се произнесе по заявлението.

По заявлението в РС-Поморие е било образувано ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на същия съд и е издадена заповед №

378/14.10.2013г . за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК ,с която е разпоредено длъжниците Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, З. Г. М.,

ЕГН **********, с адрес: *** и „Хит

-2010“ЕООД, ЕИК ********* и с управител Х.Г.К. със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, солидарно да заплатят на „Райфанзенбанк (България) ЕАД“ сумата от 13 107 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 13.02.2008г. и анекс № 1/14.06.2011г. към него, сумата от 684,76 лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.10.2012г. до 08.04.2013г., сумата от 1015,60 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.11.2012г. до 11.07.2013г., законната лихва върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 842,14 лв., представляваща разноски по делото. Издаден е и изпълнителен лист в полза на Банката –заявител.

От съдържанието на висящото пред ОС-Бургас по настоящето дело възражение може да бъде изведен извод за квалификацията му като такава по чл.423 ГПК. Молителят е изложил твърдения, че едва сега узнал за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за образуваното изпълнително дело, а покана за доброволно изпълнение не му е била връчена. С оглед заявения петитум,респ.- настъпване на законовите последиците от евентуално приемане на възражение по чл.423 ГПК, съдът намира, че подаденото възражение е именно такова- по 423 ГПК.

Възражението по чл.423 от ГПК е средство за защита на длъжника, когато същият е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Съгласно нормата на чл.423,ал.1