Решение № 19955 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19955 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110141050 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*** ЕАД срещу „*** ЕАД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 048,28 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** абонатен № *** за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2 376,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2022 г. до 19.02.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10610/2025 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, влезли в сила на 08.10.2007 г. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за небитови нужди. Твърди, че съгласно приложимите общи условия е доставил за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2023 г. и за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. на ответника топлинна енергия, но той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че въпреки изпратената покана, плащане не постъпило, поради което ответникът е изпаднал в забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че претендираните задължения са изцяло погасени чрез плащане. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което всички разноски следва да се възложат върху ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10610/2025 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжникa и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответното дружество, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил чрез плащане претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в приложимата редакция към исковия период - ДВ, бр. 9 от 2022 г., в сила от 1.02.2022 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за 2 небитови нужди.

В горния смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „*** ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на общите условия. Съгласно чл. 3 от общите условия купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1), използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61, купувач - страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

Според чл. 62, ал. 1 за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи, удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и др., след което съгласно ал. 2 на същия текст продавачът сключва договор с купувача за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, открива и води партида с абонатен номер.

В случая по делото не е спорно, а и от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, в т.ч. изходяща от ответното дружество молба от 24.03.1998 г. за откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия за помещението на ***, както и писмен Договор № 44842/19.11.2019 г. и писмен Договор № 3000001684/01.12.2022 г., сключени при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ между топлофикационното дружество като продавач и ответника като купувач за недвижим имот, находящ се на същия адрес съгласно приложението към писмените договори, се установява, че страните по делото са били обвързани от валидна облигационна връзка с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключена в изискуемата специална писмена форма за действителност по арг. от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за което е била открита и водена партида с абонатен № 2820 за срок от 19.11.2019 г. до 01.13.2025 г., който обхваща и исковия период. В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, с оглед на сключения между страните писмен договор. Поради изложеното, следва да се приеме, че през процесния период ответникът като собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла на цитираните законови разпоредби и дължи заплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия.

3

Липсва спор между страните относно обстоятелството, че през исковия период до процесния имот е извършена доставка на топлинна енергия в твърдените количества, както и нейното правилно отчитане и разпределение в съответствие с действащата нормативна уредба.

Спорен между страните е въпросът дали претендираното от ищеца задължение е погасено от ответника чрез извършено преди подаване на заявлението в съда плащане. За доказване на възражението на ответника по делото е представено преводно нареждане /л. 59/ и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Според експертизата в счетоводството на ищеца са постъпили плащания, с които са погасени изцяло задълженията за периода от 01.05.2022 г. до 01.01.2023 г. включително, както и задълженията за м.03.2023 г. Установява се, че задълженията за м.02.2023 г. са частично погасени до сумата от 4 766,39 евро, а задълженията за м.05.2023 г. са частично погасени до сумата от 166,58 евро.

Вещото лице констатира още, че задълженията за м.12.2023 г. са частично погасени, като неплатеният остатък е на стойност от 9,33 евро. Съдът не кредитира заключението в посочената част, тъй като не става ясно откъде се формира разликата от 9,33 евро. Същевременно, ответникът е представил преводно нареждане от 31.01.2024 г. за сумата от 24 375,11 евро с посочено основание за плащане „Ф 1101959821/31.12.2023 г.“, поради което съдът приема, че за м.12.2023 г. задължението е изцяло погасено.

Поради изложеното, изцяло погасени чрез плащане, извършено преди подаване на заявлението в съда, са всички задължения за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 01.01.2023 г. включително, както и за м.03.2023 г. и за м.12.2023 г. Следователно, ответното дружество дължи заплащане на непогасения остатък от задълженията за м.02.2023 г. на стойност от 1 546,01 евро и непогасения остатък от задълженията за м.05.2023 г. на стойност от 3,22 евро, или общо 1 549,23 евро.

Следва да бъде разгледано своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия, чиято дължимост се установи по делото.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

В случая срокът е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване 4 на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.02.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

„б“ ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.02.2022 г., са погасени по давност. В настоящия случай обаче началният момент на процесния период е от 01.05.2022 г., поради което не са налице задължения за топлинна енергия, погасени поради изтекъл давностен срок.

Поради изложеното, установителният иск е основателен за сумата от 1 549,23 евро и за м. 02.2023 г. и м. 05.2023 г., като за разликата до 1 558,56 евро и за периода от 01.05.2022 г. до 01.01.2023 г. вкл. и за м.03.2023 г. и за м.12.2023 г. искът подлежи на отхвърляне. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025 г., до окончателното плащане.

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания на падежа.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „*** АД на потребители в град София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и Общите условия, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни.