Определение № 2725 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2725 гр. София, 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002102569 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против решение № 325 от 22.03.2024 г. по гр.д.№ 2699/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено частично и след частична отмяна на решение № 322 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 730/2022 г. на Софийски окръжен съд, е уважен предявеният от С. В. Г., ЕГН [ЕГН] иск по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.03.2021 год., а именно: болки и страдания от контузия на дясното рамо с наличието на разкъсно-контузна рана и подкожен хематом с увреждане на мускула и контузия на гръден кош вдясно, причинени при управление на л. а. с рег. № ***, марка „Шкода“ модел „Ф.“, на АМ „Хемус“ в посока [населено място] от попаднал на пътното плато метален предмет – автомобилно гърне, което счупило предното стъкло на управлявания от ищцата автомобил и ударило ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане. Решението, с което иска е отхвърлен до пълния предявен размер 40 000 лв. е влязло в сила. Потвърдено е решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният обратен иск от „Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК831646048.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото съдът е приел за доказан механизма на ПТП, а той не е описан в констативния протокол. Твърди се необоснованост на извода, че металният предмет е бил на пътя и е изхвърчал след като колело на предходно превозно средство е попаднало върху него, защото в приетите 1 експертизи в производството по обезпечаване на доказателства, вещите лица са приели, че металният предмет е излетял при транспортиране на отпадъци от ППС, което се е движело пред управляваният от ищцата автомобил в същата пътна лента на движение. Касаторът оспорва изводите на съда и по тълкуване на уговорките в договора за възлагане от ответника, на привлеченото трето лице, против което е предявил обратен иск. Оспорват се и изводите на съда за липса на съпричиняване предвид скоростта, с която се е движела ищцата и това, че не е спазила дистанция от движещото се отпред ППС. Оспорва и присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е възпроизведена касационната жалба, като се твърди очевидна неправилност на решението поради необоснованост и противоречие със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетение за нeимуществени вреди.

Ответницата по касация – ищца по главният иск оспорва касационната жалба, защото е доказан механизма на ПТП и неизпълнение на задълженията по поддръжка на пътя от ответника. Оспорва и допускането до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.2 ГПК.

Ответникът по касация – трето лице помагач по главният иск и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД оспорва частично касационната жалба. Поддържа всички изложени доводи против уважаване на главният иск и доводите за наличие на съпричиняване. Счита за правилно решението по обратния иск предвид приетото, че за да възникнат задълженията на „Автомагистрали“ ЕАД по договора следва да има изрично възлагане, каквото в случая няма.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

За да уважи предявените искове, въззивната инстанция е приела, че на 31.03.2021 г., около 17.30 ч. е настъпило ПТП на АМ „Хемус“, на 26 км, с участието на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Ф.“, рег. № ***, управляван от ищцата, при което тя е пострадала.

Механизмът на ПТП не е установен в съставения констативен протокол, в който не са удостоверени причините за настъпилото на ПТП, а е посочено, че е образувано досъдебно производство по случая – ЗМ № 16/31.03.2021 г. Въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика е приел, че като официален документ, той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа и със задължителна материална доказателствена сила за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него при огледа действия и факти, имащи значение за определяне механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Той обаче не е единственото доказателство, което може да установи механизма на ПТП. В случая съдът се е позовал на това, че автентичността на констативният протокол не е оспорена, както и на приетите основно и допълнително заключение на САвЕ в производство по обезпечаване на доказателства и съдът се е позовал на тях, за да приеме, че ищцата е доказала механизма на 2

ПТП, който е следния: при транспортиране на отпадъци е изпаднал катализатор на пътното платно и след това е преминало колело на товарен автомобил върху него, повдигнал го е във въздуха и той се удря в движещото се зад тях МПС, управлявано от ищцата. Вещото лице определя този механизъм като най-вероятен в разглеждания случай, защото технически не е възможно откачването на катализатора едновременно от двете страни при движение на автомобила и без да има следи от застъргване в асфалта. Отделно от това описаният от вещото лице механизъм кореспондира с дадените от ищцата обяснения в досъдебното производство, както и споделеното от нея с разпитаните по делото свидетели. Тези фактически изводи не са опровергани.

Въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата, като водач на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Прието е, че при доказателствена тежест на ответника, той не е доказал, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпването на вредоносния резултат, че е нарушила нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, защото наличието на повдигнат във въздуха катализатор не съставлява предвидимо препятствие, с което тя следва да съобрази скоростта си и защото не е установено ищцата да е имала обективна възможност да намали скоростта или да спре и така да избегне удара с повдигнатия във въздуха катализатор. Този извод е направен въз основа на изчисленията по приложимите формули от вещите лица в производството по обезпечаване на доказателства. Затова не е приложена нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

За да приеме, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗП, във вр. с чл.3, ал.1 ЗП и установеното й нормативно задължение в чл.30, ал.1 ЗП да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища и на чл.167, ал.1 ЗДвП – да ги поддържат в изправно състояние, сигнализирани и незабавно да отстранява препятствията по него във възможно най - кратък срок, с което е създал предпоставка за настъпване на ПТП. Прието е, че ответникът не е доказал възражението си, че катализаторът не е попаднал на пътното платно непосредствено преди инцидента, а директно е ударил предното стъкло на автомобила, управляван от ищцата.

Съдът се е позовал на извода на в.л. инж.А. М., че гумата на товарния автомобил е преминала през катализатора на пътното платно и го е отхвърлил във въздуха.

Същевременно не са събрани доказателства товарният автомобил, който се е движел отпред, да е превозвал метални отпадъци и катализаторът да е паднал именно от него. Не е възприета и тезата, че катализатора се е откачил от движещо се отпред ППС, защото технически не е възможно откачането на катализатора едновременно от двете страни при движение на автомобила и без да има следи от застъпване в асфалта, каквито не са констатирани след инцидента. Не е възприета и тезата на ответника, че се касае за вреди от вещ по чл. 50 ЗЗД, защото не се касае за невъзможност да се обезопаси вещта и вредите не са причинени от присъщите на вещта свойства, а постановлението на РП – Е. П. за прекратяване на наказателното производство няма обвързващо значение за гражданския съд, каквато, съгл. чл. 300 ГПК, има само присъдата.

3

При определяне размера на обезщетението – общо 26 000 лв., въззивнят съд е съобразил травматични увреждания на ищцата: контузия на дясното рамо с наличието на разкъсноконтузна рана и подкожен хематом, както и контузия на гръден кош в дясно. Проведено е консервативно лечение с поставяне на ортеза за 30 дни рехабилитация за период от 2 седмици. Възстановителният период е продължил 6 месеца, през които същата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. През този период ищцата се е будела нощем от силната болка, които били с по-голяма интерзивност през първите 20 дни. По време на обездвижване на лявото рамо ищцата се е нуждаела от помощ в ежедневието и обслужването си. Не можела да натоварва дясната ръка с повече от 5 кг., но към момента на съдебното дирене няма функционален дефицит на дясна раменна става. Има белег от разкъсно-контузната рана по предната страна на дясната раменна става. Въззивната инстанция е отчела и претърпения от ищцата травматичен стрес - след инцидента тя изпаднала в шоково състояние – остра стресова реакция. Проявила се социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи, получава паник атаки при пътуване. Макар шоковите реакции да са се проявили в относително кратък период от време (до 5-6 месеца), описаните дълготрайни следи от инцидента са за срок от 4 до 7 години. Съобразено е, че получените травми са се отразили и на упражняването на професията й, тъй като е била свързана с управление на МПС и разтоварване на стока, както, че е била на 45 години, т.е. в активна трудоспособна възраст. Искът е уважен и за претърпените имуществени вреди – суми, платени за преглед.

По обратен иск, „Агенция „Пътна инфраструктура“ е претендирал сумата, за която бъде уважен главният иск поради неизпълнение на задълженията на „Автомагистрали“ ЕАД, произтичащи от чл.12, ал.5, ал.7, ал.8, ал.9 и ал.19 и чл.28 от договора за обществена поръчка. Съдът е приел, че е следвало да има нарочно възлагане посредством уговорените месечни, допълнителни или извънредни задания за всеки конкретен случай, като се е позовал на чл.5, според който дейностите по поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на договора, раздел VІІІ „Права и задължения на изпълнителя“, които следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на дейностите по договора“. Затова е прието, че задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение, предполагат наличие на изрично задание от страна на възложителя. Тъй като възложителят не е доказал да е направил подобно задание за участъка от пътя, където е станал инцидента, е прието, че обратния иск правилно е отхвърлен от първата инстанция.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Касаторът твърди очевидна неправилност. По главният иск тя е свързана с явна 4 необоснованост на решението и противоречие с логическите и научните правила относно механизма на ПТП.