Определение № 454 от 22.05.2020, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 454 Година

2020,22.05.

Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и втори май

Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 440 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Димеко МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София чрез пълномощника адв. Д.К., с адрес ***, офис № 6 е предявил обективно съединени искове против „СИМПЕРТО“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище гр. Бургас 8000 и адрес на управление ул. „Константин

Величков“ № 59 А, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 300.41 EUR,в левова равностойност 29 925.00 лева, представляваща стойност на напълно повреден товар, превозван от България до Словения с влекач и полуремарке с рег.№ А7076МХ/С6266 ЕК, съгласно международна товарителница, издадена на 02.04.2019 г. в гр. София, България, заедно с обезщетение за забава в размер на 295.38 евро за периода от 11.04.2019г. до 26.08.2019г., в левова равностойност на 577.71 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия главен иск с оглед предмета му - осъдителен иск за вземане породено от договор между търговци, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част

ІІІ на ГПК и следователно и двата иска,поради връзка между тях-вторият иск е за акцесорно вземане за лихва за забава , следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Изпълнена е процедурата по осъществяване на двойна размяна на книжа. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особения исков процес.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорно задължение,в резултат на което са възникнали изискуеми вземания,които не се удовлетворяват доброволно. Исковата молба е подадена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 108,ал.1,изр.1,предл.2 вр. с чл.105,предл.2 от ГПК, на Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск-15300,41 евро с левова равностойност от 29925 лв. и като съд по седалището на ответника-търговец. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че има изискуеми вземания от ответника,възникнали на договорно основание. Исковете са насочени срещу ответника „СИМПЕРТО“

ЕООД, за който се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно не е изпълнил поетите по договор с ищеца задължения,с което му причинил вреди.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение книжата по настоящото дело до този момент са съставени и разменени редовно и предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът „Димеко МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление:, ж.к.“Люлин“, ул.“3емеделска“45, чрез пълномощника адв. Д.К., с адрес ***, офис № 6 е предявил обективно съединени искове против „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 А, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 300.41 EUR,в левова равностойност 29 925.00 лева, представляваща стойност на напълно повреден товар, превозван от България до Словения с влекач и полуремарке с рег.№ А7076МХ/С6266 ЕК, съгласно международна товарителница, издадена на 02.04.2019 г. в гр. София, България, заедно с обезщетение за забава в размер на 295.38 евро за периода от 11.04.2019г. до 26.08.2019г., в левова равностойност на 577.71 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е предоставил на „ЕЛМАР-БГ“ ООД извършването на спедиторска услуга за автомобилен транспорт със заявка 8388/2019г.: София-Словения ,1 автомобил, товарен адрес, фирма: град София, Димеко (Филиповци), разтоварен адрес, фирма: NUNNER Logistika d.o.o.

Jurckova 234 Ljubljana, Slovenia, вид на товара: 3.5т. - 13.60 л.м., дата на товарене: 2.4.2019г., дата на разтоварване: до 5.2019г., цена на транспорт:

960 евро, номер на автомобил: А 7076 МХ/С 6226 ЕК. Сочи,че спедиторът е ангажирал за превоза ЕТ „ЗАХАРИЕВ ТТТ“, който от своя страна е превъзложил превоза на ответното дружество. Последното като превозвач се съгласило срещу възнаграждение да превози от България до Словения 32 бр. палети, на обща стойност 15 300.41 EUR по инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г. с издател “ДИМЕКО МЖ” ООД и получател „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, 350 Юстън Рд, Режентс парк, Лондон, Ват № SI38370425. Съгласно международна товарителница, издадена на 02.04.2019 г. в гр.

София, България, превозът е следвало да се извърши с влекач и полуремарке с рег. № А7076МХ / С6266 ЕК. На 05.04.2019 г. на посочените превозни средства е извършена проверка от пътна полиция Любляна, за превоз на нелегални мигранти, при която в товарното ремарке са намерени бежанци, които са увредили превозваната стока. За извършената проверка е съставен Формуляр за пътен контролен преглед № 146585 от 05.04.2019г. На същата дата, ищецът получил информация по имейл за създалата се ситуация, от получателя на стоката - „Тотал маркетинг съпорт“ ООД. Камионът трябвало да се върне обратно в ищцовото дружество , за да се организира унищожаването на превозваните стоки, тъй като те били замърсени от присъствието на хора в товарното ремарке. Ищецът бил информиран, че по тази причина доставените стоки не могат да се използват. С друг имейл получателят на стоката поискал да бъде изработена и доставена нова стока с поръчаните параметри /съгласно инвойс/фактура от 28.03.2019 г./, а процесната замърсена такава да бъде унищожена, за да е сигурен, че няма да се предлага отново за продажба.

Във връзка с изложеното и по искане на „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, ищецът издадал Кредитно известие № **********/18/04/2019 по фактура № **********/28.03.2019г. Предвид констатираните щети, по електронната поща на 10.04.2019г., ищцовото дружество предявило рекламация (протестно писмо) на ответното дружество. С писмо от

06.06.2019 г., последното отговорило, че няма вина за проникването в ремаркето на бежанци и на основание чл.

17, т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (Конвенция CMR), като превозвач се освобождава от отговорност за настъпили щети, които се дължат на обстоятелства, които като превозвач не е предвидил, не е могъл да избегне и да преодолее. На 15.05.2019г. на СИМПЕРТО“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, за обезщетяване на ищеца с размер на сумата от 15300.41 евро, за вредите, които е претърпял в резултат на увреждане на стоката. Ищецът твърди, че търпи загуби в размер по издадената инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г., както загуби за транспортни разходи в размер на 960.00 евро, а също така ще се наложи да търпи и вреди изразяващи се в заплащане за изгарянето на стоката. Заявява, че тези щети са в резултат от проявена груба небрежност от страна на водача на камиона, който е допуснал влизането на мигранти в ремаркето на камиона. Позовава се на чл. 17, ал. 1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенцията), съгласно който превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Счита, че в случая не е налице хипотезата на ал. 2 от посочената разпоредба, която регламентира случаите, в които превозвача се освобождава от отговорност, и на която се позовава ответника. Сочи, че проникването на мигранти в ремаркето на товарната композиция, с която ответникът е осъществявал превоза, не може да се приеме за случайно по произхода си събитие, което длъжникът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди. В тази връзка, посочва, че е общоизвестно обстоятелството, че в района между Сърбия и Хърватска са регистрирани поредица от опити на мигранти да преминат границата между тези две държави, както и между Хърватска и Словения, влизайки в ремаркета на товарни автомобили. По този причина счита, че ответникът е бил длъжен да предвиди възможни нападения и да вземе мерки за осуетяването им, като посочва възможните такива. Посочва, че по отношение на отговорността на превозвача ще намерят приложение разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМЮ (наричана за краткост Конвенция CMR), по която Република България е страна, тъй като е налице международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари - мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се намират в две различни държави - Република България и Словения.

Ищецът прави преглед на правната регламентация на отговорността на превозвача, уредена в нормите на

Конвенцията CMR. Сочи, че съгласно разпоредбите на последната, в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно член 23 , параграфи 1, 2 и 4, като правоимащ да получи обезщетението е лицето, което е претърпяло вреда от повредата на стоката, т.е. лицето, чиято имуществена сфера е намаляла със стойността на товара. Посочва, че в случая това е ищцвото дружество, поради което за него е налице материалноправна и процесуалноправна легитимиация да предяви иск за обезщетение за напълно повредените стоки.

Заявява, че рекламацията е направена на 10.04.2019г., поради което се дължи и обезщетение за забава за периода от 11. 04.2019г. до 26.08.2019г., което възлиза в размер на 295.38 евро. Счита, че за да се освободи от отговорност, в тежест на превозвача “СИМПЕРТО“ ЕООД е да докаже, че е положил необходимата грижа и е предприел всички мерки, които един търговец - превозвач по занятие би следвало добросъвестно да предприеме, за да опази поверените му за превоз стоки. По отношение на рамера на иска подчертава, че ищецът е претърпял загуба в размер на стойността по инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г., поради пълната повреда на товара. В тази връзка се позовава на чл. 23 от от Конвенция CMR, съгласно който превозвачът дължи обезщетение за повредата на стоката, като обезщетението се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Позовава се и на чл. 67, т. 1, изр. 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, който регламентира, че ако продавачът е длъжен да предаде стоката на превозвач на определено място, рискът не преминава върху купувача, докато стоката не бъде предадена на превозвач на това място, поради което в случая, видно от Фактурата от 28.03.2019г., продавачът е длъжен да предаде стоката в Любляна, където и преминава риска върху купувача.