Определение № 20275 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20275 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110108759 по описа за 2026 година

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявен от К. И. С., ЕГН **********, против „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, чрез Поделение за пътнически превози София, иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № Д-*** г., издадена от Директора на ППП София.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „началник-влак, пътническо движение". Изтъква, че с атакуваната заповед му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за нарушения, които счита за фактически необосновани, а самата заповед за издадена в грубо нарушение на процесуалните и материалноправни норми.

На първо място заявява, че изложените факти в заповедта не отговарят на действителността. Посочва, че разговор между него и пътник действително е бил проведен, но той не е със съдържанието, отразено от работодателя.

Твърди, че пътникът е бил поканен учтиво, в рамките на добрия тон, да заеме мястото си, отразено в документа му за пътуване (във втория вагон), като му е било обяснено, че влакът е със задължителни запазени места и в третия вагон е възможно от последващи гари да се качат групи. Ищецът изрично сочи, че външната врата на вагона е заяждала, но не е била заключена, и че с поведението си е изпълнявал трудовите си задължения за спазване на установения ред.

На второ място, ищецът твърди, че работодателят е изискал обясненията му само формално, не ги е проверил и е нарушил процедурата по ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

На трето място, поддържа, че наказанието е част от системно негативно отношение към него от страна на Ръководител направление превозна и маневрена дейност. Изтъква, че по същото време са му искани обяснения и за второ дисциплинарно производство, свързано с липса на униформени панталони и служебни обувки.

1

В условията на евентуалност ищецът навежда довод за малозначителност на деянието, като счита, че дори да е налице нарушение, то е несъразмерно леко спрямо наказанието. Допълнително, ищецът оспорва постановеното в заповедта удържане на част от дължимата му премия-приход (намаляване на 75% за период от четири месеца). Счита това за незаконно второ наказание за същото деяние в нарушение на принципа "Non bis in idem", както и за незаконна удръжка от трудовото възнаграждение, забранена от чл.

272, ал. 1 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед № Д-*** г., и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „БДЖПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Заявява, че при налагане на наказанието са спазени всички императивни изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ.

Твърди, че производството е започнало въз основа на получен сигнал от пътник, пътувал на 30.01.2026 г. с влак № 8612, който установил, че ищецът се намирал в празен трети вагон с физически блокирани врати. Ответникът посочва, че на пътника е било казано, че се очаква група, което се е оказало лъжа, системно използвана за осигуряване на личен комфорт на кондукторите, докато останалите пътници са били сбити в останалата част от влака.

Ответникът изтъква, че обяснения от ищеца са поискани на 06.02.2026 г. и дадени на същия ден, като в тях ищецът признал, че е говорил за "възможно" качване на група без да има телеграма за това, и е твърдял, че вратата заяжда.

Работодателят категорично оспорва възражението за малозначителност, като подчертава, че блокирането на преходни и входни врати на вагон в движение представлява тежко нарушение на протоколите за безопасност, тъй като възпрепятства евакуацията при спешен случай. Сочи, че ищецът не е отбелязал никакви технически нередности в придружителния лист и анализната книга, с което е нарушил чл. 35, т. 5 от Инструкцията за началника на пътнически влак, както и основни свои трудови задължения по длъжностна характеристика за осигуряване на качествено обслужване и вярна информация. Относно премията, ответникът поддържа, че целевите награди нямат постоянен характер, поради което намаляването им не представлява удръжка от трудово възнаграждение и не нарушава чл. 272 от КТ. Заявява, че наказанието е индивидуализирано по чл. 189, ал. 1 от КТ, съобразено с тежестта на деянието и цялостното поведение на служителя, на когото впоследствие е налагано и наказание "Предупреждение за уволнение". Моли иска да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

С оглед заявеното от страните, те не спорят, че са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „началниквлак, пътническо движение" в ППП София. Не е спорно, че на 30.01.2026 г. ищецът е обслужвал влак № 8612 по направление Ямбол - Пазарджик. Не спорят също, че във връзка с наложеното му наказание е била издадена процесната Заповед № Д-*** г., за която преди налагането й са изискани и предоставени писмени обяснения.

По предявения иск е в тежест на ответника да докаже, че е наложил наказанието по чл. 188, т. 1 КТ законно - ищецът е извършил сочените в 2 заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е изискал обяснения от работника или го е изслушал; наказанието е наложено в законоустановените срокове, както и че така наложеното наказание отговоря на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение; обстоятелствата, при които е извършено; поведението на работника или служителя. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Следва да се уважи доказателственото искане на страните за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба и отговора.

По отношение на искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата дисциплинарна преписка, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение към настоящия момент като неконкретизирано, тъй като ответникът вече е представил относимите към преписката документи (заповед, искане за обяснения, обяснения, доклад и др.) с отговора си.

Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 08.07.2026 г. /сряда/ от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване от страна на ищеца В.С. И.а по адреса на Поделение за пътнически превози София – ул. *** и един свидетел при режим на призоваване от страна на ответника М.И. И. по адреса на Поделение за пътнически превози София – ул. ***, за установяване на посочените в исковата молба и отговора обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер на по 30 евро, вносим от бюджета на съда и депозит в размер на по 30 евро вносим от ответника в едноседмичен срок от връчване на определението по сметка на СРС

Да се призове свидетелят на ищеца В.С. И.а, а свидетелят на ответника М.И. И., след представяне по делото на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото цялата дисциплинарна преписка.

УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е 3 длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4