Решение № 362 от 23.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 730/2025
- Вид
- Решение № 362
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 362 гр. София, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Г. при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г. Търговско дело № 20251100900730 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл.288 от Търговския закон.
С исковата молба „ХУРИТ МЕНИДЖМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: 200114696 против „ПРО МОБИЛЕ“ ЕООД твърди, че на 01.10.2023 г. между „ХУРИТ МЕНИДЖМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като наемодател и ответника, като наемател е сключен Договор за наем на описания в исковата молба недвижим имот, който бил прекратен считано от 17.02.2025 г. едностранно от наемодателя поради виновно неизпълнение на задължението му за плащане на наемна цена в срок – чл.14 от договора. Въпреки това имотът не бил предаден на ищеца в сроковете и по реда предвиден в договора – чл.4 от договора, включително до момента на предявяване на иска, което поражда правния му интерес от съдебна защита.
ИСКАНЕТО е съдът, след като приеме договорът за прекратен, да осъди ответника да опразни наетия имот от движимите си вещи и предаде държането на имота на ищеца.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема за установено възникването на облигационна връзка между страните по наемно правоотношение за отдаване под наем на недвижим имот, собственост на ищцовото дружество (нот.акт № 983/2007 г. и нот.акт №135/2007 г. на Нотариус с рег. № 258на КС и район СРС) , ползването на наетия имот. По делото са представени договор за наем от 01.10.2023 г. между „ХУРИТ МЕНИДЖМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ПРО МОБИЛЕ“ ЕООД с анекс към него от 01.02.2024 г. (относно наемната цена) и приемо-предавателен протокол от 01.10.2023 г. за предаване на фактическата власт върху наетия имот на наемателя. Установи се, че в изпълнение на клаузите на наемния договор недвижимият имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф. *** находящ се в гр.София, бул.“******** и сграда, е предадено на наемателя.
1
Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Срокът на действие на наемния договор е уговорен на три години, считано от датата на подписването му – 01.10.2023 г., следователно изтича на 01.10.2026 г. Съгласно чл.18 вр. с чл.14 и чл.16 от договора - на която се позовава ищеца в настоящето производство, договорът може да се прекрати едностранно и в хипотеза на забава с повече от пет дни за плащането на наемната цена. За да настъпи прекратяването следва наемодателят да е отправил писмено предупреждение до наемателя, в което да посочи срок за плащане на цената, след изтичането на който наемодателят е длъжен веднага да освободи имота – чл.16, ал.1.
Видно от текста на договора – чл.24, страните са уговорили кореспонденцията по договора в писмена форма да се извършва на посочените адреси, който за ответника е гр.Радомир, ул.“С******** и ел.поща [email protected]. Видно е от представената покана и доказателства за връчването й чрез ЧСИ С.П. по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, че наемодателят е отправил писмено изявление до наемателя, че в тридневен срок следва да заплати дължимата и неплатена наемна цена за м.август 2024, м.септември 2024 г. и м.октомври 2024 г. по издадените фактури и че счита договора за прекратен поради неизпълнение – чл.18. Връчването обаче е предприето на адрес гр.София, бул.“********, а не на посочения в договора адрес за кореспонденция.
Така по спорния по делото въпрос дали е налице виновно неизпълнение и отправено уведомление от наемодателя и дали са настъпили уговорените с договора последици от уведомлението съдът приема, че уведомление не е достигнало до наемателя и тази предпоставка за настъпване на прекратяването му не е налице. Следва отново да се посочи, че съгласно договорната клауза такова уведомление следва да се отправи писмено, и на адреса, посочен в чл.24, поради което всяко друго изявление, в т.ч. устни изявления не биха могли да се считат за уведомление по см. на тази клауза.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 ЗЗД, при прекратяване на наемния договор, наемателят дължи да върне на наемодателя наетата вещ, което кореспондира на задължението на наемодателя да предаде на наемателя вещта при сключване на договора. С оглед на фактите и обстоятелствата, които са изложени в исковата молба и квалификацията на спорното право, доказателствената тежест за доказването на възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение, по силата на което е отдадено ползването на процесния помещение е на ищеца.
Безспорно се установи по делото, че между страните е бил сключен договор за наем с краен срок, размера и начина на плащане на наемната цена, който ги обвързва както и ползването на имота, поради което за ответника възниква задължение да заплати определена наемна цена –чл.228 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта съгласно предназначението й в определения от договора срок. Когато срокът на договора за наем е определен наемателят дължи връщане на наетата вещ след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД. Под "връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя.
В случая към момента на предявяване на иска и на приключване на устните състезания срокът на договора (тригодишен – чл.8) не е бил изтекъл, а по вече изложените по-горе съображения не е настъпило предсрочното му прекратяване по реда на чл.18.
Поради това договорът за наем има своето действие и в момента и на това основание ответникът осъществява ползването на имота. Тъй като договорът за наем не е прекратен не се дължи и връщане на имота от наемодателя по чл.233, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на горното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен с 2 решението по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ХУРИТ МЕНИДЖМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175313330 против „ПРО МОБИЛЕ“ ЕООД с ЕИК 204335674 иск с правно основание чл.233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за осъждането на „ПРО МОБИЛЕ“ ЕООД да предаде на „ХУРИТ МЕНИДЖМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД държането на следния недвижим и м о т : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***., находящ си в гр.София, бул.“******** с площ по кадастрална карта от 729 кв.м., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 184 кв.м., с идентификатор ***., състояща се от първи етаж („игрална зала“ и „кафе-бар“ ) и втори етаж (стаи, кухненски бокс и сервизни помещения) отдаден под наем с договор за наем от 01.10.2026 г.и анекс от 01.02.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3