Определение № 409 от 13.08.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Търговище, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500305 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1597 от 16.07.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1054/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на "КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32, представлявано от Р. Т., действащ чрез адв. П. А.-САК, против Н. А. Н. с ЕГН ********** от (населено място), в частта му за претендираните договорна лихва в размер на 1042,17 лв. за периода от 25.06.2021 г. до 14.07.2025 г. и обезщетение за забава в размер на 917,97 лв. за периода от 29.03.2023 г. до 14.07.2025 г., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за държавна такса над 60 лв. до пълния размер от 84,32 лв. и за адв. възнаграждение над 422,40 лв. до пълния размер от 704 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. ГПР, който е 37.24% , а ГЛП е 32.08%, от което следва, че не превишават петкратния размер на законната лихва съгласно 1 ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Поради това и съгласно трайно установеното съдебна практика, този договор не е недействителен. Що се касае до предвидената в договора такса, такава съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира, ако са свързани с договора за потребителски кредит. А видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая допълнителни такси не се търсят при което, те не следва да се отчитат като част от общите разходи по кредита, които следва да се включат при формирането на ГПР. Те следва да се отчитат, само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора /по аргумент от § 1, т. 1 ДР на ЗПК/, а когато възнаграждение за допълнителна услуга се дължи отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на чл. 19 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПРизрично се сочи в цитирания доклад. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираните договорна лихва и лихва за забава.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от "КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК 204554530 заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Н. А. Н. с ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3 000 лв., представляваща главница по Договор за индивидуален потребителски кредит № ********** от 25.06.20**г., ведно със законната лихва от 14.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, изискуемо на краен падеж- 25.05.2023г., както и за следните суми: договорна лихва в размер на 1 042,17 лв. за периода от 25.06.2021 г. до 14.07.2025 г. и обезщетение за забава в размер на 917,9 7лв. за периода от 29.03.2023 г. до 14.07.2025 г. Претендирани са и разноски в размер 2 на 84,32 лв. държавна такса и 704 лв. адв. Възнаграждение. С Разпореждане № 1597 от 16.07.2025 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава, като е присъдил разноски съразмерно уважената част от заявлението.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираните договорна лихва в размер на 1 042,17 лв. за периода от 25.06.2021 г. до 14.07.2025 г. и обезщетение за забава в размер на 917,97 лв. за периода от 29.03.2023 г. до 14.07.2025 г., е неоснователна. Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 37.24 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.

3

При изчисление на ГПР, съобразно параметрите по кредита, чрез „Кредитен калкулатор – ГПР“ /calculator.bg/ се установява, че така посоченият ГПР е под 50 %, т.е. в рамките на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР кредиторът не е включил предвидената в договора неустойка, тъй като в противен случай ГПР би бил над 200%. ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но това се отнася до разходите във връзка с неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР и с оглед задължението на кредитора по чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва.

Така както е посочен ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника, което по същество е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК.

В случая посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест на кредита, при което не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя.

Съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая таксата за експресно разглеждане на кредита е именно такса, за действия свързани с усвояването на кредита и факта. Дори и да се приеме, че е такса, свързана с договора за кредит, която по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустима, то тя следва да е включена в ГПР, независимо от това, че тази такса не се претендира от кредитора, при депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Клаузата за неустойка, по чл. 11 от договора изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Задължението за главница по договора е в размер на 3 000 лв., а неустойката е предвидена в размер на 2 520.54 лв. Основната цел на така уговорената клауза 4 за неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Включената в договора неустойка е необосновано висока и това задължение по договора противоречи на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП. С оглед на изложеното предвидената по договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, влече недействителност на договора, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на "КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32, представлявано от Р. Т. против Разпореждане № 1597 от 16.07.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1054/25 г., по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Търговище, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500305 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1597 от 16.07.2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1054/25 г., съдът е отхвърлил заявлението на "КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32, представлявано от Р. Т., действащ чрез адв. П. А.-САК, против Н. А. Н. с ЕГН ********** от (населено място), в частта му за претендираните договорна лихва в размер на 1042,17 лв. за периода от 25.06.2021 г. до 14.07.2025 г. и обезщетение за забава в размер на 917,97 лв. за периода от 29.03.2023 г. до 14.07.2025 г., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за държавна такса над 60 лв. до пълния размер от 84,32 лв. и за адв. възнаграждение над 422,40 лв. до пълния размер от 704 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК.