Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 10.06.2015, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Търговско дело 10002/2015
Вид
Решение № 41
Подписан
10.06.2015
В сила
06.12.2016
Състав
КРЕМЕНА НИКОЛАЕВА ГОЛЕМАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Закон за устройство на територията

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 111 гр.Габрово,

10.06.2015г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

При секретаря Б.Бобчева, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.№2 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.

В исковата молба и допълнителни молби, във връзка с отстраняване на нередовности, се твърди, че ищците са собственици на урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.

440а -4406 и УПИ VІ, кв31. Правото на собственост върху имота било получено на деривативно основание - покупко продажба, обективирана в Нот.акт № 86, т.2, д.237/57г. и договор за покупко продажба на част от недвижим имот №202, т.1, вх.р/024 от 20.04.2007год. В имота била построена едноетажна постройка - бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388кв.м., на един етаж, посочена в Акт №25 за общинска собственост като сглобяема конструкция, която съществувала самостоятелно като кадастрална единица.

Налице било влязло в сила решение по гр.д.№469/1999год. на Севлиевски районен съд, частично отменено с Решение №339 от 22.01.2001г. по в.гр.д.№ 284/2000г. на Габровски окръжен съд, потвърдено с Решение № 13 по гр.д. № 1625/2001 на ВКС IV ГO по което по отношение на парцела - предмет на делото било прието, че е започнала, но не е довършена процедурата по отчуждаване на имота, не са били проведени процедурите по неговото отчуждаване за мероприятието за което е бил отреден. Съдът приема, че не било извършено законосъобразно отчуждаване и този имот бил отнет незаконно. Собствениците не са загубили собствеността и тя не е преминала към държавата, съответно към общината, тъй като отрежданията нямат вещноправен ефект, защото влезлите в сила регулационни планове нямат непосредствено отчуждително действие. Съдът приема, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗОСОНИ и промените в чл.2 и чл.5, нова ал.2 от ЗВСНОИ подлежат на възстановяване имущества, отнети без законова основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети и по тези съображения е постановил, че собствеността на ищците са 941кв.м. от дворното място при посочените граници, като е осъдил ответното дружество да отстъпи владението и предаде собствеността върху него. Имота не е отчужден и неговото отнемане не е по установения от закона ред, поради което следва да се приеме, че възстановяването на собствеността върху него става по силата на закона.

С Договор за покупко продажба на част от недвижим имот №202, т.1, с вх. Peг. №.1024 от 20.04.2007год. на АВ Община Севлиево продава на ищците недвижим имот с площ от 290 кв.м. представляващ част от новообразуван урегулиран поземлен имот УПИ VI кв. 31 по плана на град Севлиево, одобрен със Заповед № 389 от 23.08.2000год. на Кмета на Община Севлиево с граници: север изток - ул. „Табашка” запад -улица с о.т. 440а- 4406 и юг -УПИ V кв. 31. В този имот била построена постройка, представляваща бивш цех за катинари. Постройката била трайно закрепена и нямала характер на временно строителство. Липсата на строителни книжа обуславя строителство без строителни книжа в чужд имот. От справка в държавен архив било установено, че сградата е построена през 1963год. До 1978год. недвижимия имот се водил по разписния лист на кооперация „Свобода” по плана за 1959год., след което имота бил одържавен и предаден на ДПП „Ильо Влаев”, а в последствие на ответното дружество / Решение от 15.07.1989 год. по ф.д. 156/1989г. на Габровски окръжен съд/ Съставени били следните актовете за държавна собственост относно този недвижим имот със сградата както следва: Акт №1347 от 08.07.1981год. на името на ДПП „Ильо Влаев” който е за всичките му сгради, включително и тези на ТПК „Свобода”, Акт № 1943 от 1994год. на името на ЕООД „Спектра”, Акт № 25 от 06.11.1996год. за общинска собственост за ТД „Спектра” ООД - ответното дружество / Решение от 15.07.1989год. по ф.д. 156/1989г. на Габровски окръжен съд/ От посочените актове се установява, че сградата е построена в парцела през 1963год. без строителни книжа и документация - т.е. незаконното строителство на сградата е извършено през 1963год.

Твърди се, че законността на един строеж се преценява според действащата нормативна уредба към момента на построяването. Липсата на строителни книжа обуславя строителство без строителни книжа върху чужд имот, което обуславяло основателността на негаторната претенция, защото ситуирането на сграда в чужд имот без надлежно разрешение на собствениците в много сериозна степен препятствало ползването на имота според предназначението му.

Самото построяване на сградата върху чужд имот без строителни книжа без значение обема й, нарушава правото на свободно ползване на имота и процесната сграда въздейства неоснователно над обема на правото на собственост на ищците, като не им позволява да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем. Актуването на сградата в актовете за държавна собственост не узаконява незаконното строителство нито е способ за придобиване на собственост върху имот. Макар и узаконяем по смисъла на чл.226 от ЗУТ незаконния строеж се узаконява на името на собственика на земята, на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В конкретния случай не можело да се говори за узаконяване на незаконното строителство на сградата.

Твърди се, че процесната сграда е незаконно строителство за което освен, че не са налице строителни книжа, собствениците на имота не са дали съгласие нито са отстъпили право на строеж на друго лице да построи тази сграда върху тяхната земя и да стане собственик на постройката.

Налице бил правен интерес от признаване правото на собственост върху част от имота в размер на 388кв.м. върху който е построена сградата - незаконно строителство и без разрешение за отстъпено право на строеж й от собствениците на имота - иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците претендират, че са собственици на земята върху, която е построена сградата - 388кв.м. и която земя представлява част от урегулирания поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31. Към настоящия момент ответника „С.” ЕООД владее и ползва сградата, с което действие възпрепятствал ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху част от имота, върху която е построена сградата, тъй като изградената незаконна сграда им пречела да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху земята върху която е изградена тази сграда - т.е. ищците са лишени от упражняване в пълен обем собственическите си права върху част от този имот, тяхна собственост в размер на 388кв.м.

Община - Севлиево без съгласие на собственика на земята продава сградата с договор от 2005год. на купувача по приватизационната сделка, а именно на ответника „С.” ЕООД. Видно било от акта за общинска собственост, че няма предишен собственик, което не отговаряло на истината и в разписните книги съществувал предишния собственик - ищците по настоящото производство. След осъществената по съдебен ред реституция на имота Община Севлиево била длъжна да върне имота, както и да отпише построената върху нея постройка независимо от нейния статут. Общината следвало да отпише и сградата от актовите книги за собственост на предприятието, което в последствие приватизира. Сградата била незаконна поради императива на закона, тъй като е построена без разрешение на собствениците на земята, без отстъпено право на строеж, без да е извършено отчуждаване или да е направена компенсация на собствениците.

Необосновано било и твърдението, че построената сграда е търпим строеж, тъй като липсвали доказателства в тази насока. Цитирането на законови разпоредби не узаконявало строежа като търпим.

Началника на РДНСК Габрово с писмо изх. № ДК -01-764-00-492 от 10.11.2008 год. се бил разпоредил да се изследва приложимостта на пар.16, ал.1 от ДР на ЗУТ по отношение на обекта. Към датата на продажбата на сградата този строеж не бил узаконен като търпим, а по посочените по горе съображения той се явявал незаконен

Претендира се да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево пл.”Свобода” № 1, представлявана от Кмета на Община Севлиево, че А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** са СЪСОБСТВЕНИЦИ на частта с площ от - 388кв.м., върху която е изградена масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична обработка, от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.

440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31.

Да бъде осъден ответника „С.” ЕООД *** с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Севлиево, ул. Видима № 35 представлявано от управителя на фирмата- Х.П. Х. да премахне масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична обработка с площ от - 388кв.м., построена върху част от имота от 388кв.м. от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31, собственост на ищците - А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** При условията на евентуалност да бъде прието, за установено, по отношение на ответниците ОБЩИНА СЕВЛИЕВО и „С.”

ЕООД ***, че масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична обработка със застроена площ от 388кв.м., представляващ част от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VI кв.31, е незаконен и нетърпим строеж и подлежи на премахване.

Претендират и за направените по делото разноски.

Ответникът „С. „ ЕООД твърди, че в мотивите на влезлите в сила съдебни решения никъде не се говорело за временен характер на постройките в имота, напротив прието било че построеното е с режим на търпимост и не може да се претендира владението върху изградените обекти. В мотивите по гр.д.465/2004г. на ВКС /между същите страни/ изрично било посочено, че сградата - бивш катинарен цех „която няма характер на временно строителство” не е предмет на ревандицикация.

Следователно върху застроената част от имота суперфициерите са собственици. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът Община Севлиево твърди, че масивна едноетажна сграда, представляваща бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388 кв. м., находяща се в УПИ V, кв. 31 по плана на г. Севлиево с обща площ от 1314 кв. м. с граници - ул. „Табашка”, ул. „Н.Дабев”, о.т. 440а - 4406 и УПИ VI, кв. 31 била актувана с АОС№ 25 от 06.11.1996г. като частна общинска собственост и е включена в капитала на „С.” ЕООД ***. Сградата е елемент от правния анализ на дружеството и в резултат на извършена приватизация на търговското дружество със сто процента общинско участие била продадена с договор от 2005г. на купувача по приватизационната сделка, а именно „С.” ЕООД, представлявано от Х.П. - управител.

На основание гореизложеното към настоящия момент, Община Севлиево не била собственик на въпросната сграда или земята - УПИ V, кв. 31 по плана на гр.Севлиево с обща площ от 1314кв. м. и като такава не би могла да участва във възникналия правен спор, относно правното основание за съществуването на сградата върху чужд терен. В общинската администрация липсвали данни за реда и начина, по който е извършено строителството на въпросната сграда. При така създалата се фактическа обстановка не било ясно, дали сградата е в режим на търпимост и дали подлежи на премахване.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно по делото, че ищците са собственици на УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а -4406 и УПИ VІ, кв31. Правото на собственост върху имота било получено на деривативно основание - покупко продажба, обективирана в Нот.акт № 86, т.2, д.237/57г. и Договор за покупко продажба на част от недвижим имот №202, т.1, вх.р/024 от 20.04.2007г. В имота е построена едноетажна постройка - бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388кв.м., на един етаж, посочена в Акт №25 за общинска собственост като сглобяема конструкция, която съществувала самостоятелно като кадастрална единица. Тази постройка не е спорно, че е собственост на ответника „С.” ЕООД.