Решение № 4328 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4328 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330118526 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД, ЕИК 121265113 срещу Община Пловдив, Булстат 000471504, с която е предявило иск с правно основание чл. 410. a n . 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 884,89 лева, представляваща обезщетение за заплатено застрахователно обезщетение, както и законната лихва от депозиране на ИМ до окончателното погасяване на вземането.

Претендира разноски.

Ищцовото дружество твърди, че на 11.05.2022 г„ в района на гр. П., е настъпило застрахователно събитие, а именно палнало е дърво върху МПС с per. № ***, собственост на В. М. – Х., като за възникналото произшествие е подаден сигнал в Четвърта районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението", за което е издадена Служебна бележка с p e r. № 732400137/11.05.2022 г., като сочи че от служебната бележка на 11.05.2022 г. в 8:54 часа се установява, че е получен сигнал за паднал клон върху лек автомобил „Тойота Ярис“ с p e r. № *** на адрес: ***. Твърди че, между ЗД ЕВРОИНС” АД и собственика на увредения лек автомобил с per. № *** има сключен 1 застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” № 00500100412421/12.05.2021 г„ валиден към датата на процесното ПТП.

Твърди че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД ЕВРОИНС" АД е предявена претенция под № 0500876746/11.05.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица, както и че нанесените имуществени вреди са описани в протокол за оглед и оценка на щети от 13.05.2022 г. Твърди че въз основа на така изготвените протоколи за оглед е определено обезщетение в размер на 884,89 лв., видно от приложеното банково извлечение, на 20.15.2022 г„ определеното застрахователно обезщетение е било изплатено изцяло по сметка на увреденото лице, като с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането, за „ЗД ЕВРОИНС” АД сочи, че възниква право да се суброгира в правата па своя застрахован срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, като изтъква, че съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на същия член, посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са публична собственост.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив със становище за неоснователност на предявения иск.

Възразява да е налице причинна връзка между вредите по автомобила и настъпилото събитие. Намира, че не е налице виновно поведение от страна на ответника. Сочи, че не се установява дали дървото е общинска собственост, дали е било разположено па терен общинска собственост или в частен имот, което респективно би могло или не да ангажира отговорността на община Пловдив. Евентуално твърди съпричиняване. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото на основание чл.140, ал.3 ГПК: Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, което се включва в покритите от застрахователя рискове; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по застрахованото имущество, както и размера на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и В. М. - собственик на процесното МПС, обективирано в застрахователна полица за застраховки „Каско. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (11.05.2022г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От събраните по делото доказателства се установява и че на процесната датае настъпило застрахователното събитие. От заключението по изготвената САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, съответно на останалия приобщен по делото доказателствен материал, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на падането на клона от дървото върху паркирания автомобил с с per. № ***.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел- В. М.. Свидетелят изтъква, че на процесната дата е нямало вятър, като времето е било хубаво, което се устаноява и от приобщената по делото като писмено доказателство метереологична справка за гр. Пловдив.

Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля М., като счита поднесената от него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложенити 3 протоколи за опис и доклад по щета.

Отремонтирането на увредите по процесното МПС, съответно заплащането на застрахователното обезщетение се установява от приетите по делото два броя платежно нареждане в полза на В. М. .

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че съгласно разпоредбите на чл.

61, ал. 2 от ЗУТ, основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на същия член, посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са публична собственост.

Дължимото поведение на ответника е нормативно установеното в ЗУТ и приетата от Общински съвет гр.Пловдив Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. В случая, именно бездействието на ответника е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди на автомобила.

От заключението на експерта се установява и че е налице прякапричинно следствена връзка между процесния случай и настъпилите увреди по лекия автомобил. От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите.

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не бе установено собственикът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване на 4 застрахователното събитие (в тази връзка- мотивната част от т. 7 на ТР от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСТК на ВКС).

Предвид изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 1889,48.

Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д.

№ 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ). В конкретния случай застрахователят е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер от 884, 89 лв. Следва да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ изрично повелява обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 884, 89 лв.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 884, 89 лв.

Върху претенцията за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.12.2022г./ до окончателното й погашение.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в общ размер от 600 лева, формирана, както следва: 50 лева- държавна такса, 200 лева- депозит за САТЕ, 150 лева- депозит за ССчЕ, и 200 лева- юрк. възнаграждение за процесуално представителство.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД, ЕИК 121265113 на основание чл. 410, ал. 1 Кодекс за застраховането, сума в размер от 884,89 лева- застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № ***, за причинени имуществени вреди по МПС с рег. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.12.2022г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС”АД, ЕИК 121265113 сумата от 600 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6