Определение № 25217 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25217 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110116987 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 7247/2025 г. по описа на РС-Русе.

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане № 5083/28.05.2026 г. по ч.гр.д. № 7247/2025 г. по описа на РС-Русе.

Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира следното:

Исковият съд прави самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, като когато констатира, че заповедта за изпълнение е влязло в законна сила, то предявените установителни искове се явяват недопустими.

Видно от данните по електронното заповедно производство, съдът е извършил справка за регистрираните адреси на длъжника. От същата се установява, че регистрираният както настоящ адрес на длъжника е: гр. София, ***. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на посочения адрес, като видно от попълнената от призовкаря разписка, сканираната и отразена в електронната папка, адресатът е посетена на регистрирания му адрес на 07.03.2026 г., на 30.03.2026 г. и на 14.04.2026 г. На 14.04.2026 г. е залепено уведомление на адреса. Видно е от извършеното от призовкаря отбелязване, че „лицето живее на адреса“.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не само, че не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, за което да е посочил и източник на информация, а напротив – събрал е данни, че живее на адреса.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 415 ГПК за предявяване на установителни искове. В тази случай заповедният съд би следвало да издаде изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, вх. № 191697/16.06.2026 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. М..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16987/2026 г. по описа на СРС, 61 състав.

ДА СЕ УВЕДОМИ заповедният съд по ч. гр. дело № 7247/2025 г. по описа на РСРусе, за настоящото определение след влизането му в законна сила и за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2