Определение № 130 от 20.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500060 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение № 305/24.11.2025 г. по гр.д. № 959/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е отхвърлил предявения от нея иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ против Районен съд – Велико Търново, Районен съд – Бяла, Районен съд – Русе, Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико Търново.

ВТАС е компетентният по правилата на инстанционния контрол съд за разглеждането на въззивната жалба, инициирала производството по настоящото дело.

Същият обаче е страна по материалното правоотношение – предмет на предявения от ищцата Д. Х. Г. иск, решението по който се обжалва, при което е налице хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, визираща основание за отстраняване на съдиите от ВТАС от участие в делото. Независимо от това, съдът в настоящия му състав счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, съгласно която при предявяване на иск на основание ЗОДОВ пред съд, който е ответник по спора, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен съд. Съдът споделя становището, застъпено в Определение № 88/ 12.01.2026 г. по ч. гр. д. № 2985/2025 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 1160 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о. на ВКС, че сочената норма се прилага не само за производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иска, но и в производството по жалба срещу решението на този съд, когато компетентният въззивен съд е страна по спорното материално правоотношение.

Разпоредбата е въведена с цел привеждане на правилата за разглеждане на делата по ЗОДОВ в съответствие с изискванията на чл.6, § 1 КЗПЧОС за гарантиране правото на разглеждане на спора от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със 1 закона. С нея се препятства възможността делата по деликтните състави на ЗОДОВ да бъдат разглеждани и решавани от съда, който има качеството на страна в исковия процес. Няма основание да се приеме различно разрешение за двете инстанции, защото както първоинстанционният съд, така и въззивният съд са инстанции по същество на спора. Въззивният съд не извършва контролна дейност, а при условията на ограничен въззив сам разрешава отнесения пред него правен спор чрез формиране на собствени фактически и правни изводи относно спорното правоотношение. Освен това, чрез тази законова уредба се осигурява бързина на производството, дължима в съответствие с принципа на чл.13 ГПК, каквато не е налице при необходимостта от последователни отводи на съдиите, налагащи впоследствие изпращането на делото на по-горен съд за произнасяне по реда на чл.23 ГПК, като в крайна сметка се достигна същият резултат – изпращането на делото на друг равен по степен съд. Настоящият казус има за предмет именно спор за вреди, причинени от бавно правосъдие.

По изложените съображения делото следва да бъде прекратено пред ВТАС и изпратено на най-близкия функционално компетентен апелативен съд, който е Апелативен съд – Пловдив.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 60/ 2026 г. по описа на ВТАС.

ИЗПРАЩА на Апелативен съд – Пловдив, на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ, в.гр.д. № 60/ 2026 г. по описа на ВТАС за разглеждане на въззивната жалба на Д. Х. Г. против Решение № 305/24.11.2025 г. по гр.д. № 959/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2