Решение № 592 от 28.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110200426 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Попчев Стоун“ ЕООД ЕИК 204678648 със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. В.Д., против НП № 03-2100162/03.11.2021год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл. 62, ал.1 от КТ вр. ал.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, навежда доводи както да допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – така и за нарушение на материалния закон. Сочи, че били нарушение нормите на чл. 42, т.4 от ЗАНН, чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП като навежда твърдения за наличие на отношения по граждански договор. Сочи наличие на допуснато нарушение и при определяне размера на санкцията.

Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде намален размера на наложеното наказание. Претендира присъждане на разноски.

В съдебното заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв. В.Д., който заявява ,че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата или да бъде намален размера на наложеното наказание.

Отправя искане за присъждане на разноски.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2021год., в ранния след обяд, служители на Дирекция „ИТ“ Варна с които и св. Л.Б., извършили проверка на територията на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, ***, в който обект дейност като подизпълнител осъществявало въззивното дружество. При влизането си в обекта проверяващите установили две лица, които полагали настилка (облицовка) на стълбищната площадка между последния и предпоследния етаж. Едно от тези лица бил св. П.К.. Проверяващите предоставили на работниците декларации по чл. 402 от КТ. В своята декларация св. К. посочил, че работи за въззивното дружество „Попчев Стоун“ ЕООД от деня на проверката – 14.10.2021год., с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., че има сключен трудов договор, че има уговорено месечно възнаграждение в размер на 650лв., има определени почивни дни събота и неделя, както и 3 почивки в рамките на работния ден 1х30м. и 2х15м., че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.

В хода на последвалата документална проверка ТД сключен със св. К. не бил представен. Представен бил граждански такъв сключен на 11.10.2021год., служебна бележка № 58/11.10.20121год. за начален инструктаж, както и копие от инструктажна книга.

На 29.10.2021год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-2100162, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта били подадени писмени възражения. Същите обаче били възприети за неоснователни и на 03.11.2021год., въз основа на акта директора на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е допуснало до работа лицето П. Г. К. ЕГН **** да извършва трудови функции в негова полза по полагане на настилки и облицовки, при определено работно място, определено работно време от 08:00ч. до 17:00ч. и уговорено трудово 2 възнаграждение в размер на 650лв. на месец, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение, с което е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана Л.Б. – актосъставител.

Същата в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Съдът кредитира изцяло показанията на посочената свидетелка, тъй като са последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства.

Като свидетел в хода на съдебното производство показания е дал и П.К..

Последният заявява, че към момента на проверката е работил на обекта заедно с негов колега, които се бил свързал с „Попчев Стоун“ и бил намерил работата. Заявява, че трябвало да направят стъпалата на площадката 5 етаж, както и че същият ден ги били запознали с работата която трябвало да вършат и бил подписан договор за който той мислел, че е трудов договор ама не правил разлика. Казали им, че работното време е от 08:00ч. до 17:00ч. както и че има три почивки. Сочи също така, че никой не ги е проверявал за почивките, че първо подписали договора в офиса и после от фирмата ги завели на обекта да им кажат какво е правят и да им доставят материали.

Работили със свои дрехи и със свои инструменти, като имали договорка да им се плати 650лв. и след това ако ги одобрят да им заплатят още 250лв. сочи, че се разбрали ако харесат работата им да сключат ТД какъвто бил сключен след около месец.

Съдът кредитира и показанията на св. К. с изключение на частта в която сочи, че гражданския договор бил сключен преди започването му на обекта, съответно че имало договорка да се плати първо 650лв. и след това ако ги одобрят и още 250лв. коментираната по-горе част от показанията на св. К. съдът не кредитира първо защото ако такъв договор е имало сключен към момента на проверката, то е нямало никаква пречка това да бъде посочено в декларацията, а не да се вписва наличие на сключен трудов договор. Все пак К. е лице със средно образование. На следващо място К. твърди, че въпросния договор е бил сключен няколко часа преди проверката, а в декларацията си той не е посочил никакви допълнителни суми за каквито твърди в съдебно заседание – 650лв. + 250лв. ако ги харесат и каквито суми фигурират в представения по делото граждански договор. На следващо място против всякаква логика е да сключваш граждански договор преди изобщо да знаеш каква работа трябва да вършиш, в какъв обем и т.н. за да определиш и цената си. В съдебно заседание К. твърди, че първо подписали договора в офиса и после ги завели на обекта да видят какво ще се прави и да им доставят материалите. И най–накрая в показанията си К. сочи, че е подписал въпросния договор в деня на проверката, но преди нея, това бил първия му ден, на същия ден се подписал и в инструктажната книга. Видно обаче от представените от 3 въззивника в хода на документалната проверка граждански договор, служебна бележка и копие от инструктажна книга същите с дата 11.10.2021год. (три дни по-рано).

Всички тези несъответствия между писмените (декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К., и граждански договор в който той фигурира като страна) и гласни доказателства (показанията на К.), наличието на последвал трудов договор с въззивника и явната обърканост в показанията на К. - (уж не знае какво е трудов договор не прави разлика, а след това сочи, че уговорката им при подписването на договора, който не знае какъв е, била ако ги харесат че ще подпишат трудов договор и работили със свои дрехи защото нямали подписан трудов договор) мотивира съда да не кредитира показанията на този свидетел в частта в която сочи наличие на граждански правоотношения.

Приложените към АНП писмени доказателства – заповед за компетентност на АНО, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от П.К. съдът кредитира изцяло. По отношение на приложения към АНП граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 11.10.2021год. съдът не кредитира същия и приема, че той е съставен пост фактум за целите на проверката по съображенията изложени по-горе – не е посочен от К. в декларацията по чл. 402 от КТ, налице е съществено разминаване между отразената в него дата на сключване и тази посочена от св. К., а съдържанието му противоречи и на декларираните от К. в декларацията по чл.

402 от КТ данни, както и със съобщените от него в съдебно заседание договорки за работно време, почивки, почивни дни и т.н.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на св. Б. и отчасти показанията на св. К., както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства изключая приложения ГД.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за нарушение на чл. 57, т.6 от ЗАНН - било наложено едно наказание а били посочени като нарушени две норми то не се споделя от съда доколкото в АУАН и НП е описано и квалифицирано само едно нарушение – нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Не е допуснато от АНО и 4 нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН доколкото по направеното възражение е било проведено разследване приключило с мотивирано становище относно неговата неоснователност.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ от ношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая по делото няма спор, че към момента на проверката св. К. е извършвал дейност в полза на въззивника. Няма спор, че между въззивника и К. към този момент не е имало сключен ТД в писмена форма. Спорен е въпроса дали отношенията между тях са били трудовоправни (отношения между работодател и работник) или не, съответно било ли е необходимо изобщо сключването на ТД. В пледоарията си по съществото на делото процес. представител на въззивното дружество изразява становище че К. не е изпълнявал трудова дейност, а такава по силата на граждански договор поради което и нарушение нямало. Подобно възражение за наличие на граждански договор е направил и управителят на въззивното дружество срещу АУАН. Противното становище застъпва процес. представител на въззиваемата страна като заявява, че събраните по делото доказателства сочат на наличие на трудови правоотношения – уговорено работно време, уговорена месечна заплата и пр.

Съдът споделя изцяло второто становище по следните съображения: