Решение № 261217 от 21.12.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261217 / 21.12.2021г. гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***т районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Т.Т.

При секретаря:

Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 814 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” ЕАД, ЕИК *** срещу Г.Д.К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1117.04 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени абонаментни такси и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, неустойка и суми за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът Г.Д.К. чрез назначения и особен представител адв. Р.К. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Н. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът

Г.Д.К. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен представител – адв. К., която моли съда да отхвърли предявените искове.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, ***т районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложените в заповедното производство доказателства е видно, че страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг услуги с предпочетен номер +***, за което няма спор по делото.

От приложените по делото фактури, се установява, че на ищеца са начислени следните задължения на стойност от 1117.04 лева:

- по фактура №

*** от 15.02.2019 г., за отчетен период 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. на стойност от 115.49 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 133.00 лева за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, сумата от 79.60 лева – месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), отстъпка в размер на - 1.67 лева, ДДС в размер на 15.85 лева и сумата от 20.38 лева – вноска лизинг;

- по фактура №

*** от 15.03.2019 г. за отчетен период от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г., на стойност от 115.49 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 0.08 лева за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, сумата от 80.84 лева – месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), отстъпка в размер на – 1.67 лава, ДДС в размер на 15.85 лева и сумата от 20.38 лева – вноска лизинг;

- по фактура №

*** от 15.04.2019 г. за отчетен период от 15.03.2019 г. до 14.04.2019 г., на стойност от 107.32 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 74.12 лева за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, отстъпка в размер на – 1.67 лава, ДДС в размер на 14.49 лева и сумата от 20.38 лева – вноска лизинг;

- по фактура №

*** от 15.05.2019 г. за отчетен период от 15.05.2019 г. до 14.06.2019 г., на стойност от 781.55 лева, в която са начислени неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 525.58 лева, вноска лизинг в размер на 255.97 лева.

Всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за всеки един от ползваните мобилни номера: +***, +***, +*** и +***, както и сумите за взетите от ответницата устройства на лизинг.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е прекратен предсрочно.

Относно дължимостта на главното вземане:

Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на сключен между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги между страните и договори за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.

Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.

Не се спори, че ответницата е закупила от ищеца и устройства на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.

Ответникът чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи: в общ размер на 591.46 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени абонаментни такси и по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси и суми за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. За тези суми е издадена Заповед № *** г. по ч.г.д.№ *** г. на ПРС.

Възражението на ответницата релевирано в заповедното производство, че процесните вземания са погасени по давност е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на телекомуникационни услуги заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 30.11.2020 г., а процесните вземания се претендират за периода от 15.01.2019 г. до 14.06.2019 г., поради което и три годишният период не е изминал и вземанията не са погасени по давност.

Относно дължимостта на вземането за неустойка:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Няма спор, че ответникът има качеството потребител, по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно.

За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалните договори, допълнителните споразумения и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, в която е начислена неустойката.

В депозирана по делото писмена молба ищецът твърди, че неустойката е била начислена за нарушаване на негови договорни задължения. В действителност представените договори за мобилни услуги, допълнителните споразумения към тях предвиждат такава възможност за ищеца, но видно от приложената по делото фактура № *** от 15.05.2019 г., в същата е начислена неустойка не за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а за предсрочно прекратяване на договорите за услуги и е в размер на 525.58 лева. В този смисъл и след като дължимата неустойка не е начислена за неизпълнение на договорни задължения, а за предсрочно прекратяване на договорите, то искът в тази му част е неоснователен и недоказан.

От друга страна, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.

Разпечатката съдържа 46 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d99406e8-7945-44f2-939b-716ba628542b