Протоколно определение № 845 от 18.07.2025, Районен съд - Кърджали

ПРОТОКОЛ

№ 845 гр. Кърджали, 18.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Теди Чаръкчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100083 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:54 часа се явиха:

Ищецът А. А. Х., редовно призован, явява се лично и с адв. Х. от АК-Хасково.

Ответникът О.Ч., редовно призован, кметът не се явява, представлява се от адв. С., с приложено пълномощно по делото.

Ответникът Т. С. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът Н. Д. А., редовно призован, не се явява, не се представлява.

АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ДОКЛАДВА СЕ делото.

АДВ. Х.: Изцяло поддържам исковата молба госпожо Съдия. Моля да приемете приложените към исковата молба писмени доказателства, както и ще моля за възможност за допълнителни доказателствени искания, след становището на процесуалния представител на ответника.

АДВ. С.: Поддържам отговора госпожо Съдия, наред с което поддържам изложените 1 от мен възражения за недопустимост на така предявения иск. От самата искова молба не става ясно какви интереси и какви цели се преследват в настоящото дело и какви права би придобил евентуално ищеца в зависимост от съдебното решение. Процесуалния закон категорично забранява предявяване на чужди права пред съд, относно разпоредбата на чл.

26 от Закона за задълженията и договорите. Съдебната практика е напълно категорична и последователна, че никой не може да предявява чужди права пред съд. От самата искова молба и от нейното съдържания по един виден начин се илюстрира, че ищецът прави опит за вмешателство в един договор, по който той не е страна. Договорът е сключен между О.Ч. и останалите ответници, след проведена тръжна процедура. По никакъв начин не засяга права и интереси на ищеца. Цитирали сме подробна практика, поради което Ви моля да прекратите настоящото производство, алтернативно да оставите без движение самата искова молба, като укажете на ищеца какъв е правния интерес на предявяване на настоящия иск, какво се цели.

АДВ. Х.: Аз веднага мога да обоснова правен интерес, но считам, че предвид обосновката, което ще направя ще следва да бъдат събрани допълнителни доказателства в тази посока, предвид обосновката. На изток от имот *** собственост на ищеца в производството, се ситуира ***, по плана на с.Ж.. Отстоянието между заповедната регулационна линия на този ***, източната имотна граница е крайно минимално, с оглед осигуряване на транспортен достъп до имота на ищеца в производството, което накърнява негови права, предвид обстоятелството, че достъпа до С.я имот на ищеца се осигурява единствено и само от източна посока. Това може да бъде установено със събирането на допълнителни доказателства, които не се съдържат към исковата молба и отговора на процесуалния представител на ответника. Ето защо считам, че на този етап от производството е твърде рано да се произнасяте по отношение на допустимостта или недопустимостта на предявения иск. Считам, че всеки, в това число и ищецът може да предяви иска за нищожност по реда на чл. 26, когато с атакувания договор се накърнява негови законни права и интереси. В случая това е правото на транспортен достъп до имота.

За в бъдеще, лишавайки го от този транспортен достъп би се стопирала каквато и да е инвестиционна инициатива от страна на ищеца, реализирана в границите на собствения му имот.

РЕПЛИКА АДВ. С.: С така изложените твърдения става пределно ясно, че се прави опит за заобикаляне на разпоредби на закона и съдебната практика на ВКС, която ще Ви цитирам съвсем накратко „Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД изхожда от лице, което обаче не е страна по сделката и практически не би могло да се облагодетелства от връщането обратно в патримониума на прехвърлителя на отчужденото по тази сделка имуществено благо, постановеното решение се явява недопустимо, поради липса на правен интерес“ в този смисъл е и Решение на ВКС по т.д. *****. В този ред на мисли, много е странно твърдението на С.я ищец, че с предявения иск се целяло да се осигури достъп до имота. Редът за осигуряване на достъп до имоти е уреден в Закона за устройство на територията. Той няма нищо общо с реда за прогласяване на нищожност по договора, пак повтарям, по който ищецът не е страна. Дори и 2 това дело, условно, ако приемем, че съда прогласи за нищожно, то ищецът не може да придобие никакви права и никакъв транспортен достъп. Всички улици и пътища в Република България са публична общинска собственост или държавна такава. Какви права би могъл да придобие с решението по това дело, на ответника не му е ясно. Реда за осигуряване на транспорт е съвсем друг, не е по гражданско правен ред.

Съдът, с оглед направеното искане на процесуалния представител на ответника О.Ч. и като взе в предвид и становището на процесуалния представител на ищеца, както и с оглед материалите по делото, намира искането на процесуалния представител на ответника О.Ч. за основателно. Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на гражданския процес е наличието на правен интерес, а такъв е налице, когато от твърденията в исковата молба и отправеното до съда искане, може да се направи извод, че страната търси защита на свои материални права. Ето защо с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК процесуалният закон въвежда забрана за предявяване от свое име на чужди права, освен в изрично предвидените в закона случаи. При спор относно действителността на правните сделки, правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на тяхната нищожност поначало имот имат страните по сделката, доколкото в противен случай би се достигнало до упражняване на чужди и материални права пред съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съобразно Определение *** от **** г., от ч.гр.д. ***** година на *** гражданско на ВКС; Решение **** година по гр.д **** г., на ** гражданско на ВКС; Решение ***** година по гр.д. *****., на 2-ро гражданско на ВКС и др., с която се приемат, че трето за сделката лице може да оспори единствено, ако би придобило материални права вследствие нищожността на сделката. Процесната хипотеза не е такава и ищецът не е страна по сделката. Не би придобил никакви материални права, дори и същата да бъде прогласена за нищожност. Това е така, тъй като без значение за правната сфера на ищеца, ако му принадлежи правото на собственост върху****, квартал*****, с площ от *** по плана на с.Ж., общ. Ч* на прехвърлителя или на преобретателя по оспорената сделка, респ. действителна ли е тя или не. В настоящият случай, доводът на процесуалния представител на ответника О.Ч. е, че редът, по който ищецът може да придобие достъп до неговият имот, не е чрез оспорване на сключените между страните сделка, а по съвсем друг административен ред, ето защо съдът намира, че ищецът не обоснова наличието на правен интерес от предявяване на настоящият иск по чл. 26 от ЗЗД, с оглед на което исковата молба е нередовна и същата следва да се върна такава, а производството по делото да се прекрати като недопустимо.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с *** година по регистъра на Районен съд - Кърджали, като нередовна.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. ***** година по описа на Районен съдКърджали, като недопустимо.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частта жалба пред Окръжен съд-Кърджали в 1-седмичен срок, който за ищеца и за ответника О.Ч., тече от днес, а за останалите двама ответници Т. С. А. и Н. Д. А., които не се явяват в съдебно заседание – от връчване на съобщението.

Заседанието се закри в 11:05 часа

Протоколът се изготви на 17.07.2025 година.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

Секретар: _______________________

4