Решение № 21443 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21443 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110100706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу П.

И. С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 1005.14 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33932/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот находящ се в гр. С., ул.Б. К. 37, ет.3, ап.5, аб. №361355. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумите 799,52 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 169,93 лева (сто шестдесет и девет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до 27.05.2024 г., 28,55лева (двадесет и осем лева и 55 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,14 лева (седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 27.05.2024 г., за 1 които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33932/2024 г., по описа на СРС, 141 с-в. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите по делото Постановление за възлагане на недвижими имот от 10.02.2020 г. и протокол за въвод във владение изх. № 12897/31.07.2020 г. на ЧСИ Александър Бизов № 850 по изп.д. № 20198500400827се установява, че П. И. С. е придобил собствеността върху процесния имот и е във владение на имота. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, 2 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 361355, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице - помагач се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, без възражения, в каквато насока са приетите индивидуални отчети, по силата на договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач. Няма пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и автоматично, доколкото е предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 361355, предоставени от „Т. С.” ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна 3 енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота ежемесечно. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг-лира за отопление в банята, за кояото се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга.

В имота има водомер за топла вода, но през процесният период не е ползвана топла вода.

През процесния период не са изготвяни изравнителни сметки за процесния имот. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 147 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 1999 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца.

На база на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

Размерът на фактурираните суми за ТЕ ежемесечно са по реален отчет от ФДР- сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за ТЕ за БГВ. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 765.42 лева. Поради това искът за сумата 799,52 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., следва да бъде уважен за сумата от 765.42 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.