Решение № 299 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1434 от 21.11.2023г., постановено по т.д. №2356/2022 г. на СГС е отхвърлен предявеният от „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ против „ЛОЗАН ТРАНС-ЛОГИСТИК“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 499 795 лв., представляваща неплатена стойност по фактура № 000000108 от 26.11.2020 г. за услуга в размер на 247 520 лв. и по фактура № 0000000109 от 30.11.2020 г. за услуга в размер на 252 175 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 499 795 лв., считано от подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са и предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху главниците, изчислени до 22.12.2022 г. включително, които възлизат на обща стойност от 104 537,93 лв., от която сума 51 931,42 лв. по фактура № 000000108 от 26.11.2020 г. на стойност на 247 520 лв. от датата на издаването - 26.11.2020 г. до 20.12.2022 г. и 52 606,51 лв. по фактура № 0000000109 от 30.11.2020 г. на стойност 252 175 лв. от датата на издаване на фактурата -30.11.2020 г. до 20.1.2022 г.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество 1 чрез синдика В. Р.. Моли се същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Излагат се доводи, че в изпълнение на правомощията на синдика по издирване на имущество на несъстоятелния длъжник е изискан списък на длъжниците на „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ като в този списък фигурира и ответникът с неплатени суми по представените с исковата молба фактури. Поради липса на съдействие от страна на управителя на дружеството синдикът не може да установи на какво основание са начислени процесните суми. Фактурите обаче, макар да не носят подписите и печатите на страните по тях, съдържали всички реквизити, изискуеми от Закона за счетоводството, и видно от изисканата от НАП информация, били включени в дневника за продажби за съответния период.

Сочи, че ответното дружество „ЛОЗАН ТРАНС-ЛОГИСТИК“ ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба и не изразило каквото и да било становище в хода на процеса. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Доколкото ищецът бил дружество в открито производство по несъстоятелност, с отхвърляне на претенцията и непризнаване на задълженията се препятствало попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите, най-голям сред които е НАП. Изтъква се, че в други производства, в които исковете не са били оспорени от длъжниците, същите са били уважени като посочва и номера на конкретни съдебни актове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество не е подало отговор на въззивната жалба.

Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество. Със същата не са заявени доказателствени искания.

От фактическа страна съдът намира следното:

С исковата молба ищецът, представляван от синдика, е предявил против 2

„ЛОЗАН ТРАНС-ЛОГИСТИК“ ЕООД искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата 499 795 лв., представляваща неплатена стойност по две фактури – Фактура № 0000000108 от 26.11.2020 г. за услуги в размер на 247 520 лв. и Фактура № 0000000109 от 30.11.2020 г. за услуги в размер на 252 175 лв., както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихвата върху главниците, изчислена до 20.12.2022 г. включително, която възлиза на обща стойност от 104 537,93 лв., както и лихва за забава върху сумата от 499 795 лв., считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане. Твърди се, че от предоставени справки от счетоводството на ищеца и от НАП, синдикът е установил, че ответникът дължи на ищцовото дружество плащане на сумата 499 795 лв., представляваща неплатена стойност по две фактури – Фактура № 0000000108 от 26.11.2020 г. за услуги в размер на 247 520 лв. и Фактура № 0000000109 от 30.11.2020 г. за услуги в размер на 252 175 лв. Ответното дружество не е заплатило посочените суми.

По делото се установява, че на 19.05.2022 г., синдикът е изпратил Покана за доброволно изпълнение Изх. № 12/19.05.2022 г. до „ЛОЗАН ТРАНС-ЛОГИСТИК“ ЕООД, с която е предоставил седемдневен срок за плащане на сумите. Поканата е изпратена до адреса на дружеството, посочен в ТРРЮЛНЦ. Въпреки посоченото сумите не са преведени.

С молба –уточнение синдикът на ищцовото дружество е уточнил пред СГС, че при встъпването му като синдик, нито управителят, нито счетоводителят са представили договори, а единственото, което му е предоставено са само двата броя фактури, описани в исковата молба. Поради това, синдикът се е изпратил до съответното териториално поделение на НАП писмо изх. № 10-20-00-525/30.12.2021 г. от НАП-ТД- гр. София, като в отговор на същото са му предоставени заверени разпечатки на Дневниците за продажби на дружеството- ищец за периода от м.01.2017 г. до м.08.2021 г.

Видно от Дневника за продажби за м. ноември 2020 г., процесните два броя фактури са осчетоводени от ищеца.

Пред СГС ответникът по делото не е депозирал отговор и не е участвал в процеса, като същият е призоваван при условията на чл.50, ал.1 от ГПК.

Видно от представеното по делото Решение № 304 от 07.12.2021 г., постановено по т.д. № 964/2021 г., по описа на СГС, ТО, 20 с-в., влязло в сила, е обявена неплатежоспособността на „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ с 3 начална дата - 24.02.2020 г., като по отношение на същото дружество е открито производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 от ТЗ – В. Р..

От представените по делото 2 броя фактури -Фактура № 0000000108/26.11.2020 г. на стойност 206 350 лв. с основание „Извършени услуги по договор“ и Фактура № 0000000109/30.11.2020 г. на стойност 210 145 лв. с основание „Извършени услуги по договор“ се установява, че същите не носят нито подпис, нито печат на доставчик и получател на същите.

По делото не са ангажирани доказателства за наличието на възникнали между страните облигационни правоотношения, послужили като основание за издаване на процесните две фактури.

Представено по делото е писмо с изх. № 10-20-00-525/30.12.2021 г. от ТД на НАП – София, ведно с една страница заверена разпечатка на Дневник за продажби на ищеца „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ – за м. ноември 2020 г., в която фигурират описаните два броя фактури.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като за да може да бъде уважена исковата претенция, следва да бъде установено от фактическа страна, че е налице договорно правоотношение между страните, че ищецът е изправна страна по договора; да е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на дължимата сума, за които факти са доказателствената тежест е за ищцовата страна. Съдът е посочил, че единствените доказателства, представени от синдика на ищцовото дружество, са два броя фактури - Фактура № 0000000108/26.11.2020 г. и фактура № 0000000109/30.11.2020 г., върху които не са положени подписи от никоя от страните, като е изтъкнал, че действително липсата на подпис върху фактурите не е пречка за установяване на наличието на договорно правоотношение между страните, както и стойността на услугата, но същата следва да осчетоводена надлежно в счетоводството на ответника, който случай е и единствената хипотеза, в която ищецът би могъл да се ползва от презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Съдът е посочил, че процесният случай не е такъв, тъй като не са били ангажирани доказателства за това от страна на ищеца. Представена е единствено извадка от счетоводната система на ищеца, 4 която изхожда от него и не следва да бъде кредитирана, тъй като не доказва извършването на услугата. В заключение е изложено, че фактурата е частен свидетелстващ документ, тъй като удостоверява материализираното изявление в нея, но сама по себе си, не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена даден вид престация по договорна връзка между страните. Прието е, че ищецът не е доказал нито извършването на престация, нито обвързването на страните в облигационно отношение по отделен договор, както е посочено във фактурите, нито е доказал какви точно услуги, кога и как са били оказани на ответника, за които да съставляват доказателства самите фактури. СГС е приел, че съществуването на заявеното с исковата молба задължение, неговия размер и дължимост категорично не могат да бъдат установени единствено от съдържанието на неподписаните от страните фактура

№

0000000108/26.11.2020 г. и фактура № 0000000109/30.11.2020 г. Поради неоснователност на главната искова претенция, съдът е отхвърлил и акцесорните такива по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което, на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. По отношение доказателственото значение на неподписана от купувача (получател) на фактура, която не е осчетоводена, не е отразена в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по нея, за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба, респ. на задължението за плащане на цената по тази фактура, е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика. решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. и др. Според възприетото от нея фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки/услуги в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето , 5 като вписването в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността в справките декларации по

ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Съгласно приетото в решение №67/31.07.2015г. по т.д.№631/14г. на ІІ т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката/услугата. Според Решение №67 от 31.07.2015 г., постановено по т. дело № 631 по описа за 2014г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките/услугите, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби или услуги. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява 6 получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.