Решение № 3526 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. С., 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110112439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу М. И. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. *** ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. И. Н. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 2109,24 евро (4125,32 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 220,49 евро (431,25 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.; 40,45 евро (79,12 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 7,68 евро (15,02 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 16.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2023г. по ч.гр.д. № 10144/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника, в качеството му на ползвател, договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „********“ № ***, вх. „А“, ет. 4, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени 1 съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. *** ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. *** ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 36, том III, рег. № *****, дело № ***** г. от *******г. на нотариус В.Б., се установява, че на посочената дата С.В.Л. и В.С.А. продали на М. И. Н. собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „********“ № ***, вх. „А“, застроен на площ от 126,85 кв.м., съгласно строителния план, на четвъртия етаж на външното здание.

От представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на партида (л.20-21 от делото), се установява, че на 23.10.2001 г. М. И. Н. отправила искане до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот.

От представения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ***, том V, рег. № ******, дело № ****** г. от ******г. на нотариус В.Б. се установява, че на посочената дата М. И. Н. и Ш.Н. прехвърлили на А.С.М., син на първата от прехвърлителите, собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. С., ул.

„********“ № ***, вх. „А“, застроен на площ от 126,85 кв.м., съгласно строителния план, на четвъртия етаж на външното здание, като прехвърлителите си запазили правото на ползване върху имота до края на своя живот.

От представеното по делото удостоверение за идентичност се установява, че процесният апартамент със застроена площ от 126,85 кв.м., съгласно строителния план, на четвъртия етаж на външното здание, е идентичен с апартамент № 8, регистриран в базата данни на „Топлофикация С.“ ЕАД на посочения адрес с абонатен номер 16528, заменен след актуализацията на софтуера с инсталация 4000078070.

Предвид гореизложеното съдът приема, че изявлението на М. И. Н. за открИ.не 2 на нейно име на партида за процесния имот, по отношение на който е запазила право на ползване, представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него предложение на М. И. Н., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер на името на М. И. Н., то следва да се приеме, че е сключен с М.

И. Н. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).

За пълнота на гореизложеното следва да се отбележи, че е неоснователно релевираното за пръв път с писмените бележки възражение на процесуалния представител на ответника, че не била доказана идентичността на имота с този, върху който е учредено право на ползване на М. И. Н., тъй като представеното от ищеца удостоверение за идентичност (неоспорено от ответника с отговора на исковата молба) нямало никаква доказателствена стойност. В този смисъл следва да се изясни, че частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства - допустими според процесуалния закон. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателят.

Във всички други случаи, доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Това, че частните документи нямат обвързваща съда доказателствена материална или формална доказателствена сила, не значи, че не могат да служат като доказателство (в този смисъл е Решение № 115 от 21.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4362/2022 г. и др.). В подкрепа на извода на съда за идентичност на имота с този, върху който е учредено право на ползване на М. И. Н., е представеният от третото лице-помагач главен отчет (л.100 от делото), който не е оспорен своевременно от ответната страна и който съдържа имената на ответника, подпис на клиент, описание на апартамента (№ 8) и номера на инсталация – 4000078070, който е напълно идентичен с посочения номер в исковата молба, удостоверението за идентичност и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че М. И. Н. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период.

В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и М. И. Н. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с 3 включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9927228-65c0-4cb5-8ca7-0b18862e6177