Решение № 222 от 23.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 306/2022
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 22.11.2022
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.492, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.124 · Закон за съдебната власт
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500306 по описа за 2022 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК,образувано е по въззивна жалба с вх. № 3897/17.05.2022г. подадена от М. Ч. Р., EГН ********** с адрес: гр.Д., ул.“************ чрез пълномощник адв.Г. Х. – Адвокатско дружество „Димов и Х.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.Г. Б. Х. – управител, тел. на кантората:***,ел.поща:dimitrovandhristov@gmail,com срещу решение №195/28.04.2022г. по гр.д.№20211510101970 постановено от Районен съл – Д., ІV състав. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в частта относно присъдено обезщетение за неимуществени вреди вместо претендираните 5000.00 лв. – 2000лв, като част от претенция за сума с общ размер 10 000.00 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане. Като порок в решаващата дейност на съда е определено обстоятелството, че при правилно отчетени вид на неблагоприятни последици за ищцата следствие на ПТП, липсва правилна преценка на установените обстоятелства. Акценът е върху следните доказателствени сведения: заключение по назначена СМЕ според което пострадалата е получила следното травматично увреждане: мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметавяне, замъгленост в момента на травмирането и кратко време след това и проява на съответната постокомоционна сипмтоматика; след ПТП пострадалата била приета в МБАЛ“Св.Иван Рилски – 2003“ ООД, където е хоспитализирана за три дни.При постъпване в лечебното заведение е била неконтакта, имала оплаквания от главоболие, гадене и пориви за повръщане, като е споменавала, че за кратко време е загубила съзнание.След извършени изследвания е забелязано, че е залитала, което дало повод за положителна проба за Ромберг, констатирана лека дизартрия( нарушение на речта).След 1 проведени прегледи, лекарите установили наличие на мозъчно сътресение.Ищцата била изписана за продължаване на лечението в домашно амбулаторни условия с назначена медикаментозна терапия и препоръка за спазване на покой и щадящ режим.Препоръчано било избягване и ограничаване на дейности, свързани с повишена концентрация и внимание ( работа с компютър, телевизия и четене). Според жалбоподателя на са били взети предвид: претърпени болки и страдания, продължително гравоболие, придружено със силно изразени посткомоционни симптоми, като гадене и повръщане, световъртеж, нарушена координация, лесна уморяемост и заключението на медицински специалист, че този вид увреждания водят до пълно физическо възстановяване за период до 4-5 месеца, дори за по дълъг период. Инцидентът е дал отражение върху психическото състояние на ищцатавърху трудовата й дейност и начин на живот:затворила се в себе си не излизала, била принудена да прекъсне работа, тъй като комоционната симптоматика не и позволявала да работи.Към момента на инцидента тя била студентка – увреждането попречило на подготовката и успешно явяване на изпити.Домашният и престой същевременно е бил свързан със спазване на редица рестрикции, избягване на физическа активност и дейности, свързани с повишена концентрация. Съдът не бил взел предвид обстоятелството, че със свидетелки показания била установена психологическа травма, свързана с негативни промени в личността, т.е след инцидента психологическият статус на пострадалата и нейният вътрешен свят, са трайно и необратимо променени.Процесното ПТП рефлектирало върху всички направления от живота й, преустановила работа и обучение – свид.Е. Р. и И.П.. 2 Посочени са показания свид.Р. – след инцидента тя била 2 видяла дъщеря си непосредстевно след настъпване на инцидента, когато тя е треперела, отказвала да говори и плакала неудържимо, оплаквала се от болки в главата, дразнели я шума и светлината, имала проблем със съня.М. Р. не е могла да се яви на изпити, с които е успяла да се справи едва след една година и половина.Дори след завръщането и на работното място тя била неконтакта, не желаела да разговаря, прекарвала е основно времето си лежейки у дома.Дори след завръщане към обичайния начин на живот – ищцата продължавала да търпи последици от постокомоционно симптоматика.Въпреки медикаментозно лечение се оплаквала от виене на свят, дразнене от шум и светлина, болки във врата и кръста.В период от половин година от инцидента ищцата имала оплаквания от световъртеж. Не е взето предвид обстоятелството, че свид.И.П. видял, как Р. губи съзнание, след което е започнала да плаче.Не е можела да слезе от автомобила тъй като и се е виело свят, била в шок, изпитвала главоболиие и болки във врата. На практика не била отчетена възрастта на пострадалата – 20 години, претърпяла инцидент, който променил изцяло ежедневието и, в това число с преустановена работа и обучение, невъзможност да се върне към обичайния начин на живот за период от половин година. С оглед обстоятелствата имащи значение при преценка размера на дължимото обезщетение по справедливост – чл.52 ЗЗД, характера на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др. икономическата обстановка в страната, в съответствие с инфлацията, обезценяването на лева и нарастване на цените – становище застъпено в решение №749/05.12.2008г. постановено по т.д.№387/2008г., ВКС, ІІ т.о и решение №189 от 04.07.2012г-, постановено по т.д.№634/2010г. се твърди НЕСЪОТВЕТНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Допълнителен аргумент в подкрепа на това обстоятелство е визирания в лимит по застраховки „ гражданска отговорност“ – 10 420 0000 лв.( чл.492, ал.1 ГПК).Посочени са определените лимити за периода 1997 -2019г. Жалбоподателят акцентира и върху действащата през периода 1999г. – 3 2019г. минимална работна заплата от 67 до 560.00 лв. Сочи съдебна практика, относно определено в аналогични 2 случаи обезщетение и неговият размер:Решение №1113 от 01.05.2018г. на САС по в.г.д.№4720/2017г. , решение №260017/04.02.2021г. на ПАС по в.т.д.
№651/2020г., решение №1325 3 от 01.05.2018г. на САС по в.гр.д.
№5715/2017г., решение №1499 от 01.06.2019г. на САС по в.гр.д.№572/2019г., решение №3820 от 29.06.2020г. СГС по гр.д. №1788/2018г. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението, в частта, в която искът е отхвърлен, за разликата над 2000.00 лв. до 5000.00 лв. и уважаване на предявения иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна – ЗД“Бул Инс“ АД, ЕИК ********* с адрес бул.“Джеймс Баучер“№87, гр.София, представлявано от С.П. и К.К..В отговора се твърди правилно, законосъобразно решение, с оглед определеното обезщетение, съответстващо в пълнота на доказаните вреди.Отчетените правилно от съда вид на травми, възстановителния период, отшумели за 24 дни, установено със заключение на вещо лице, без данни установения дискомофрот да е надхвърлял обичайния за подобна травма ПРИ ПЪЛНО възстановяване. Определените лимити за отговорността на застрахователя, според застрахователното дружество, са относими към дейността на застрахователите.Водещ в дейността на съда е принципа на справедливостта на основание чл.52 ЗЗД. В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна.Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски в това число и адв.хонорар. Нови доказателства страните не са посочили.
С оглед разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК съдът прецени жалбата, за допустима. След като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предвид обстоятелството, че посоченото решение на Дупнишкия районен съд не е обжалвано ,в частта ,в която предявеният срещу застрахователя иск за заплащане на обезщетение, за неимуществени вреди, свързани с телесни увреждания, настъпили по време на ПТП е уважен за сумата до 2000.00 лв, следва, че липсва спор във въззивното производство относно следните обстоятелства: настъпило на 23.06.2019. около 22:00ч. в гр.Д., на ул.“Патриарх Eвгимий“ в посока центъра към парк „Рила“ по вина на водач на застрахован при „ЗД Бул Инс АД“ лек авотмобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ КН **** ПТП, от което за ищцата са настъпили неимуществени вреди и е дължимо обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил, като въз основа на доказателствата по делото е преценил, че настъпилите телесни увреждания не са довели до разстройство на здравето, опасно за живота, всички травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване за около 3-4 седмици до няколко месеца, като възстановяването е налице, доколкото няма данни за възникнали усложнения, за три – четири месеца са преминали лечение и възстановяване, през което време са били налични болки в главата, световъртеж, гадене, дезориентация и отпадналост, не е загубила двигателна активност, налично е негативно отражение върху психическото и състояние.
Съдът също така е приел, че липсват данни за провеждане на назначена психотерапия, медикаментозно лечение и въз основа на това прави извод, че психическия стрес у ищцата не е бил с голям интензитет, и е отшумял сравнително бързо. За установяване естеството на настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания, последиците от тях по делото е представена медицинска документация, разпитани са свидетели и е назначена съдебно – медицинска експертиза. Относно характера на настъпилото телесно увреждане- по делото е налице епикриза , по ИЗ №3886/536 издадена от МБАЛ „Св.Ив.Рилски -2003“ ЕООД, в която е отразен престой на М. Р. за лечение в посоченото болнично заведение, с окончателна диагноза :мозъчно 3 сътресение, КП №208, за срок от 3 дни, липса на усложнения за процеса на лечение, изписана с подобрение по отношение на дискоординационния с-м и при липса на мед.риск от приключване на болничното лечение,препоръчано лечение с медикаменти(посочени), препоръка за консултация ОПЛ и невролог.Епикризата е подписано от лекуващ лекар в лечебното заведение – по аргумент от чл.27 от ЗЗ, ал.1 - з дравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с 5 висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация – ал.2. Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медко-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт – ал.3.Според чл.7, ал.1 от Наредба №1 от 27.02.2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения -всички лечебни заведения водят медико-статистическа документация.В медико-статистическата документация се отразяват основните показатели за здравното състояние на пациентите, за медицинските дейности, разходваните ресурси и икономическата ефективност на лечебните заведения. – ал.2 – т.е посочения документ е годно и надлежно доказателство, въз основа на което следва да се приеме за доказано обстоятелството, че за посочения период ищцата е била на болнично лечение, в лечебно заведение, функциониращо в съответствие със законите в Република България, в което специалсти със съответното образование са устаонвили у същата посоченото заболяване – такова каквото се твърди в исковата молба( в документа са посочени различни показатели за здр. с-ние на ищцата). Същото значение има и представеното психологично удостоверение изх.№18/24.07.2019г., изготвено от специалист психолог д-р Е.