Решение № 64 от 02.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500375 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 21 047, постановено на 19.03.2021 г. по т.д.

54/2020 г. на Окръжен съд-К., с което е осъден „Г.ф.“-гр.С. да заплати по иска с правно основание чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ на ИВ. Ж. С. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, причинени му от осъществено на 27.03.2019 г. в гр. К. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния му предявен размер от 50 000 лв., осъден е „Г.ф.“-гр.С. да заплати на основание чл. 38,ал.2 от ЗА на адвокат Щ.Х. Щ. сумата 1 605,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска, осъден е „Г.ф.“-гр.С. да заплати по сметка на ОС-К. сумата 1 200 лв. за дължима ДТ и сумата 140,40 лв. за направени бюджетни разноски, осъден е ИВ. Ж. С. да заплати на „Г.ф.“гр.С. сумата 157,41 лв. за разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част на иска.

1

Жалбоподателят ИВ. Ж. С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 15.04.2021 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане от „Г.ф.“-гр.С. на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 27.03.2019 г. за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 1.08.2019 г., а също и в частта му за разноските. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 26.06.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.ф.“-гр.С. да му заплати сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на телесни увреждания, настъпили при и в резултат на ПТП на 27.03.2019 г. по вина на неизвестен водач при управлението на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано МПС), което обезщетение се претендира от ищеца като пострадало лице от ответника „Г.ф.“-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата от датата, следваща отказа на фонда да извърши плащане на поискано обезщетение 1.08.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от „Г.ф.“-гр.С., по съображения, изложени в писмен отговор от 15.06.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 26.04.2021 г., в частта му, с която фондът е осъден да заплати на ИВ. Ж. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 27.03.2019 г. ПТП, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 1.09.2019 г., както и в частта му за разноските. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от ИВ. Ж. С., по съображения, изложени в писмен отговор от 2.07.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

2

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Ищецът твърди с исковата молба, подадена до окръжния съд на 26.06.2020 г., че на 27.03.2019 г. в гр. К. той е управлявал своя велосипед и пресичал на пешеходна пътека, при което бил блъснат от неизвестен водач на неидентифицирано МПС, който не пропуснал велосипедиста, отнемайки предимството му. Твърди, че неизвестният автомобил е завил наляво, ударил велосипедиста в задната му част и без да спре продължил движението си.

Твърди, че е бил съставен от компетентните органи констативен протокол за ПТП с пострадало лице и е било образувано досъдебно производство, което е било спряно с постановление от 31.05.2019 г. до откриване на извършителя на престъплението. Твърди, че веднага след инцидента е бил хоспитализиран, където са установени фрактура на латералното тибиално плато на дясна колянна става и фрактура на вътрешен медиален малеол на дясна подбедрица, като на 1.04.2019 г. му е била извършена оперативна процедура открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-тибия и фибула и бил изписан след повече от две седмици, на 15.04.2019 г. за домашно лечение с препоръка да не натоварва крайника. Твърди, че вследствие на получените при ПТП телесни увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки, страдания от самата травма и проведеното лечение.

Твърди, че след изписването от болницата е бил през по-голямата част от времето на легло, като е имал нужда от чужда помощ и грижи и е бил обслужван в ежедневните му хигиенно-битови дейности от негови близки.

Твърди, че му е бил издаден болничен лист за 49 дни в периода от 27.03.2019 г. до 14.05.2019 г. Твърди, че поради продължаващи болки и ограничени движения в глезена е постъпил в отделение при посочено болнично заведение, където в периода 27.05.2019 г.-3.06.2019 г. е провел раздвижване, физиотерапия и други рехабилитационни процедури. Твърди, че изпитва болка при натоварване на глезена и при промяна на времето. Твърди, че претърпяното ПТП представлява за него голям психологически стрес, 3 направило го е по-страхлив и нервен. Твърди, че е предявил претенция пред „Г.ф.“-гр.С. съгласно чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ на 22.05.2019 г., но с писмо от 31.07.2019 г. фондът е отказал изплащане на обезщетение. Затова на основание чл. 558,ал.5 от КЗ претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените неимущестевни вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, следваща отказа на фонда – 1.08.2019 г.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 2 3.07.2020 г., оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Твърди, че не са представени доказателства, от които да е видно, че е налице хипотезата на чл.

557,ал.1,т.1 от ТЗ. Заявява, че от представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства е видно, че липсва установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило твърдените увреждания. Възразява, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на ПТП. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания. Счита, че по размер претенцията е прекомерно завишена. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, защото той с поведението си на велосипедист е нарушил правилата за движение, като при движението си по пешеходната пътека, на която твърди, че е настъпило събитието, не се е движел като пешеходец, а като велосипедист, което е нарушение на чл. 107 от ЗДвП.

Оспорва и характера и вида на травматичните увреждания, които ищецът твърди, че е получил.

С обжалваното решение окръжният съд приема, че на 27.03.2019 г. неизвестен извършител при управление на неизвестно МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20 от ЗДвП), като при потегляне и преминаване през пешеходната пътека не се е съобразил с конкретните условия на видимост и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съставляваща счупвания на големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става и в областта на колянната става, наложило болнично и оперативно лечение и 4 наблюдение и довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Съдът приема за установени твърденията на ищеца за търпени на свързани с уврежданията, лечението и възстановителния процес болки и страдания, неудобства при хранене и при извършване на физиологичните нужди, негативните му психически изживявания, както и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на водача на неизвестния лек автомобил, довело до настъпването на ПТП. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на вредоносния резултат с довод, че ищецът с поведението си на велосипедист нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 107 от ЗДвП, като се движел по пешеходна пътека не като пешеходец, а като велосипедист, тъй като само по себе си твърдяното нарушение, което е по-скоро нарушение на правилото на чл. 81,т.5 от ЗДвП с оглед на това, че пешеходната пътека е място, предназначено само за пешеходци съгласно §6,т.54 от ДР на ЗДВП, не води до извод, че ако беше спазена разпоредбата да се бута велосипеда по пешеходната пътека, нямаше да настъпи ПТП, респективно, телесните увреждания на ищеца. Съдът приема въз основа на заключението на САТЕ, че тъй като причиненият на велосипедиста удар е бил задно-страничен, то той не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, за разлика от водача на лекия автомобил, който е можел да предотврати произшествието, защото и велосипеда, и велосипедиста са били видими за водача на автомобила най-малко от 30 м. За определяне на размера на присъденото обезщетение от 30 000 лв. окръжният съд съобразява вида на телесните увреждания (счупвания на големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става и в областта на колянната става, т.е. две счупвания), че те са наложили три болнични пролежавания, първото от които с продължителност 20 дни, две оперативни намеси, наложилото се рехабилитационно лечение, свързаните с тези лечения физически болки и страдания, които в периодите след оперативните намеси са били със значителен интензитет, продължителният период на нетрудоспособност, емоционалните изживявания на ищеца, който не е влизал в болница и не е имал проблеми с опорно-двигателния апарат. Съдът отчита и че след лечението ищецът се е върнал на работа на заеманото преди работно място, както и че общото му здравословно състояние понастоящем се преценява 5 като добро, както и че е възможно оздравителният процес при ищеца да е за по-дълъг период поради неговото заболяване инсулинозависим захарен диабет.

С въззивната жалба жалбоподателят-ищец И.С. твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, в нарушение с изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение.

Счита, че съдът не е взел предвид в достатъчна степен характера и тежестта на уврежданията, както и интензитета и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, начина на протичане на оздравителния процес и неговата продължителност, необходимостта на пострадалия от чужда помощ за дълъг период от време, наличието на психо-емоционален стрес. Счита, че съдът не е взел предвид и други относими критерии като социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента.

Твърди, че ищецът поради обездвижването на десния крак е имал допълнителни затруднения и необходимост да ползва чужда помощ при хигиенно-битовото си обслужване за период от около 3-4 месеца, като след 3 месеца той е започнал раздвижване и рехабилитация, постъпвайки за това в болница. Твърди, че след 1 година и 3 месеца му е извършена втора операция за отстраняване на остеосинтезния материал, като възстановителният период след това според вещото лице е 2 месеца. Твърди, че общата продължителност на възстановителния период за ищеца е около година и половина, като само лечебният период е обхванал 7 месеца, от който болничният престой общо възлиза на един месец. Заявява, че е установено по делото, че при ищеца възстановителният процес е по-дълъг поради наличното му придружаващо заболяване инсулинозависим захарен диабет. Заявява, че е доказано по делото, че ищецът все още има болки и неудобства, като в периода след сваляне на гипса, по време на физиотерапията, след двете операции той е търпял силни интензивни болки. Твърди, че в продължение на година и половина ищецът не е работел, не е получавал трудово възнаграждение и това е затруднило финансово семейството му. Твърди, че минималните размери на застрахователните суми по застраховка „ГО“ за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане от 2016 г. е бил 10 000 000 лв. за всяко събитие независимо от броя на пострадалите лица, размерът на МРЗ е бил през 2019 г. 560 лв., а средната работна заплата за 6 региона към края на 2019 г. по статистически данни е била 978 лв. Счита, че решението не е съобразено и с практиката на съдилищата по сходни казуси.