Решение № 2418 от 13.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20261100502513 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 18.02.2026 г. на длъжника „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, чрез юрк. Л., срещу постановление с изх. № 141/12.02.2026 г. по изпълнително дело № 20268450400006 по описа на ЧСИ П.М., с рег. № 845 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетите по делото разноски от 1 200 евро за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за преизчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение са неправилно определени. Твърди, че размерът им е прекомерен и не съответства на степента на фактическа и правна сложност на предоставената защита. Намира, че по делото не се установява пълномощникът да е извършвал действия различни от това, изразяващо се в депозиране на молба за образуване на производството, предвид погасяването на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Намира, че с оглед намаляването на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, следва да бъде преизчислена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Ответникът по жалбата А.Г.Г. (взискател), депозира чрез адв. Л. писмено 1 становище по жалбата, с което оспорва същата с подробно изложени доводи за неоснователност и отправя искане за оставянето й без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата макар и допустима, се явява неоснователна. Намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя отговаря на минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочва, че дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислена правилно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20268450400006 по описа на ЧСИ П.М., с рег. № 845 на КЧСИ, е образувано по молба от 30.01.2026 г. на взискателя А.Г.Г., чрез адв. Л., срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 20.01.2026 г., издаден по гр. д. № 3214/2023 г., по описа на СГС, I-6 състав, както следва: сумата от 17 895 евро – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 14.07.2022 г., в гр. Горна Оряховица, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Сеат“ с рег. № ВТ ********, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 859,16 евро – разноски. Поискано е и събирането на разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство съгласно представените разходни документи.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г., сключен между А.Г.Г. и адвокат В.С. Л., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1200 евро за подготовка и образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ и извършване на процесуални действия до окончателното събиране вземанията на взискателя. Видно от изричното отбелязване в договора, уговореното възнаграждение е било изцяло изплатено в брой.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 03.02.2026 г., в която е посочено, че задължението по 2 изпълнителното дело възлиза на сумата от 29 723,25 евро, от които: 17 895 евро – главница, 7 655,41 евро – законна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 13.02.2026 г., 859,16 евро – присъдени разноски, 1 200 евро – разноски по изпълнителното дело, 2 113,68 евро – такси по ТТРЗЧСИ, от които 2 073,79 евро за т. 26 с вкл. ДДС, дължими към 13.02.2026 г.

На 05.02.2026 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК, е постъпило възражение от длъжника, с което същият е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното в настоящото производство постановление с изх. № 141/12.02.2026 г. ЧСИ М. е оставил без уважение посоченото искане.

В кориците на изпълнителното дело (л. 39) е приложено и платежно нареждане с дата 18.02.2026 г., с която ЧСИ М. е превел по сметка на взискателя сумата в общ размер от 26 469,64 евро.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл. 79 ГПК, уреждаща задължението за заплащане на разноски в изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по 3 образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Предоставената правна помощ е уговорена като възмездна, като видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г., договореният размер на адвокатското възнаграждение от 1 200 евро е заплатен от страна на взискателя.

Производството по принудително изпълнение е образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист в общ размер от 18 754,16 евро, като в тази сума не е включен конкретният размер на законната лихва, определен от ЧСИ допълнително в размер от 7 655,41 евро. Минималните размери на адвокатските възнаграждения при осъществена защита в рамките на изпълнително производство са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. – чл. 10, т. 1, а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и е предприел действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената Наредба, което е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от същата. Следва да се отбележи, че с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална 4 правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Следователно, размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като минимални размери не са обвързващи за съда. В същия смисъл е и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., според което минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнителното производство, като е подал съответна молба до съдебния изпълнител с посочване на изпълнителен способ и едновременно с това му е възложил извършването на действия по чл.

18 ЗЧСИ.

На следващо място, действително от съдържанието на представения от взискателя договор за правна защита и съдействие е видно, че между страните е постигнато съгласие уговореното възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на действия, свързани с водене на същото. Не се установява обаче такива действия действително да са били извършвани от процесуалния представител на взискателя към датата на изпращане на заверени преписи от книжата по изпълнителното производство в съда. Поради това, съответен на фактите и доказателствата по делото се явява изводът, че в рамките на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя не е извършил действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, различни от подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител. Следва да се отбележи, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не се третира като отделно действие по защита, доколкото това е 5 неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност на същата /чл. 426, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/.

Не се твърди и не се установява процесното изпълняемо право да е било погасено преди образуване на изпълнителното производство, поради което взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (102,26 евро). Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, при съобразяване на проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, а и с оглед стореното от длъжника погасяване на вземанията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от частния съдебен изпълнител възнаграждение се явява основателно за размера, надвишаващ сумата от 200 лв. (102,26 евро) до определеното възнаграждение в общ размер от 1 200 евро, поради което обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 102,26 евро следва да бъде отменено.