Решение № 350 от 21.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Стара Загора, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500424 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба от В. Т. К. от гр.С.З., чрез адв.К. Н. от АК Стара Загора против Решение № 245 от 13.04.2022г., постановено по гр.д. № 4689/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от нея в качеството и на трето лице иск с правно основание чл.440 ГПК. Въззивницата не е съгласна с изводите на съда, че в хода на производството не е доказано, че е налице преобръщане“ с недвусмислени едностранни действия, доведени до знанието на другите сънаследници на държането и на владението, а и от свидетелите не било посочено нито едно действие обективиращо промяна в намерението за своенето на вещта. По отношение на твърденията за липса на коректност в показанията на свидетелите Н.А., Д. И. и Я. И., счита, че същите без противоречие помежду си установяват наличието на фактическия съставна придобиване по давност предпоставки. Въззивницата не е съгласна и с приетото от съда, че е налице отказ от изтекла придобивна давност обективиран в участието и в публична продан проведена от ЧСИ М. на 07.12.2019г. и учредяването на правото на ползване върху 4/6 идеални части от недвижимия имот на 28.10.2020г. Счита, че върху каква част е учредено правото на ползване не е доказателство каква част от имота е собствен на праводателя. Посочва, че учредяването на право на ползване върху част от 1 имота не може да се счете за доказателство, че целият имот не е собственост на праводателя по никакъв начин.

Въззивницата сочи, че действията и по участие в публичната продан по изп.дело с №221 били предприети като средство за запазване на собствеността след изтичане на срока за придобиване по давностно владение и са насочени срещу действията на третите лица кредитори, снабдили се с изпълнителния титул. С оглед на обявяването на публичната продан за нестанала същите не са довели до разместване на права върху процесната идеална част от имота, поради което и не могат да бъдат приети като признание за отказ от изтеклата давност.

Въззивницата като счита за установено и доказано, че е владяла процесната 1/6 идеална част от процесният недвижим имот непрекъснато и постоянно, необезпокоявано за срок по-голям от 10 години, заявила е това си намерение да свои имота на сънаследника и на третите лица необезпокоявано, претендира за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново, с което бъде признато за установено по отношение на ответниците, взискатели по изп.дело№158 по описа на ЧСИ М.Д. – И. Т. И., С. И. И. и Р. П. П., че Д. И.

Ж. – ответник по това производство и длъжник по изпълнителното дело не е собственик на продаваната 1/6 ид.част от апартамент с площ 49.89. кв.м. на адрес: гр.С.З., ***.

Претендира и присъждане на направените разноски.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. П. П., чрез адв.К. Б. В. от АК Стара Загора,с който въззиваемият излага съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и се базира изцяло на приетите доказателства по делото и на закона и като такова следва напълно да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски, като прилага Договор за правна помощ и съдействие.

Постъпил е и писмен отговор от ответниците и въззиваеми И. Т. И. и С.

И. И., и двамата от гр.С.З., чрез адв.И. З. от АК Монтана, в който заявяват, че постановеното първоинстнационно решение е валидно, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба бъде оставена без уважение. Сочат, че доводите изложени в нея са необосновани и недоказани. Излагат подробните си съображения в депозирания от тях писмен отговор по делото.

Претендират за присъждане и на сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Прилагат Договор за правна помощ и съдействие с пълномощно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата и въззиваема Д. И. Ж. от гр.С.З..

Въззивницата В. Т. К. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Счита,че същото е 2 неправилно,поради което моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора ,с което да се отхвърли като неоснователна исковата претенция на М.Р.М..

Въззиваемият Д. И. Ж., редовно и своевременно призована, не се явява и не взема становище по въззивната жалба.

Останалите въззиваеми, И. Т. И., С. И. И. и Р. П. П., редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях се явяват съответно пълномощниците им адв. И. З. и адв. К. В. и заемат становището по въззивната жалба, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 440, ал.1 и ал.2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно, че против ответницата Д. И. Ж. е бил издаден изпълнителен лист с № 260003/12.01.2021 г. по гр.д. № 38/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в полза на С. И. и И. И. за заплащането на сумата от 2950,00 лв. в полза на всеки един кредитор представляващи разноските по делото, който е послужил като изпълнителен титул за образуването на изп. дело с № 158/2021 г. на ЧСИ М. Д. рег. № 865 в регистъра на КЧСИ.

Ответникът Р. П. е присъединен взискател за вземането си по образуваното изп. дело № 158/2021 г. срещу Д. Ж. и С.Ж. с взискатели С. И. и И. И. вж. л.

216-219 от изп.дело/. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде насочено изпълнението върху 1/6 ид. ч. от собствения на длъжницата Д. Ж. апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, представляващ 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-1865/30.05.2008 г. на ИД на АГКК, е предназначение на самостоятелния обект : жилище, Апартамент № 55, е площ от 49,89 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор ***, е предназначение: жилищна сграда многофамилна, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма. На 07.04.2021 г. върху посочената 1/6 идеална част от апартамента е била наложена възбрана, която е била вписана на 09.04.2021 г.

/л. 54-55, л. 65, л. 93 от изп. дело/. Изпратена е била и покана за доброволно изпълнение до длъжницата Д. Ж. /л. 78 от изп. дело/, връчена на 12.04.2021 г., като от нея се установява /наред с други наложени възбрани/, че е наложена възбрана върху притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот с адрес: гр. С.З., ***. Налична по делото е молба декларация от ответницата Д.

Ж. с приложено решение № 260097/08.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3339/2020 г. /л. 102- 105 от изп.д./ с възражения относно секвестируемостта на процесната 1/6 ид. част от апартамент, която е била 3 оставена без уважение /л. 127 от изп. дело/. Същият е бил предмет на опис на 11.05.2021 г. /л. 118-119, л. 121-126 от изп.дело/. На 18.05.2021 г. Д. Ж. е подала жалба против тези действия на съдебния изпълнител, която е била оставена без уважение с решение № 87/06.08.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1413/2021 г. /л. 193-201 от изп. дело/. С обявление от датата 18.08.2021 г. процесната 1/6 ид. част от апартамент е била изнесена на публична продан /л. 203 от изп. дело/. Изпратени са били уведомления до съсобствениците на имота /л. 207-208 от изп. дело/, като уведомлението на въззивницата е било получено от ответницата Ж..

С молба от датата 12.10.2021 г. въззивницата е заявила пред съдебния изпълнител, че обявената на публична продан 1/6 ид.част е придобита от нея поради изтекла в нейна полза придобивна давност, като е представила и констативен нотариален акт от 11.10.2021 г. /л. 225 и л. 227-228 от изп. дело/.

Същият констативен нотариален акт е бил представен и по настоящото дело /л. 32-46 от първоинст. дело/. Въпреки това публичната продан е проведена и за купувач е било обявено „Ф.г.*“ ООД /л. 241-249 от изп. дело/.

С отговорите на исковата молба ответниците И. И., С. И. и Р. П. са представили писмените доказателства за предходна проведена публична продан на процесната 1/6 ид.ч част от апартамента по изп.дело с № 221/2019 г. на ЧСИ Р. М. /л. 66-69 от делото/, от които се установява, че на датата 07.12.2020 г. въззивницата е участвала като наддавач в проведената публична продан, като е направила съответните наддавателни предложения - писмено и с реално участие в наддаването. Представени са и части жалби подадени от ответницата Д. Ж. и съдебните решения на Старозагорски окръжен съд във връзка с изп.д. № 221/2019 г. /л. 70-78 от делото/.

Ответницата Д. Ж. е представила и договори за цесия /л. 103-119 от делото/.

Следва да се подчертае, че между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че процесният апартамент е бил закупен от въззивницата и нейния съпруг през 1978 г. по време на брака им. Същият апартамент е съсобствен между въззивницата и нейните две дъщери Я. И. и Д. Ж. при дяловете им по 4/6 ид. части за въззивницата /в резултат на прекратена СИО и наследяване/ и по 1/6 ид. част за Я. И. и Д. Ж. /по наследяване/ - вж. писмени доказателства /л. 6- 9 от първоинст. дело/.

Спорът по делото се концентрира най-вече относно въпроса дали въззивницата е упражнявала владението си върху процесната 1/6 ид. част от апартамента в периода след м. октомври 2008 г. до м. октомври 2018 г.. респ. дали е придобила поради изтекла придобивна давност наследствената на ответницата Д. Ж. 1/6 ид. част. която е предмет на публичната продан. В тази връзка освен посочените по-горе писмени доказателства пред първостепенния съд са били разпитани и следните свидетели.

Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни възраженията на въззиваемите за недопустимост на предявения иск. Не може да бъде 4 споделено становището, че след като същата е уведомявана за дължимостта и изискуемостта на кредита и не е давала съгласие за това, не може да претендира за придобие по давност процесната 1/6 идеална част на дъщеря си и съответно да предяви и иска си по чл. 440, ал.1 и ал. 2 от ГПК. В тази насока относно допустимостта на предявения иск първостепенният съд е изложил много подробни и задълбочени мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

От показанията на свидетелките Н.А., Я. И. /дъщеря на въззивницата/ и Д. И. /сестра на въззивницата/ общо се установи, че въззивницата заедно с нейния съпруг са заживели в процесния апартамент заедно със своите две дъщери Д. Ж. и Я. И. през 1978-79 г. В началото на 90те години на миналия век първо Я. /1990 г./, а впоследствие и Д. /1993 г./ се омъжили и заживели заедно със своите съпрузи на други места. Въззивницата останала да живее със своя съпруг в апартамента до 2008 г. когато той починал. Оттогава живеела сама в апартамента.

Св. А. уточнява, че през 2006 г. започнали кавгите между Д. Ж. и съпруга й от една страна и въззивницата и нейния съпруг във връзка с извършвана от съпруга на Д. дейност и поради това след 2006 г. ответницата Д. спряла да посещава майка си в апартамента поради забрана от нейните родители. След 2008 г. също не посещавала майка си. Свидетелката не знаеше дали Д. има ключове от апартамента или вещи в него.

Св. И. посочи, че ответницата Д. нямала ключ от апартамента, тъй като било невъзможно тя самата да няма, а сестра й да притежава. Това било решение на техния покоен баща. Изясни още, че не е извършвала никакви фактически или правни действия с нейната 1/6 ид. част от имота - не се е разпореждала, не е учредявала право на ползване, не е ходила при нотариус.