Определение № 522 от 23.05.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500339 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане рег.№ 357 от 25.04.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 159 по описа за 2025 г., Дряновски районен съд е отхвърлил заявлението на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № *-*, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., с пълномощник юрисконсулт Й. Т. Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. И. Г., ЕГН **********, гр. ..., ул. *** № * само в частта за сумата 1 313,40 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 4054074308/20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 15.04.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 305,00 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата 88,78 лв.– обезщетение за забава за периода от 25.10.2024 г. до 04.03.2025 г., както и за разноски за разликата от 44,44 лв. до пълния претендиран размер от 208,01 лв., както и искането за присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 82,41 лв. и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от Районен съд - Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т. е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение.

Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Счита, че разходите за сключване на застрахователен договор следва да се отчита като разход по 1 кредита само, ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита.

Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Г. И. Г..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 159/2025 се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Г. И. Г., за парично вземане: 2 506,95 лв. – главница;

305,00 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 04.03.2025 г.; 88,78 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.10.2024 г. до 03.04.2025 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 58,01 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по Договор за потребителски кредит № 4054074308/20.12.2024 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 03.04.2025 г. и се претендира като предсрочно изискуемо.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно; извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК към дата 03.04.2025 г.; Договор за потребителски кредит № 4054074308/20.12.2024 г.; декларация; застрахователна програма „Защита на кредита“; декларация по застрахователна програма „Защита на кредита“; информация по чл. 342-327 от КЗ по застрахователна програма „Защита на кредита“; сертификат № 140540743082023; Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучатели по потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД; ОУ за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД; заявление – декларация за установяване на договорни отношения; документ за внесена държавна такса; справка от ТР; списък на разноските; обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до клиента; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.

С разпореждане рег. № 328 от 15.04.2025г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя с допълнителна молба да индивидуализират претендираното вземане. В дадения от съда срок е постъпила молба от дружеството-заявител, в която се посочва, че размерът на задължението на длъжника в настоящето производство бил формиран съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно били посочени отпуснатият финансов ресурс, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите и общата дължима сума, както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение. В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно бил посочен размерът на предоставения финансов ресурс и били индивидуализирани сумите по него. Общият размер на предоставената сума по договора в настоящия случай бил 3 600,29 лв., от които 3 048,00 лева предоставени директно по сметка на продавача на стоката избрана от кредитополучателя, 534,00 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка Банк пакет 1 кредит и 18,29 лева предоставени в кредит 2 за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка Банк пакет 1 уред. Посочват, че по договора били извършени плащания в общ размер на 1 854,45 лв.

С Разпореждане № 357 от 25.04.2025 г., Дряновски районен съд е отхвърлил частично подаденото заявление по чл. 417 от ГПК.

За да отхвърли частично заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане, Дряновски районен съд е приел, че съгласно чл. 7.2.2 от приложения към заявлението договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 31,91 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение.

Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 36,31 %.

С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Така потребителят следва да заплати единствено главницата в размер на 3 048,00 лв., която му е била предоставена от кредитора за закупуване на мебели, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (15.04.2025г.) до окончателното изплащане на вземането. От тази сума е приспаднато и платеното от длъжника по договора, което възлиза на 1 854,45 лв., съгласно предоставената справка от 23.04.2025 г. и заявлението следва да се уважи за сумата 1 193,55 лв. – главница. Приел е, че длъжникът не следва да заплаща останалите претендирани суми от кредитора, а именно главница за разликата от 1193,55 лв. до пълния претендиран размер от 2 506,95 лв., 305,00 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 04.03.2025 г. и 88,78 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.10.2024 г. до 04.03.2025 г. Поради което съобразно горните съображения искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист следва е отхвърлено частично, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като вземането частично за главницата и изцяло за лихвите, се основава на неравноправна клауза – чл. 7.2.2 от договора.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал.

2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и 3 изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице.

Следователно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др. / ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 7.2.2 от приложения договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.