Решение № 159 от 02.05.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 02.05.2019

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На трети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1201 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - главен за прогласяване на нищожност на дарения и евентуален по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД - за отмяна на дарения, поради отказ на дарения да дава издръжка на дарителя, от която той се нуждае.

Ищецът

- А.Д.М. твърди, че преди около 18-19 години животът му поднесъл самотата като единствен другар в живота. Децата му, създавайки свои семейства, живеели извън родния край и връзката му с тях била по телефона или след епизодични срещи, когато те идвали на гости или пък той отивал при тях по рождени или именни дни и други семейни празници. През 1999 година се запознал с ответницата. С тази много по-млада от него жена си допаднали като мъж и жена със сродни души и много близки разбирания за живота. Тя също като него била останала сама - разведена с две деца, на която бившият й съпруг не изплащал никаква издръжка. Много скоро тяхното познанство преминало от емоционална близост в нещо повече. Започнали да се срещат често и той получавал интимните ласки, от които имал нужда. Независимо, че към онзи момент бил на възраст около 58-60 години, поради доброто му здравословно състояние изпитвал силно влечение към другия пол, но пък в същото време възпитанието му не позволявало да ползва услугите на леки жени, които предлагат секс услуги в обяви по вестниците и другите медии. В живота си бил моногамен и по тази причина Т. се оказала точно неговият човек. Първоначално се виждали скришно, но тъй като се срещали с нея в по-малки населени места - С., К., К. и други, където ги виждали заедно техни близки, в скоро време връзката им станала достояние на много хора. При това положение Т. му заявила, че независимо от вниманието, с което я обгрижвал и грижите, които полагал за нейните малки деца, тя не искала да й излезе лошо име в обществото като „***“ или „***“. Поради това ответницата му поставила ултиматум, че връзката помежду им може да продължи само ако сключат граждански брак. В противен случай интимните срещи между тях ще бъдат прекратени. Изправен пред дилемата дали да бъде сам или да продължи връзката, която били създали и не само емоционално, душевно, а и физически, заради което изпитвал силно влечение към Т., се съгласил с нейното предложение. След което на 10.10.2010г. сключили граждански брак в град К.. Ответницата приела неговата фамилия и официалното й име станало Т.Ц.Д.. След сключването на брака, заживял с мисълта, че с тази жена им предстои да изживеят щастливо дълги години.

Животът им продължил в разбирателство до момента, в който около три години след сключването на гражданския брак, получил инфаркт на 25.04.2013г. На тази дата бил приет за лечение във МБАЛ „Д-р К.П.“ град К., от където бил изписан на 26.04.2013г. и на същата дата постъпил в УМБАЛ „Св. Г.“ П., в клиниката по интервенционална кардиология. Там било проведено лечение и след стабилизиране на здравословното му състояние, бил изписан на 10.05.2013г. След неговото излизане от болницата Т. му заявила, че макар официално да са съпруг и съпруга, тя взела решение да прекратят интимните отношения помежду им, като спрат да правят секс и я лишил от „интимните ласки“. Първоначално не разбрал на какво се дължи тази нейна реакция и се опитвал да разговарят, за да разбере какво я е накарало да вземе такова решение. Тогава Т. му казала, че тяхната връзка била много неравнопоставена, не само заради разликата във възрастта, а и от това, че тя се чувствала ощетена, тъй като не получавала от него полагащото й се, според нея, възнаграждение. Имала предвид, че в замяна на сексуалните й отношения и предоставените му от нея интимни ласки, той би следвало също да й даде нещо. Тогава му споделила, че е говорила с адвокат и нотариус, които я консултирали, че къщата и неговите имоти били придобити преди брака, поради което тя нямало да получи нищо, ако решат да прекратят любовните си отношения или пък ако внезапно се случи нещо с него, предвид, че получил инфаркт на 25.04.2018г. Поради това Т. му заявила, че ако иска за напред да получава интимни ласки и да има сексуален контакт с нея като мъж с жена, трябвало да й прехвърли имотите си, за да има смисъл от брака за нея. Поискал да размисли, но Т. му обяснила, че вече е уговорила нещата и от него се иска само да й предоставя документите на имота, след което да си сложа подписа при нотариуса.

След така поставения му ултиматум, се съгласил да осъществят уговорените предварително сделки така, както Т. ги била организирала и й предоставил документите за собственост на имоти му в с. К.. Целта му била единствено да продължат сексуалните им отношения и да получава интимните ласки както до сега, поради което на 27.05.2013г., с нотариален акт № ***, т. II, peг. № ***, дело ***/2013г. при нотариус Р.К. град К., прехвърлил на ответницата чрез дарение собствеността си, върху семейното им жилище, представляващо двуетажна къща в село К., улица „В.Л.“ № 50, което била негова собственост от преди брака, заедно с дворното място от 318 кв.м., като запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване на 1/2% идеална част от имота. Освен семейно жилище, по настояване на Т., при същия нотариус и на същата дата 27.05.2013г. й прехвърлил, чрез дарение и собствеността си, придобита преди брака, от 5/6 идеални части от друго дворно място, с площ от 750 кв.м., находящо се в село К., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, т. III, peг. № ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К..

Даренията на недвижими имоти извършил, в резултат на стремежа си да поддържа с ответницата редовна сексуална връзка. В резултат от направените дарения започнал редовно да получава необходимите му интимни ласки от Т. и тя удовлетворявала всички негови сексуални потребности и фантазии.

Постигнал пълна хармония в живота си, но след няколко години по конкретно през 2015г. здравословното му състояние се влошило. Било установено, че има рак на гърлото и се наложило да му бъдат извършвани оперативни интервенции и лечения в различни болнични заведения. Тогава ответницата не проявила никаква загриженост за него. Оставяла го всеки път да пътува сам до болницата и сам да се прибира, без да се интересува от състоянието му и средствата, които са му необходими за лечение. Не полагала никакви грижи за него, въпреки многократните му молби и необходимостта ми от грижи и издръжка, тъй като пенсията му не била достатъчна за покриване на разноските по лечението му. Нещо повече, в един момент ответницата го напуснала и се изнесла от семейното им жилище. В тази тежка ситуация получавал единствено помощ от негови близки - снаха му и сина му и се налагало да плащат на придружител, който да се грижат за него. В последствие разбрал, че многократно му е изневерявала с други мъже, от което се почувствал предаден, огорчен и обиден. Същевременно си обяснил и причините за отношението на Т. към него. Всичко това счита за категорично доказателство, относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, поради което подал на 06.06.2018г. искова молба за развод по нейна вина пред PC- К..

Твърди, че според разпоредбите на законодателството и моралните норми и по-конкретно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД – „нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни“.

Конкретно в неговия случай била приложима тази разпоредба, тъй като мотивът да направи даренията било единствено осъществяване на сексуални контакти и получаване на интимни ласки от Т., в замяна на прехвърлените от него имоти.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, желае да бъдат обявени за нищожни даренията, с които прехвърлил на ответницата имотите си на 27.05.2013г. Освен това, дареният е длъжен да оказва подобаващо уважение към дарителя си и при поискване от негова страна да му осигури определена издръжка.

От момента на влошаване на здравословно му състояние се намирал във финансово затруднение и му било много трудно да посреща ежедневните си нужди. Твърди, че бил пенсионер, диабетик и инвалид по болест, с тумор на ларинкса и прекаран остър миокарден инфаркт и инплантиран стент. Видно от приложените епикризи и Решение на ТЕЛК, водещата диагноза му било: *********издаване на решението на ТЕЛК били: „за малигнения тумор на ларигса с понесена трахиотомия и парциална ларингектомия и премахване на лявата истинска гластна гънка -м.05.2015г. съгл.ч.3 р.6 т.2.1, от което следват 100% СУ без ЧП, за срок пожизнен съгл.чл.69, ал.7, пост.87/05.05.2010г.“ Имал прекаран КП № 50-ИБС-*********т НИЗЗД, *********с ангиопластика на LCX. Извършени му били ангиопластика с имплантиране на интракоронарен стент на ДКА в проксимален към медиален сегмент.

Заболяванията му обуславяли нуждата от лекарства на значителна стойност.

Месечно му били нужни немалко средства, а пенсията му било недостатъчна за покриване на нуждите му, поради което многократно отправял молби към ответницата за помощ със средства за лекарства и грижи, но тя всеки път отказвала.

Твърди, че след дарението и след като здравословното му състояние се влошило, нейното отношение към него коренно се променило - станало грубо и неуважително. Изпаднал в положение, при което сам не можел да се издържа, а ответницата многократно отказвала да окаже помощ в издръжката му, от която се нуждаел. Многократно я подканвал и я молил да му помогне по някакъв начин, с който да облекчи ежедневието му, тъй като силите му не стигали, а имал нужда от средства за лекарства. Надявал се нейното отношение към него да се промени и да демонстрира поне малко загриженост, но така и не получил никаква признателност и помощ за направеното дарение. Точно обратното, напуснала го, изнесла се от семейното им жилище, разбрал, че многократно му е изневерявала и отношенията им се влошили до такава степен, че тя по всякакъв начин показвала, че не се интересува от него. Крайно влошените отношения и незаинтересоваността на Т. го накарали да остави всякакви надежди, че може да получи помощ от нея.

Същата показала и продължавала да показва непризнателност към него, не просто като неин съпруг и като дарител, а изобщо като човек. Това било израз на непризнателност според възприетото тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предпоставяща отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата, достатъчни и установени предпоставки. В цитираната разпоредба се въздигало моралното задължение на надарения да бъде признателен за направеното му дарение, при наличие на законовите предпоставки, в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението. Именно по този начин, моралното задължение на дарения се трансформирало в правно и неговото неизпълнение било скрепено със санкция - отмяна на дарението. Режимът по чл.

227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД бил базиран на виновно отменително основание - непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя си, от която той се нуждае. Това представлявало виновно нарушение на добросъвестността и морала. Нещо повече, предвид дълбокото и непоправимо разстройство на брака им с ответницата и инициираната процедура за развод по нейна вина, в резултат на което скоро разводът между тях ще бъде факт, не би било етично, нито социално оправдано, когато дарени, във връзка с брака, вещи със значителна стойност, като подарени жилища и други, получилият такъв дар съпруг, който е допринесъл с поведението си за разстройството на брачните отношения, да остане собственик на подарената вещ след развода. Това би означавало той да получи една съвсем незаслужена награда за брачните си постъпки и би стимулирало користни и измамливи действия.

С допълнителна молба конкретизира, че по отношение на иска по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, многократно отправял устни покани за издръжка към ответницата. Не веднъж се обръщал към нея за помощ, тъй като му бил открит тумор на ларингса и му била направена операция, в резултат на което се нуждаел от средства за лечение, възстановяване и медикаменти. Точната дата на първата му покана за издръжка към ответницата се явявала датата 04.06.2015г.