Решение № 39 от 08.08.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. В., 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от АМП Търговско дело № 20241300900034 по описа за 2024 година

Производството е по чл.694,ал.1 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба от „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. 3000 бул. „МО“ **, представлявано от управителя П. Г. Б. със съдебен адрес: гр. П., п.к. 4003, р-н „С***. срещу „Б." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., п.к. 4000, р-н Ц*** с правно основание чл.694,ал.2т.2 и цена на иска 100 000, 00 лв.

Поддържа се в исковата молба, че е налице висящо производство по несъстоятелност относно „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност.

С Определение от 10.05.2024 г. по т. д. № 1/2017 г. на Окръжен съд - В. са одобрени списъците на приети и неприети вземания в производството по несъстоятелност. Определението е публикувано в ТРРЮЛНЦ на 20.05.2024 г.

В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ, „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност предявява установителен иск против „Б.“ ЕООД относно приетото му вземане от 10 000 лв. по договор за цесия от 23.07.2020 г. и приетото от съда, че дружеството се легитимира като кредитор на „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност по силата на договор за цесия от 18.03.2021 г. ищецът като длъжник в производството по несъстоятелност счита, че посочените вземания не съществуват.

Излага следните основания:

„Б." ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД вземане в размер на 10 000 лв., като твърди, че го е придобило, по силата на договор за цесия от 23.07.2020 г. Същото е включено под № 4 в списъка с приети вземания, публикуван в Търговския регистър по партидата на „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност.

Като основание за приетото вземане е посочено- „По договор за заем № 297 от 2010г. и анекси към него 1,2,3,4 и споразумение № 1 от 10.05.2014г. между „СФГ“ ООД като кредитор и „БМБ“ ЕООД като заемател и „РИ“ ЕООД като поръчител. Въз основа на този договор е постановено решение от 10.03.2016 г. по арб. д. № 15/2015г. на Арбитражен съд при ББА - гр. П.“. С договор за 1 цесия от 23.07.2020 г. „Б." ЕООД в качеството на цедент е придобило част от горното вземане в размер на 10 000 лв. главница.“

Вземането в размер на 10 000 лв. е погасено като са направени плащания с две вносни бележки от 02.03.2021 г., както следва: една вноска в размер на 9 700лв. и друга вноска от 300 лв., направени от „Б.“ ЕООД. Като основание за плащането и по двата превода е посочено - По договор за заем № 297 от 2010г. и анекси към него и договор за цесия от 23.07.2020 г. и суброгиране на права на „Б.“ ЕООД по т. д. № 1/2017 на В.ски окръжен съд. С погасяване на вземането „Б.“ ЕООД е изгубило качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „РИ" ЕООД - в несъстоятелност. Нещо повече с отговора на исковата молба по т. д. № 3/2021 г. на В.ски окръжен съд е направено и възражение за прихващане от страна на „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност със сумата от 3638 лв. присъедини разноски в полза на „РИ“ ЕООД - в несъстоятелност спрямо „СФГ“ ЕООД с влязло в сила Решение N0 77/13.02.2018г. по описа на Окръжен съд - П. по т. д. N0 277/2016 г. Изявлението за прихващане може да бъде направено както съдебно, така и извънсъдебно. След като е направено изявление за прихващане, което е основателно поради наличието на две насрещни изискуеми, еднородни и ликвидни вземания, то следва да бъде взет предвид при преценката за основателност на претенцията. Ето защо и вземането, което се твърди да е придобито е погасено от страна на трето лице чрез плащане и чрез възражение за прихващане. Поради това и ответникът не се легитимира за кредитор на „РИ" ЕООД - в несъстоятелност. Отделно от това договорът за цесия не е съобщен редовно на длъжника.

По отношение на втория договор от 18.03.2021 г., с който ответникът твърди да е придобил вземане срещу „РИ" ЕООД - в несъстоятелност - същият не представлява договор за цесия, нито факторинг, а по своето същество договор за поръчка, целящ да заобиколи закона. Съгласно съдебната практика: „Договорът за цесия се определя като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно." (Решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение) „Вярно е, че правната теория и съдебна практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане( цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за иел да измени титуляра на прехвърленото вземане в отношенията с длъжника, но без цесионерът да стана страна в договорното правоотношение и носител на задълженията по него." (Решение № 32 от 03.08.2020 г. по т. д. № 423/2019 г. на ВКС, 2-ро тър. отделение) В случая, от една стана вземането не е индивидуализирано, а от друга, макар да се посочва, че то се прехвърля, в действителност „цедента" възлага на „цесионера" да събере вземането и да му заплати процент от събраното вземане, а „цедента" да задържи 40 % от него.

В договора е посочено, че се прехвърля вземане в размер на 100 000 лв., което представлява главница по договор за заем, както и изтеклите лихви във връзка с вземането. Кои са изтеклите лихви - възнаградителна и/или обезщетение за забава и в какъв размер, не е посочено в договора, поради което вземането за лихви не е индивидуализирано и уговорката е нищожна.

Видно от чл. 3 от договора за цесия от 18.03.2021 г., „цената" по договора се дължи едва при събиране на каквато и да е част от вземането до размер от 60 % от него. Страните са изместили момента на изискуемост на продажната цена по цесията във връзка със събирането на прехвърляното вземане. Или, в действителност, вземането не се прехвърля, а се възлага то да бъде събрано от цесионера срещу възнаграждение от 40 %, а цедентът запазва част от прехвърленото вземане в размер на 60 % от него. Това е така, тъй като видно от самия договор, плащането на продажната цена реално ще се извърши от събраното вземането. Тоест договорът е за поръчка, 2 доколкото събирането на дълга обхваща разнообразни правни действия, а не само сделки.

Като резултат се постига заобикаляне на закона, тъй като възнаграждението, което ще получи „цесионерът" всъщност не е обезпечено и не би следвало да бъде събирано като част от вземанията в производството по несъстоятелност, защото не е насочено към „РИ" ЕООД - в несъстоятелност, а към „цедента". Предвид изложеното втората цесия от една страна представлява договор за поръчка, а от друга заобикаля закона като дава привилегия на вземането на довереника, което води до нищожност на договора. Освен това прехвърлянето на вземането не е съобщени редовно на длъжника.

Моли, да бъде установено, че „РИ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. 3000, бул. „МО" **, не дължи на „Б." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., п.к. 4000, р-н Ц***, ет. П. сумата от 10 000 лв., представляваща вземане по договор за цесия от 23.07.2020 г., сключен между „Б." ЕООД и „СФГ" ЕООД и сумата в размер на 100 000 лв., което представлява главница по договор за заем, както и изтеклите лихви във връзка с вземането, по силата на договор за цесия от 18.03.2021 г., сключен между „Б." ЕООД и „СФГ" ЕООД.

От ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба. С нея се прави възражение, че предявения иск срещу вземането в размер на 10 000 лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.07.2020 г., е недопустим. Ищцовото дружество вече е предявило иск със същото основание, за същото искане, в същия размер и между същите страни. Този иск е предмет на ТД 26/2024 по описа на Окръжен съд - В., където исковата молба е входирана по-рано от настоящата и е със следния с вх. № 1721 от дата 03.06.2024 г.

Поради изложеното и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, моли да се прекрати настоящото производство по отношение на иска срещу вземането в размер на 10 000 лв.

По отношение основателността на предявените искове:

Счита, че предявения иск срещу вземането на ответното дружество в размер на 100 000 лв. е неоснователен, поради следното:

„Б.“ ЕООД е кредитор на „РИ“ ЕООД, чието вземане произтича от Договор за цесия от 18.03.2021 г. ., сключен между „СФГ“ ЕООД, в качеството си на цесионер и „Б.“ ЕООД в качеството си на цедент. Видно от чл. 2, ал. 1, от горепосочения договор прехвърленото вземане преминава в патримониума на Цесионера ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.

Цедираното вземане произтича от Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г./, по силата на който „СФГ“ ООД е предоставило на „БМ - БГ“ ЕООД заем, по който договор поръчител е „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/. Длъжникът „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено с влязло в сила Арбитражно решение от 10.03.2016 г., постановено по арб. дело № 15/2015 г. на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация - гр. П.. „СФГ“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 12.04.2016 г. по гр. дело № 2136/22016 г. от Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изп. дело № 2016**0400654 по описа на ЧСИ ПИ, per. № ** с район на действие Окръжен съд - П..

Съгласно издадено удостоверение с изх. № 10607/17.03.2021 г. вземането на взискателя „СФГ“ 3

ЕООД по изп. дело № 2016**0400654 по описа на ЧСИ ПИ към 17.03.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на 248,857,34 лв. от които остатък от главница в размер на 168 202,47 лв., законна лихва върху главницата в размер на 78 260,87 лв. лв., изчислена към 21.03.2021 г., както и сумата в размер на 2394 лв. - такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, платени от взискателя.

Цесионерът „СФГ“ ЕООД е упълномощил цедентът „Б.“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да извърши съобщаването на цесията на длъжниците.

Съобщение за цесията е надлежно връчено на „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/на 19.03.2021 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Това е видно от Разписка от 21.04.2021 г. и от Констативен протокол от 22.03.2021 г. на ЧСИ Иванка Цонков, per. № 899 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд В., в който е посочено, че връчителят на ЧСИ Цонкова след три посещения на посоченият адрес за връчване - седалище и адрес на управление /на 19.03.2021 г., 10.04.2021 г. и на 21.04.2021 г./, представляващ обособена индустриална зона, не е намерил обозначения за наличието на дружеството „РИ“ ЕООД, не е открил служители на които да бъде връчено съобщението, както и е събрал сведения от работници и служители на помещаващите се там офиси и производствени помещения на други търговци, че „РИ“ ЕООД им е непознато. Поради което и след направена справка за липса на промяна на адреса на управление на дружеството, е налице и редовно връчване.

За цесията и нейното съобщаване е надлежно уведомен и съдът по несъстоятелността с молба с вх. № 261068/24.03.2021 г., депозира на т. д. № 1 от 2017 г. по описа на Окръжен съд - В..

Отделно от гореизложеното, договорът за цесия, потвърждението на цесията, пълномощното за съобщаване и съобщения за цесията са връчени на ищеца, тъй като са приложени към ИМ по множество отменителни искове, предявени от ответника срещу несъстоятелния длъжник „РИ“ ЕООД. А именно по ТД 47/2020 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 51/2020 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 55/2020 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 2/2021 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 3/2021 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 4/2021 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 5/2021 по описа на Окръжен съд - В., по ТД 6/2021 по описа на Окръжен съд - В. и по ТД 23/2021 по описа на Окръжен съд - В.. Т.е. последните са съобщени надлежно и чрез връчване на исковите молби по гореописаните дела.

Излага се в отговора, че са представили уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, което достигайки до длъжника с отговора на ИМ, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което считат за неоснователно твърдението на ищеца, че цесията от 18.03.2021 г. не е редовно съобщена на длъжника.