Решение № 57 от 13.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева

Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100500449 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по предявени от всяка от страните по делото въззивни жалби. и

Въззивна жалба е предявена от „АКЗ Бургас“ ООД с ЕИК: 200777442 със седалище адрес на управление: гр.Бургас,к-с“Възраждане“№31а,ет.1, представлявано от управител Артем Сахаров, против Решение № 260911/18.12.2020г.,постановено по гр.д.№ 8603/2020г. по описа на БРС ,допълнено и изменено в частта за разноските с определение №261395/19.02.2021г.,решението обжалвано в частта, с която са уважени исковете както следва: за сумата от 160.85 лева,представляваща обезщетение за положен извънреден труд за 3 дни:на 27.08.2017 г., на 2 и 3 септември 2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 08.10.2019 г. до плащането – 27.11.2019 г. ;за сумата от 35,79 лева,представляваща мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за месец септември 2017 г. от 181,99 лева за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2019 г. ;за сумата от 25, 64 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за месец октомври 2017 г. за периода от 30.11.2017 г. до 08.10.2019 г. ;за сумата от 71, 80 лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ до 08.10.2019 г. Във въззивната жалба се твърди, че в тази му част обжалваното решение е неправилно и 1 постановено в противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба са изложени факти и обстоятелства относно наличие на трудово правоотношение между страните и извършени плащания от работодателя, с което изцяло били погасени вземанията на ищцата за трудови възнаграждения и обезщетението за неползван годишен отпуск; заявяват се подробни съображения в подкрепа тезата на работодателя-ответник- че не е бил в забава за заплащане на главниците.Въззивникът-ответник счита за недоказано твърдението на ищцата за полагане на извънреден труд,тъй като същата не установила с всички допустими доказателствени средства полагане на труд на твърденията от нея дати по разпореждане на работодателя или с негово знание и съгласие и без противопоставяне. Гласните доказателства, възоснова на които БРС приел полагане на извънреден труд от ищцата, не можели с категоричност да установят това обстоятелства, като в тази връзка се анализират и показанията на свидетеля E. Моли се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на съдебен акт, с който исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,не заявява събиране на доказателства.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника-ответник се представлява от адвокат Шиварова, която поддържа въззивната жалба, предявена от доверителя й и оспорва въззивната жалба на противната страна.Представя списък на разноските по чл.80 ГПКV

Постъпил е писмен отговор от ищцата К. чрез адвокат Сава Каров по въззивната жалба на ответника „АКЗ Бургас“ ООД, в който се заявява становище за неоснователността й и се моли потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника-въззивник част по изложени в отговора съображения. Претендира присъждане на разноски.

Въззивна жалба е предявена от ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б, чрез адвокат Сава Каров със съдебен адрес : гр.Бургас,ул.“Пиротска“№26,офис 2, против Решение № 260911/18.12.2020г.,постановено по гр.д.№ 8603/2020г. по описа на БРС. След дадени указания от въззивната инстанция за отстраняване на констатирани нередовности по въззивната жалба с нарочна молба се уточнява, че се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исканията за възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 6 дни, а именно: на 18.03.2017г.; на 29.04.2017г.; на 27.05.2017г.; на 03.06.2017г./всички дни „събота“/, на 17.09.2017г./неделя/, както и на 24.05.2017г./ празничен ден /. Изложени са съображения относно методиката за изчисляване на възнаграждението за извънреден труд и се претендира такова в размер на 293,14 лева.С нарочна писмена молба се моли въззивната жалба на въззивника-ответник да бъде оставена без уважение, а въззивната жалба на К. да бъде уважена,като се увеличат разноските за същата пред първата инстанция ;претендират се разноски пред въззивната инстанция в пълен обем.Представя списък на разноските по чл.80 ГПК и адвокатско пълномощно .

Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 вр. 242 от КТ и чл. 224 от КТ, чл. 150 КТ, вр. с чл. 143 КТ и чл. 262 КТ.

2

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция констатира, че въззивната жалба на въззивницата-ищца А.

К. К. е напълно бланкетна, тъй като в нея не са изложени конкретни и ясни оплаквания извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. При решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на там посочените негови фактически констатации. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. При това положение ,независимо че въззивната жалба на К. е допустима като предявена в срок и с отстранени в срок нередовности с посочване на обжалваните части от първоинстанционното решение ,указани с определение № 86/19.03.2021г.,въззивната инстанция не може да извършва служебна проверка по правилността на решението в обжалваната част при положение, че в жалбата на въззивницата-ищца К. липсват конкретни оплаквания за правилността на първоинстанционното решение в обжалваната от въззивницата-ищца част.

Това обстоятелство се отчита от въззивната инстанция , с оглед на което и п ри извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части и в рамките, поставени от всяка от въззивните жалби, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба ищцата К. претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 600 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. ;сумата от 117, 83 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2019 г., сумата от 136, 36 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2017 г., сумата от 25, 64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 08.10.2019 г., сумата от 381, 81 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван годишен отпуск за 12 дни, сумата от 71, 80 лева – мораторна лихва до 08.10.2019 г., както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на делото – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми и сумата от 436, ЗЗ лева възнаграждение за положен извънреден труд за 9 дни, както следва: 18.03.2017 г., на 29.04.2017 г., на 27.05.2017 г., на 03.06.2017 г., на 27.08.2017 г., на 2, 3 и 17 септември 2017 г. /съботи и недели/, както и на 24.05.2017 г. /празничен ден/. Ангажират се доказателства.

Видно от трудов договор № 00046/07.03.2017г., между ищцата К. и „АКЗ Бургас“ ООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „ „Технически ръководител“ в ответното дружество с място на работа-гр.

Бургас и основно месечно трудово възнаграждение в размер от 600 лева.

3

Видно от Заповед № 00054/06.10.2017г., трудовото прекратено,считано от 08.10.2017 г. по искане на ищцата К.. правоотношение е

Ищцата К. претендира заплащане на възнаграждение за 9 дни положен извънреден труд на датите:18.03.2017г.; на 29.04.2017г.; на 27.05.2017г.; на 03.06.2017г.; на 27.08.2017г.; на 2,3 и 17 септември 2017г. /съботи и недели/ , както и на 24.05.2017г./празничен ден/.

По делото е представена Заповед № ТБ 01.09.2017г., издадена от управител на „АКЗ-Бургас“ЕООД Артем Сахаров, с която за дата 02.09.2017г. /събота/ ищцата К. е определена за отговорник на два обекта в гр.Бургас/ вж.л. 135 от делото на БРС/; със Заповед № ТБ 25-08/44 от 25.08.2017г. ищцата А.К. е определена за дата 27.08.-2017г./ неделя/ за отговорник на обекти в гр.Бургас /л. 137 от делото на БРС/.

При изслушване по реда на чл.176 ГПК на Артем Сахаров-управител на ответното дружество същият заявява, че е възможно да са били издавани заповеди от „АКЗ-Бургас“ ЕООД за служители на „АКЗ-Бургас“ ООД, каквито са всъщност и цитираните по-горе заповеди. От показанията на свидетеля Д. E. Г., работил в ответното дружество, се установява, че се случвало да се работи в събота или неделя.Свидетелят сочи, че ищцата А.К. го замествала на неговия обект в един от почивните дни, когато той отсъствал.

Свидетелят категорично заявява, че когато той отсъствал,К. отговаряла за двата обекта – за своя и този на свидетеля, а на следващия ден било обратно.Свидетелят не си спомня кога точно е било това, но мисли, че е било юли или август месец.

При съвкупния анализ на писмените доказателства по делото, обясненията на управителя Артем Сахаров и показанията на св.Д. Г. ,както и предвид липсата на конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, заявени във въззивната жалба на К. , категоричния извод , който се налага, е че по делото се установява полагане на извъреден труд от ищцата К. само на датите 27.08.2017г.;

02.09.2017г. и 03.09.2017г. В тази връзка обаче изцяло неоснователни се явяват съображенията на въззивника-ответник за това, че по делото изобщо не било установено полагането на извънреден труд от ищцата К.. В съответствие с правилата на чл.154,ал.1 ГПК от въззивницата-ищца К. по несъмнен и категоричен начин са доказани фактите,при наличие на които и в съответствие с разпоредбата на чл. 143,ал.1 от КТ съдът приема за безспорно установено по делото полагане на извънреден труд в посочените по-горе три почивни дни по разпореждане на работодателя на ищцата А. Както се отбеляза по-горе, съдът базира този свой извод не само на показанията на свидетеля Д. E. Георгиев,които въззивникът-ответник твърди да са пристрастни, но и при съвкупен поотделен и общ анализ на всички събрани по делото доказателства в тази насока.За останалите посочени в исковата молба дати, на които ищцата К. твърди да е полагала извънреден труд в ответното дружество, по делото както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ГПК, не са ангажирани никакви доказателства.

4

Размерът на възнаграждението за извънреден труд за посочените по-горе три дати /27.08.2017г.; 02.09.2017г. и 03.09.2017г. / е изчислен в заключението на вещото лице Наталия Карчева по назначената от БРС СИЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.От заключението на вещото лице се установява, че размерът на възнаграждението за извънреден труд, изчислен съгласно чл. 262 КТ възоснова среднодневното брутно трудово възнаграждение на база основно трудово възнаграждение по представения трудов договор и 3% клас/ 18 лева/ за прослужено време, т.е. общо 618 лева брутна заплата , е 46,99 лева възнаграждение за извънреден труд,положен на 27.08.2017г. и по 56,93 лева възнаграждение за извънреден труд , положен на 02.09.2017г. и на 03.09.2017г. –т.е. общо дължимата на К. сума за възнаграждение за положен извънреден труд в 3 почивни дни и 160,85 лева.

От заключението на вещото лице Наталия Карчева по изслушаната от БРС съдебно –икономическа експертиза безспорно се установява, че за месец септември 2017 г. има преведен аванс на ищцата К. в размер от 300 лева на 18.09.2017 г. и на 27.11.2019 г. – доплащане с основание "работна заплата за месец септември и месец октомври 2017 г. ", което отговаря точно на неплатената част по приложените към делото фишове.