Решение № 3915 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110121804 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу З. Б. Б. с ЕГН ********** и Д. Б. Б. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021г. по ч.гр.д.

№49977/2021г. по описа на СРС в размер на 4569,97лв., от които 3988,66лв.главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. до имот, находящ се в гр.

ФИРМА, аб.№ *****, ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 581,31лв. за периода от 15.09.2018г. до 12.08.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. От всяка една от ответниците се претендира размер от ½ от посочените по-горе суми.

Ищцовото дружество твърди, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение и във връзка с което на заявителя и ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземанията. Сочи, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали ответниците в качеството им на потребители, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставяло топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г., цената на която не е била заплатена от 1 ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК постъпи отговор на исковата молба от страна на ответниците, като с него оспорват наличието на облигационна връзка за процесния имот и за процесния период. Считат исковете за недоказани по основание. Оспорват представените към исковата молба доказателства поради това, че с тях не се установявало, че между страните по делото в процесния период е съществувала облигационна връзка по покупко-продажба и доставка на топлинна енергия. Оспорват да са изпаднали в забава. Оспорват сумите за главница и лихва поради погасяването им по давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от пълномощника си ю-т Кунчев, който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира разноски по делото.

В съдебното заседание ответниците З. Б. и Д. Б. не се явиха лично, бяха представлявани от пълномощника си адв. И., който оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото, представя списък по чл. 80 ГПК, моли за срок за писмени бележки.

Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат 2 в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Страните не спорят относно обстоятелството, че процесният имот е бил топлоснабдяван, не спорят относно цената на доставената топлинна енергия в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., както и че тя не е заплатена.

Ответниците спорват правното основание за начисляване на главницата и лихвата и правят възражение за изтекла давност. Считат за безпредметно допускането на експертизи. Оспорват, че за процесния период ищцовото дружество е имало валидно сключен договор с фирмата за дялово разпределение, както и дължимостта на сумата, претендирана за услуга „дялово разпределение“, поради липса на годно правно основание за начисляването й.

С определение съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че до процесния имот в процесния период е била доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия със съответното качество, количество и цена. Безспорно е и, че ответниците не са извършили плащане.

От приетите като писмени доказателства по делото Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 16.11.2007г., Договор от 17.07.2002г., сключен между етажните собственици на АДРЕС и „ФИРМА“ ЕООД, Протокол от Общо събрание на ЕС на АДРЕС от 13.06.2002г., Договор от 11.10.2004г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД за прехвърляне на права и задължение по договори за топлинно счетоводство, Уведомление с изх.№79/11.10.2004г. до „ФИРМА“ ЕАД, Договор №-0-67/03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, сключен между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ЕООД, се установява, че считано от 16.11.2007г. ответниците Б. са собственици на процесния топлоснабден имот-апартамент в условията на съсобственост при дялове от 1/2, който се намира в сграда – Етажна собственост, за която първоначално 3 собствениците й са сключили договор за осъществяване на топлинно счетоводство с „ФИРМА“ ЕООД за срок от 5 години, считано от 17.07.2002г., като тази дейност е прехвърлена с Договор от 11.10.2004г. на дружеството „ФИРМА“ ЕООД. С Договор от 03.06.2020г. дейността по дялово разпределение е възложена на същото от „ФИРМА“ ЕАД.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот, доколкото последните са собствениците на процесния имот, респективно между тях и ищцовото дружество има облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответниците се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „ФИРМА” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Ответниците твърдят, че след изтичане на договора с топлинния счетоводител „ФИРМА“ ЕООД, който се явява праводател на „ФИРМА“ ЕООД, няма сключен нов договор, тоест през процесния период ЕС няма валидно сключен договор с разпределителното дружество.

Следва да се посочи, че разпределнителното дружество трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва 4 да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Предвид основателността на претенциите следва да бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.08.2021г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително се явяват погасени по давност, тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.06.2018г. като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 27.08.2021г. Неправилно ищцовото дружество е счело, че задълженията по общи фактури от 31.07.2018, 31.07.2019г. и 31.07.2020г. са станали изискуеми съответно на 15.09.2018г, 15.09.2019г. и 15.09.2020г. и съответно от тези моменти започват да текат давностните срокове.