Определение № 871 от 10.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Благоевград, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500646 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана „Цайс Колекшън България“ ЕООД, ЕИК 202036125, срещу Определение № 630/01.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1513/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане депозирания иск.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд въз основа на неправилна преценка не е приложил закона и не е обследвал наличието на правен интерес от прогласяване нищожността на обжалваното Решение № 129/12.03.2024 г., постановено от ОС – Благоевград, 4-ти въззивен граждански състав. Жалбоподателят сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел, че ищецът обосновава своя правен интерес от водененто на настоящото производство единствено и само с материалното право на собственост върху обекта на принудително изпълнение.

По подробно изложени съображения се иска отмяна на съдебния акт и съдът да приеме, че е депозираната насрещна искова молба е допустима и основателна.

В предоставен срок за отговор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за неоснователност на същата.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от надлежна 1 страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 1513/2024 г. по описа на РС - Разлог е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, подадено от „Цайс Колекшън България“ ЕООД, ЕИК 202036125, срещу Решение № 129/12.03.2024 г., постановено от ОС – Благоевград, 4-ти въззивен граждански състав.

Съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание и е обявил същото за решаване.

В срока за постановяване на решение, с Определение № 630/01.04.2026 г. районният съд е оставил без разглеждане искова молба по изложени съображения за недопустимост на същата и е прекратил производството по гр. д. № 1513/2024 г. по описа на РС - Разлог. Изложил е съображения за липса на правен интерес за ищеца от така предявения иск, както и основания по същество.

Сезираният с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК съд не следва да преразглежда и пререшава въпросите за допустимостта и правилността на акта, които могат да бъдат предмет само на инстанционна проверка. При очертания предмет на делото, инстанциите по същество са длъжни да проверят единствено дали при постановяването на съдебните актове са спазени изискванията за валидност, като нямат право, нито задължение да навлизат в преценката дали те са правилни.

При очертания от направените изявления с исковата молба предмет на делото, инстанциите по същество са длъжни да проверят единствено дали при постановяването на съдебните актове са спазени изискванията за валидност, като нямат право, нито задължение да навлизат в преценката дали те са правилни. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав (еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора), произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност на съдебния акт - както в рамките на провеждан инстанционен контрол – чл.

270, ал. 1 ГПК, така и в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. Съответно това са и правните проблеми, във връзка с изясняването на които могат да възникнат въпроси, явяващи се обуславящи за произнасянето по иск по чл. 270, ал. 2 2

ГПК.

За да се произнесе на предявеното от ищеца основание, съдът трябва да е сезиран с редовна искова молба, съдържаща ясно и точно индивидуализиран спорен предмет, ясно и недвусмислено формулиран петитум и надлежно индивидуализирани страни в спорното правоотношение. Редовната искова молба обезпечава законосъобразното развитие на исковия процес и допустимостта на съдебното решение, поради което законът възлага на съда задължение да следи служебно за редовността на молбата, докато делото е висящо в съответната инстанция. В случай че констатира нередовности в съдържанието на исковата молба, съдът следва да даде точни и пълни указания на ищеца в какво се изразяват нередовностите и какви действия следва да бъдат предприети за тяхното отстраняване.

Изложените от районния съд мотиви сочат за нередовност на исковата молба, в която ищецът не е уточнил в какво точно се изразява неговия правен интерес от предявяване на този иск и в какво се състои искането към съда.

Независимо от посоченото от страната основание на иска съдът е този, който дава правната квалификация след като съобрази изложеното в исковата молба.

В случая е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба – от една страна се сочи нищожност на постановено решение, а от друга – недопустимост при повторно произнасяне по предходно разрешен казус.

Районният съд не е положил усилия за отстраняване на констатирани едва с Определение № 630/01.04.2026 г. нередовности във връзка с установяване на правния интерес на ищеца от предявения иск за обявяване на нищожност на решение.

От друга страна изложените съображения за недопустимост на иска представляват съображения по същество за отхвърляне на иска, а не за прекратяване на производството.

В същото време, настоящият състав констатира и процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение, тък като същото е постановено след обявяване делото за решаване, а липсва отмяна на хода по същество от първоинстанционния съд.

Горното налага извод, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с процесуалните правила и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, с указания да предостави възможност на ищеца да обоснове правния си интерес и да конкретизира в какво точно се изразява искането му и съответно пътя на защита.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 630/01.04.2026 г., постановено по гр. дело № 3

1513/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за изпълнение на дадени указания.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4