Определение № 2025 от 15.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 28.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20241100603746 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

Образувано е по частна жалба от повереник на частния тъжител Р. И. Ц. срещу протоколно определение от 23.04.2024 година на СРС, НО, 134 с-в, по НЧХД № 7726/2023 година, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Р. И. Ц. срещу И.С.Г. и С.И.Г. по обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на осн. чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител е осъден да заплати на всяко от подсъдимите лица сумата от по 1750 лева-разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението, като се излагат подробни съображения, че преклузивният срок за подаване на тъжбата по смисъла на чл. 81, ал. 3 НПК следва да счита, че тече от получаване на постановление на СРП за постановен отказ от образуване на наказателно производство, а не както е приел първоинстанционният съд от месец май 2022 година. Позовава се на съдебна практика, относима към случая.

Оспорва се и определението на районен съд в частта за разноските, като се релевират в тази част и възражения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Отправя се искане за отмяна на оспорения съдебен акт и за връщане на делото за разглеждане по същество, а в частта за разноските алтернативно се претендира намаляване размера на присъдените разноски за адвокатска защита до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2024 година.

Постъпило е възражение от защитник на подсъдимите лица срещу подадената частна жалба. Във възражението по същество се сочи законосъобразност на определението на първоинстанционния съд. Излагат се аргументи, че приемането на тезата, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 81, ал. 3 НК е произнасянето на прокурора с 1 постановление за отказ, се явява недопустимо саниране на предвидения в чл. 81, ал. 3 НК срок. Обсъжда се правната същност на постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, неговата необвързваща сила, както и разликата между същото и постановлението за спиране на наказателното производство. Подчертава се съдържанието на приложимата разпоредба, въвеждаща конкретно моментите, от които тече срокът за подаване на тъжба, цитира се конкретна съдебна практика в тази насока, като се излагат доводи за недопустимост на разширителното тълкуване на правната норма. По отношение на определението на СРС по чл. 190, ал. 1 НПК защитникът акцентира на приложимостта на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК само по отношение на гражданското съдопроизводство, но не и в наказателния процес като се позовава на ТР № 1/2013 по ТД № 2/2012 година на ОСНК.

Постъпила е и молба от повереника на частния тъжител с допълнителни съображения по отношение прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и след проверка на правилността на обжалваното определение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и в съответната форма, пред компетентен съд и срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на гл. 22 НПК от Софийски градски съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна, а определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба от Р. И. Ц. срещу И.С.Г. и С.И.Г. по обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 НК. Същата е депозирана в Софийски районен съд на 08.06.2023 година за твърдяно престъпление, извършено на 28.05.2022 година. В тъжбата е посочено, че във връзка с деянията е бил подаден сигнал в 06 РУ-СДВР, № 23000-8932/2022 година, по който е образувана пр.пр. № 35381/2022 година. По същата е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като били налице данни за престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 НК. Визираното постановление частният тъжител твърди да е получено на 23.02.2023 година.

В съдебно заседание от 23.04.2024 година по възражение от страна на защитника и след като е изискана и постъпила по делото за послужване пр.пр. № 35381/2022 година председателят на съдебния състав е приел, че към датата на депозиране на тъжбата от пострадалия пред съда се явява изтекъл шестмесечният срок по смисъла на чл. 81, ал. 3 НК, който не следва да се счита, че тече от датата на връчване на постановлението. Посочил е, че в тази връзка е налице съдебна практика по отношение на момента, от който следва да се изчислява срока в две насоки. Изложени са съображения, че приемането на тезата, че началният момент за изчисляване на срока е момента на уведомяване за постановения отказ създава правна несигурност кога пострадалият би пристъпил към защита на правата си, тъй като няма задължение за прокуратурата да връчва постановлението за отказ от образуване на наказателно производство по начин, че да е видно от коя дата това е сторено, същото не ползвало стабилитет и неограничено във времето пострадалият би могъл да инициира 2 инстанционен контрол, което поставяло лицата, за които се твърди да са извършили престъпление в несигурно положение.

Съобразявайки материалите по делото настоящата съдебна инстанция констатира, че тъжба от Р. И. Ц. срещу И.С.Г. и С.И.Г. по обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК е депозирана в Софийски районен съд на 08.06.2023 година за твърдяно престъпление, извършено на 28.05.2022 година. В тъжбата е посочено, че постановлението е получено от пострадалия на 23.02.2023 година. От материалите по приложената пр.пр. № 35381/2022 година е видно, че за деянията е бил подаден сигнал от пострадалия в 06 РУ-СДВР, № 230000-8932/30.05.2022 година, по който е образувана последната. По преписката е постановен отказ от образуване на досъдебно производство с постановление на прокурор при СРП от 17.08.2022 година, тъй като били налице данни за престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 НК. С постановлението в изпълнение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 НПК в действащата към датата редакция е разпоредено препис да се изпрати на пострадалия. От приложената по преписката справка се установява, че не се съдържа обратна разписка за връчване на постановлението на пострадалия. По преписката е приложена молба от пострадалия от 21.03.2023 година с искане за запознаване с материалите от пострадалия от 21.03.2023, която е разрешена на 23.03.2023 година.

Така установените в хода на производство обстоятелства дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че срокът по чл. 81, ал. 3 НПК за депозиране на тъжбата в установения шестмесечен срок от узнаване за престъплението се явява спазен.

Нормата на чл. 81, ал. 3 НПК въвежда преклузивен срок пред пострадалия от престъпление за подаване на тъжбата, който започва да тече от узнаване за извършване на престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство. Тъй като в конкретния случай не е образувано досъдебно производство второто предложение на процесуална норма е неотносимо.

Действително, както е посочил съдът от първа инстанция по отношение на началния момент, от който тече срока за сезиране на съда с тъжба в хипотезата на постановен отказ от образуване на наказателно производство в съдебната практика съществуват две тези, като липсва задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение на ОСНК.

Мнозинството от настоящият съдебен състав споделя разбирането, че срокът за подаване на тъжба по смисъла на чл. 81, ал. 3 НПК в хипотезата на сезиране на прокуратурата и постановен от нея отказ от образуване на досъдебно производство започва да тече от момента, в който пострадалият узнае, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия-практика, застъпена в решение № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II НО.

Въвеждането на преклузивния срок във визираната норма е своеобразна санкция за бездействие от страна на пострадалия към наказателноправна защита на увредените му от престъпление блага. Бездействието му в конкретния срок, въведен в закона, е приравнено от законодателя на явна липса на интерес за съдебна защита на правата на пострадалия от 3 престъпление от частен характер. Такава активност в процесния случай е налице, но е предпоставена от действията на държавен орган по първоначално произнасяне по подадената жалба от пострадалия, каквато в случая е прокуратурата. Данните по делото сочат, че още към датата на твърдяното деяние пострадалият е депозирал заявление пред органите на МВР с конкретен сигнал и твърдения за извършено престъпление спрямо него от лицата, за които впоследствие е депозирал процесната тъжба. При това положение не е налице неоправдано бездействие или незаинтересованост на пострадалия от наказателноправна защита на правата му. Както е посочено в решение № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II НО от гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство от този момент за пострадалия започва да тече преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Нещо повече ВКС в своята практика възприема в хипотезата на сезиране на прокуратурата и постановяване на отказ от образуване на досъдебно производство, че със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо пострадалия престъпление, в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител запазва срока. „Това е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен - чл. 184 НПК“- решение № 315 от 23.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., III НО. При това положение в конкретния случай следва да се приеме, че шестмесечния срок за завеждане на тъжбата се явява спазен и не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Обстоятелството, че прокуратурата не е въвела организационно изискване за връчване на постановлението с обратна разписка, от която да е видно конкретната дата на връчване не може да се тълкува във вреда на пострадалия, тъй като е въпрос извън неговата воля. Датата на узнаване е фактически въпрос, който в случая може да се установява с всички допустими средства, предвидени в процесуалния закон. Съображенията, че с оглед липсата на стабилитет на прокурорското постановление и в този смисъл неограничен срок, в рамките на който може да се ангажира наказателната отговорност на лицето, за което се твърди, че е подадена тъжбата не са докрай издържани, защото такова ограничение съществува и то е въведено с института на погасителната давност за наказателно преследване-относителна или абсолютна по смисъла на чл. 80, ал. 1 съответно чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Ето защо определението на първоинстанционния съд, с което на осн. чл. 250, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство подлежи на отмяна и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отмяната на определението, турящо край на наказателното производство има като законова последица и отмяна на осъдителната му част по чл. 190, ал. 1 НПК в частта за разноските, 4 без да е необходимо да се обсъжда въпроса за прекомерност на същите и следва да бъде решен от първата инстанция с акта по същество.