Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3040 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2502/2024
Вид
Определение № 3040
Подписан
06.11.2024
В сила
06.11.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Цвета Боянова Борисова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3040 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502502 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 2 48 от ГПК.

Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК от адв.К. О. – особен представител на Г. И. С., ЕГН **********, с р е щ у Решение № 1181/16.10.2024г. постановено по в.гр. д. № 2502/2024г. на Окръжен съд П л о в д и в , в частта, с която на молителя е определено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева и Г. И. С. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 300 лева – разноски за процесуалното му представителство за въззивната инстанция.

Молителят излага оплаквания, че посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения отразяват действителните минимални пазарни размери, отразяващи необходимото време, разходи, професионална подготовка и квалификация за осъществяването на процесуално представителство. Сочи се, че за настоящото производство минималното възнаграждение е в размер от 600 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, искането към въззивния съд е да се измени решението в частта с разноските, като на адв.О. се определи възнаграждение в размер не по-малко от 600 лева.

Постъпил е отговор от адв.Д. А. – пълномощник на И. Г. С., ЕГН **********, с която се заявява становище за основателност на молбата по чл.248 ГПК.

С Решение № 1181/16.10.2024г., постановено по в.гр. д. № 1

2502/2024г. н а Окръжен съд Пловдив, е обезсилено Решение №

2726/17.06.2024г. по гр. дело № 14577/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която Г. И. С., ЕГН ********** е осъден да заплаща на И.

Г. С., ЕГН ********** издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 250,00 лева месечно за периода след завършване на средно образование от детето И. Г. С., ЕГН ********** - при обучение във висше учебно заведение до навършване на двадесет и пет годишна възраст, и производството е прекратено в тази част, а в останалата обжалвана част решението е потвърдено. Доколкото процесуалното представителство на Г. И. С. е осъществено чрез особен представител – адв.О., на същия е определено възнаграждение в размер на 300 лева за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейск ите общности по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

В горецитираното решение е прието най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.

Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на 2 прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а е приложен единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.

Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително обстоятелствата, че делото не представлява особена фактическа и правна сложност, наличието на едно проведено открито съдебно заседание във въззивното производство, липсата на доказателствени искания на страните, усилията на процесуалния представител на страна та при упражняване на процесуалните права, не е налице основание за изменение на постановено решение в частта относно разноските. Ето защо молбата, депозирана от адв.К. О., следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от адвокат К.

О. О., от Адвокатска колегия – Пловдив, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“ 3, ет.3, офис 7 за изменение на Решение № 1181/16.10.2024г. постановено по в.гр. д. № 2502/2024г. на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3