Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 29.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 333/2021
Вид
Решение № 284
Подписан
29.12.2021
В сила
25.04.2024
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, МАЯ ПЕЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Велико Търново, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000333 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 39/15.07.2021 год., постановено по т. д. № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдено, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „Троя 2000“ ЕООД, ЕИК 200604006, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, *********, с управител и едноличен собственик на капитала П. Т. Ч. да заплати на „Елитис“ ЕООД, ЕИК 148094590, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ********, с управител и едноличен собственик на капитала Л. Н. Р., сумата 77 413 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на самостоятелен обект в североизточната част на сграда № 1, с идентификатор *** по КККР, съгласно схема № 15-367101-13.10.2014 г. на СГКК – Велико Търново, представляващ обект за търговска дейност, с административен адрес: гр. Велико Търново, ******* и застроена площ 1 462.70 кв.м. (обособен чрез разделяне на самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор 1044.514.364.1.7, представляващ магазин за промишлени стоки, със застроена площ 2 115.70 кв. м., съгласно схема № 5133/18.06.2012 г. на СГКК – Велико Търново), която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащ паркинг с площ от 1 306 кв.м. с 25 бр. парко-места в източната площадка 1 на магазина, за периода от 29.01.2019 г. - 30.08.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Троя 2000“ ЕООД, ЕИК 200604006, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, *********, с управител и едноличен собственик на капитала П. Т. Ч. да заплати на „Елитис“ ЕООД, ЕИК 148094590, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ********, с управител и едноличен собственик на капитала Л. Н. Р., сумата 8 300 лв., представляваща направени по производството разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Троя 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, *********, представлявано от управителя – П. Т.

Ч., чрез адв. С.М. от САК против Решение № 39/15.07.2021 год., постановено по т. д. № 132/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал поставени от ответника въпроси към съдебнотехническата експертиза. Излага се още, че първоинстанционнит съд не се бил произнесъл по направеното оплакване, че разваляне на посочения договор от ищеца не можело да бъде осъществено по посочения начин. В този смисъл неправилно било посоченото от съда, че за правилното разрешаване на правния спор е без значение на какво основание (по каква причина) е прекратен предварителния договор. Неправилно било прието също от първоинстанционния съд, че за да приеме договорения наем посочен в чл. 2 от Споразумението от 24.11.2016 г. това следвало да бъде прието и посочено в чл. 1 от Споразумението. Твърди се, че двете точки не са обвързани по между си и в същото нямало изискване от страна на наемодателя, че дължимият наем е във връзка с приемане на предложението, направено в чл. 1, поради приетото от първоинстанционния съд не било в съответствие със споразумението и в тази смисъл решението било неправилно.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Елитис“ ЕООД, ЕИК 148094590, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ********, представлявано от управителя – Л. Н. Р., чрез адв. Н.К. от АК – Велико Търново, съд. адрес: гр. Горна Оряховица, *********. В същия се излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – неоснователна.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 132/2020 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от „Елитис“ ЕООД, гр. Варна против „Троя 2000“ ЕООД, гр. Велико Търново искове с посочено в молбата правно основание чл.

2

59 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 80 000 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в североизточната част на сграда № 1, с идентификатор ***, съгласно схема № 15-367101-13.10.2014 г. на СГКК – Велико Търново, с административен адрес: гр.

Велико Търново, *******, ет. 0, представляващ обект за търговска дейност – намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 1 462.70 кв.м. и 24.9408 % идеални части от общите части на сградата, с вход за посетители от североизток и с вход за зареждане от север, при подробно описани граници и съседи, ведно с паркинг с площ от 1 306 кв.м. с 25 броя паркоместа в източната площадка до магазина, като посоченият имот е обособен, след като от „Елитис“ ЕООД била извършена делба на собствения му търговски обект, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, *******, ет. 0, представляващ магазин за промишлени стоки, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Ищцовото дружество било собственик на недвижимия имот по силата на Постановление за възлагане от 20.12.2012 г. на ЧСИ С. К. по изп. д. № 215/2012 г. Твърди се, че на 20.08.2013 г. (преди извършване на посоченото погоре обособяване) между ищцовото и ответното дружество бил сключен предварителен договор за покупко-продажба с предмет недвижими имот, понастоящем представляващ имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите му част и съответните идеални част от собствеността на прилежащия терен, като било уговорено окончателния договор да бъде сключен на 01.10.2013 г. Въз основа на сключения предварителен договор ищцовото дружество предало на ответника фактическата власт върху процесния недвижим имот. На 01.02.2014 г. между страните по договора бил подписан Анекс, с който било уговорено, че страните се съгласяват да сключат окончателен договор до 01.08.2015 г., както и че до сключване на окончателния договор „Троя 2000“ ЕООД ще държи процесния имот безвъзмездно, като се задължава от своя страна да извършва авансови плащания от продажната цена, в размер не по-малък от 5 000 лв. месечно. Не било спорно, че до 01.08.2015 г. не бил сключен окончателен договор, тъй като нито една от страните не била правила постъпки за това, като и след тази дата страните продължили да изпълняват клаузите на предварителния договор и ответното дружество продължило да упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот със знанието и позволението на собственика, като продължило да заплаща месечни вноски в размер на 5 000 лв. - авансови плащания от уговорената продажна цена. Твърди се, че несключването на окончателен договор несъмнено довело до обогатяване на ответника, тъй като дружеството било спестило разходи за наем, които обичайно били дължими и биха били платими за използване на недвижим имот, сходен с описания в договора, а от друга страна до обедняване на ищцовото дружество, което в продължителен период било лишено от възможността да използва собствения си недвижим имот и да черпи имуществени облаги от него. Това мотивирало ищецът да отправи покана до ответника за сключването на договор за наем на процесния недвижим имот за срок до сключването на окончателен договор. В отговор на 3 това предложение ответното дружество заявило, че развалят сключения предварителен договор „по вина на продавача“, тъй като ищецът бил неизправна страна по договора.

Ищцовото дружество счита, че изявлението на ответника не било породило желания правен ефект, тъй като то стриктно изпълнявало поетите задължения и било изправна страна по договора. То заявило готовността си да предприеме необходимите действия и да изпълни поетите задължения, като прехвърли собствеността върху процесния имот на купувача по предварителния договор, ако последния изпълни своите задължения и заплати останалата част от продажната цена, като отново с нотариална покана от 06.01.2017 г. „Троя 2000“ ЕООД било поканено да се яви на 12.01.2017 г. в кантората на нотариус Татяна Братванова, рег. № 283 на НК за сключване на окончателен договор. Изповядване на сделката не се осъществило, поради факта че на посочената дата не се явил представител на ответното дружество., което било видно от съставения от нотариуса протокол. Неизпълнението от страна на ответника да купи процесния имот и да плати уговорената цена наложило изпращането на втора нотариална покана от 25.01.2017 г. за сключване на окончателен договор в кантората на същия нотариус на 30.01.2017 г., като освен допълнителен срок, ответното дружество било предупредено, че ако не укаже необходимото съдействие и не изпълни задължението си да сключи окончателен договор , то сключеният предварителен договор ще се счита за прекратен. Ответникът отново не се явил за изповядване на сделка, установено в съставения от нотариуса протокол. Гореописаните обстоятелства дали повод „Елитис“ ЕООД да развали едностранно сключения предварителен договор, поради виновно неизпълнение на „Троя 200“ ЕООД да сключи окончателен договор и да заплати уговорената цена, но въпреки развалянето на договора ответното дружество продължило да упражнява фактическата власт върху имота, против волята на собственика, което продължило до 30.08.2019 г. , на която дата предало имота на собственика му с приемопредавателен протокол. Това обосновавало отговорността на ответника по чл. 59 от ЗЗД, като счита, че на ищеца се дължи обезщетение, определено на база средномесечния пазарен наем за ползването на недвижим имот, сходен с процесния.

Прави се искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за периода 29.01.2019 г. до 30.08.2019 г., за ползването без основание на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащия паркинг с площ от 1 306 кв.м., собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът „Троя 2000“ ЕООД, гр. Велико Търново с отговорът на исковата молба е оспорил предявения иск. Не се спори, че между страните по делото е сключен предварителен договор от 20.08.2013 г. и Анекс към него от 01.02.2014 г.

Прави възражение твърдяната неправомерно осъществявана фактическа власт върху имота.

Твърди, че по предложение на ищеца, получено на 24.11.2016 г., между страните е постигнато споразумение за ползването на имота занапред първият да заплаща месечна наемна цена от 3 600 лв. с ДДС, която заплатил за пет месеца, след което му заявил, че ще 4 прихваща това си задължение с неговото насрещно задължение да му върне сумата 107 000 лв., получена по прекратения предварителен договор, тъй като предложението за нея било да се счита като заплатен наем за минало време, което не било прието, защото клаузата на чл. 2 от анекса към предварителния договор давала право на бъдещия купувач да владее имота, без да заплаща наем за периода, през който го владее. Оспорва връчването на нотариалните покани, той като то не е извършено на адреса и седалището на дружеството, а по телефона.