Решение № 130 от 02.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502776 по описа за 2022 година при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца А. Н. Д. чрез адв. Г. К. срещу решение 261336 от 18.04.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 15 състав по гр.д.

3760/2021 г., поправено с решение 262700 от 12.08.2022 г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 510 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 150 000 лева – част от вземане в общ размер от 5775280,46 – главница по договор за заем от 08.08.2008 г., сключен между „Астрал Холидейз“ АД и „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД , допълнен с анекс № 1/17.12.2008 г., анекс № 2 от 04.12.2009 г., анекс № 3 от 04.05.2009 г., анекс № 4/17.08.2009 г., анекс № 5/04.12.2009 г., анекс № 6/09.12.2009 г., анекс № 7/15.02.2010 г., анекс № 8/06.10.2010 г. анекс № 9/27.05.2011 г., анекс № 10/10.10.2011 г., възложено с Постановление от 02.12.2018 г. на ищеца вместо плащане на вземания по изпълнително дело № 20189070400663 по описа на ЧСИ К. до сумата от 536512,92 лв.

Излагат се оплаквания за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Изводът на съда за липса на спор относно датата, на която е „прието“ уведомлението за прехвърлянето на вземането от „Астрал холидейз“ АД не съответства на действителното съдържание на формирания от изявленията на страните предмет на делото.

Съдът е следвало да прецени коя е достоверната и противопоставима на ищеца, като трето за документа лице, дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Следвало е да стигне до извод, че запорното съобщение, т.е. запорът на вземането е произвел своя ефект в момент преди прехвърлянето на вземането с Договора между „Астрал холидейз“ АД и представляваното от М. А. дружество, както и преди пораждане на ефекта от уведомяването на длъжника по вземането. Поддържа се твърдението, че е изпълнен фактическият състав на постановлението от 02.12.2018 г., издадено на основание чл.510, ал.1, пр.2 от ГПК от ЧСИ И. К. по изп.дело № 20189070400663. Ищецът е придобил претендираното срещу ответника вземане на стойност 150 000 лв. - съставляваща част от главницата по договор, сключен между „Астрал холидейз“ АД с променено наименование „Юпитер Травъл“ АД и „Арт пропърти мениджмънт“ ООД на 08.08.2008 г. и допълнен с Анекс № 1 от 17.12.2008 г., 1

Анекс № 2 от 12.01.2009 г., Анекс № 3 от 04.05.2009 г., Анекс № 4 от 17.08.2009 г., Анекс № 5 от 04.12.2009 г., Анекс № 6 от 09.12.2009 г., Анекс № 7 от 15.02.2010 г., Анекс № 8 от 06.10.2010 г., Анекс № 9 от 27.05.2011 г., Анекс № 10 от 10.10.2011 г. в общ размер на 5775280,46 лв. и падеж за заплащане - 08.08.2020 г. Искането към въззивния съд е да отмени решение от 18.04.2022 г. по гр.д. 3760/2021 г. по описа на СГС, ГО, 1-15 състав и вместо него да осъди „АРТ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200252850, гр. София, да заплати на А. Н. Д., ЕГН ********** от с. ***, Община ***, ул. „***“№ *** сумата от 150 000 лв., възложена му вместо плащане с Постановление от 02.12.2018 г., издадено от ЧСИ И. К. по изп.дело № 20189070400663, ведно със законната лихва за времето от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор чрез адв. Ц., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Правилно било прието от съда, че ищецът не оспорва, а и представеното уведомление носи подпис на законния представител на длъжника, което ангажира съда да приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърленото вземане на 09.06.2015 г. Нито в исковата молба, нито в протокола от първото открито съдебно заседание по делото е обективирано твърдение на ищеца, според което получаването на уведомлението за извършената цесия от страна на длъжника е извършено на дата, различна от 09.06.2015 г. Напротив, единственото възражение на А. Д. в тази връзка било, че датите на извършената цесия и на уведомлението на длъжника за нея не са достоверни по см. на чл. 181 ГПК, поради което не са противопоставим и на ищеца. Независимо от наличието или липсата на достоверна дата на уведомлението ищецът нямал вземане спрямо ответника. Процесното вземане не било надлежно запорирано с връчването на ответника (на 28.07.2015 г.) на съобщение с изх. № 2027/14.07.2015 г. по изп. д. № 113/2015 г. и респективно - извършеното от ЧСИ процесуално действие не е породило търсения правен ефект. Това е така, тъй като вземането, предмет на запора, не е индивидуализирано в достатъчна степен нито в запорното съобщение, нито в поканата за доброволно изпълнение, връчена на "Юпитер Травел" по изп. д. № 113/2015 г. Тъй като запорът няма правен ефект, постановлението не е породило предвидения транслативен ефект на принудителна цесия.

Въззивната жалба е допустима. Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 510 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

Ищецът А. Н. Д. излага твърдения в исковата молба, че със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 8231/2015 г. на РС Пловдив „Астрал холидейз“ АД с променено наименование „Юпитер Травъл“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 281000 евро – дължима по запис на заповед, издаден на 23.08.2012 г. с падеж 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10992 лв. – разноски в заповедното производство. След възражение вземането е установено с решение по т.д. № 580/2015 г. на ОС Пловдив. Решението е потвърдено в рамките на осъществения инстанционен контрол по в.гр.дело № 559/2016 г. на ПлАС и т.д.№ 2312/2018 г. на ВКС, като с определение от 20.03.2018 г. делото не е допуснато до касация. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20157590400113 по описа на ЧСИ В., впоследствие продължено под № 20188190403139 от ЧСИ М. и № 20189070400663 от ЧСИ К.. Покана за доброволно изпълнение е връчена на „Астрал Холидейз“ АД на 28.07.2015 г., а със запорно съобщение от 14.07.2015 г. се твърди, че е наложен запор за сумата от 578772,57 лв. по отношение на 2 трето задължено лице „Астрал Пропърти Мениджмънт“ ООД (сега „Арт пропърти мениджмънт“ ООД). Твърди се, че на основание договор за заем от 08.08.2008 г., допълнен с анекси „Юпитер Травъл“ АД е кредитор по предоставен паричен заем в размер на 104600 лв., като след анексите главницата възлиза на 5775280,46 лв. Вземането е апортирано от „Юпитер Травъл“ АД. С получаване на запорното съобщение третото лице е заявило, че кредитор по вземането е „Берил Оттелчиик туризъм“, тъй като то е прехвърлено с договор за цесия от 08.06.2015 г. Твърди се, че договорът няма достоверна дата и е съставен след получаване на поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение с цел осуетяване на последиците от наложения запор. Твърди се, че договорът не е подписан от М. А. и Х. Б., наред с това цената на цесията е с разлика 800% спрямо оценката на вещите лица. Твърди се, че последващото прехвърляне е непротивопоставимо на взискателя. По молба на кредитора ЧСИ К. е изготвил на 02.12.2018 г. постановление за възлагане на вземане вместо плащане по реда на чл. 510, ал. 1, предл. второ ГПК. Третото лице не приема изпълнението към новия кредитор. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което „АРТ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 150 000 лв. – частичен иск от главница по договор за заем, сключен на 08.08.2008 г. между между „Астрал холидейз“ АД с променено наименование „Юпитер Травъл“ АД и „Арт пропърти мениджмънт“ ООД на 08.08.2008 г. и допълнен с Анекс № 1 от 17.12.2008 г., Анекс № 2 от 12.01.2009 г., Анекс № 3 от 04.05.2009 г., Анекс № 4 от 17.08.2009 г., Анекс № 5 от 04.12.2009 г., Анекс № 6 от 09.12.2009 г., Анекс № 7 от 15.02.2010 г., Анекс № 8 от 06.10.2010 г., Анекс № 9 от 27.05.2011 г., Анекс № 10 от 10.10.2011 г. за сумата от 536512,92 лв., която сума е възложена на ищеца вместо плащане на част от дълга на длъжника „Юпитер Травел“ АД по изпълнително дело № 20189070400663 по описа на ЧСИ К. с постановление от 02.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът „АРТ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД оспорва предявения иск и посочва, че на 08.06.2015 г. „Юпитер Травел“ АД е цедирал вземането в полза на Beril Otelcilik Turzim Tic. LTD, за което длъжникът по договора за заем е уведомен на 09.06.2015 г. Признава, че със запорно съобщение от 14.07.2015 г. е уведомен, че по молба на взискателя А. Д. и на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 вр. чл. 446 ГПК е наложен запор върху „вземането на длъжника“ по изпълнително производство – „Юпитер Травел“ АД. За цесията ЧСИ Н. В. е уведомен с молба вх. номер 2845/31.07.2015 г.

Впоследствие на 02.09.2015 г. турското дружество е прехвърлило вземането на М. А., за което длъжникът по заема е уведомен на същата дата. Вземането е апортирано за частта от 5300000 лева от М. А. в капитала на „АРТ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД. Според ответника запорът не е породил правни последици поради липса на надлежна индивидуализация – липсва яснота кой договор касае и каква част е запорирана, поради което последващите разпоредителни сделки са действителни и противопоставими на ищеца.

По тези съображения постановлението за възлагане не е произвело правни последици и няма прехвърлителен ефект. Самото постановление за възлагане отново не индивидуализира вземането. Последното не може да бъде прехвърлено, тъй като „Юпитер Травел“ АД не е имал качеството кредитор спрямо ответника. Договорът за продажба на вземането от 08.06.2015 г. и уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД са публикувани в ТТРЮЛНЦ при увеличение на капитала на „АРТ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД чрез непарична вноска на М. А.. Съществуват три достоверни спрямо ищеца дати: 31.07.2015 г., 26.10.2015 г. и 30.10.2015 г. и те са преди датата на възлагане на вземането с постановление от 02.12.2018 г. Цесията е подписана от М. А. и Х. Б., като по арг. от чл. 301 ТЗ и чл. 42,ал. 2 ЗЗД същите са действителни и породили последици в правната сфера на цедента и цесионера. При евентуалност се твърди договорът да е сключен в устна форма на 08.06.2015 г. Евентуално се оспорва договорът да е породил действие поради непредаване на заетата сума, срокът за връщане на заетата сума не е започнал да тече, на последно място – прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивният съд приема за установени следните факти, като съобразява и липсата на въззивни доводи срещу приетите от първата инстанция факти. Ищецът има съдебно 3 признато вземане срещу „Астрал холидейз“ АД (сегашно наименование „Юпитер Травъл“ АД) за сумата от 281 000 евро – дължима по запис на заповед, издаден на 23.08.2012 г. с падеж 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10992 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 8231/2015 на РС Пловдив, като след подадено възражение и проведено исково производство на три инстанции вземането е установено с решение по т.д.

№ 580/2015 г. на ОС Пловдив. Издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. 8231/2015 на РС Пловдив е послужил за основание за образуване на изпълнително дело № 20157590400113 по описа на ЧСИ В., впоследствие продължено под № 20188190403139 от ЧСИ М. и № 20189070400663 от ЧСИ К..