Решение № 541 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20222100101595 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Първа инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе№111П, чрез старши юрисконсулт М.

Димов, с която са предявени искове за осъждане на ответниците К. М., роден на **********г. в Б. и И. М.,розена на **********г. в К., и двамата британски граждани, с адрес ***** да заплатят солидарно на ищеца сумата в общ размер на 25 297,85 евро-просрочени към 26.09.2022г. вноски за главница по договор за кредит №02КР-АА-2772/20.09.2007г., 3731,80 евро-непогасена договорна лихва за периода 26.09.2019г.-26.09.2022г., дължима на основание чл.9 от договора за кредит, сумата в размер на 4989,39 евро-обезщетение за забава за просрочени плащания по главницата в периода 26.09.2019г.-20.09.2022г., 188,16 евро-разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2022 до окончателното плащане. В случай, че съдът не намери основание за солидарно осъждане на ответниците, се моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят процесните задължения при условията на разделност по равно.

Ищецът твърди, че на 20.09.2007г. е сключил с ответниците договор за банков кредит№02КР-АА-2772, по силата на който им предоставил кредит в размер на 29 000 евро за закупуване на подробно описан в исковата молба недвижим имот по плана на м. Нестинарка, община Царево. Посочва, че в чл.9 от договора кредитополучателите се съгласили да заплащат на банката годишна лихва в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 3,218 пункта. Съгласно чл.9.1 от договора годишната договорна лихва следвало да се заплаща периодично в размери и с падежи, подробно описани в погасителния план. В чл.9.2 от договора било предвидено точният размер на лихвата да се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане, посочено в погасителния план. Излага, че съгласно чл. 23 от договора кредитополучателите дължат всички разходи по оценка, заличаване, подновяване и заличаване на ипотеката, учредена като 1 обезпечение за вземанията на банката по договора. Съгласно чл.5 от договора разрешеният кредит следвало да се усвоява еднократно след учредяване на договорено обезпечение, като в чл.22 страните уговорили като обезпечение учредяването на законна ипотека върху недвижимия имот, който се придобива със средствата от кредита. Допълва, че на 19.11.2007г. ответниците придобили със средствата от кредита по договор за покупко-продажба недвижимия имот в гр. Царево, като за обезпечение вземанията на банката по кредита била учредена законна ипотека, подновена с молба за подновяване вписването на ипотека. Ищецът излага, че след учредяване на обезпечението по договора за кредит е предоставил уговорената сума в кредит на кредитополучателите, като предоставеният кредит е изцяло усвоен на 20.11.2007г. по сметка, открита на името на първия ответник. Според изложеното в исковата молба кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2008г., общо 5243 дни към 26.09.2022г.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначените на ответниците по реда на чл. 48, ал.2 от ГПК особени представители адв.

Георгиев и адв Иванова от БАК. С отговора е направено възражение, че производството е недопустимо за остатъчния размер на дълга предвид липсата на настъпила предсрочна изискуемост. Липсвали доказателства за надлежно връчено от банката писмено уведомление до двамата ответници за обявяване на остатъчните задължения по кредита за предсрочно изискуеми, каквото било изискването на чл.29, т.2 от договора за кредит, като се излагат подробни доводи. Посочват, че клаузите на чл. 32, 33 и 34 от договора, даващи служебна възможност на банката да събира служебно всички суми от всички налични сметки, без съдебен контрол, са нищожни като неравноправи и неиндивидуално уговорени, като нарушават чл.103-104 от ЗЗД и чл.143, ал.2, т.2, т.18 и т.19 от ЗЗП. Правят възражение за погасителна давност на всички вземания за главница, лихви и разноски, които са станали изискуеми преди повече от пет години преди подаването на исковата молба.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК, които са допустими.

БОС счете възражението на процесуалните представители на ответниците за прекратяване на производството по делото поради липса на доказателства, установяващи настъпила предсрочна изискуемост на процесните задължения за неоснователно, като счита, че е въпрос по съществото на делото дали ищецът е отправил до длъжниците надлежно изявление, че счита цялото остатъчно задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо и дали това изявление е връчено на ответниците.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен договор за банков кредит№51КР-АА-2772 от 20.09.2007г., сключен между Първа Инвестиционна Банка АД от една страна и кредитополучателите К. М. и И. М., по силата на който банката е продоставила на кредитополучателите сумата от 29 000евро кредит за покупка на жилищен имот, находящ се в кв. 64 по плана на местността Нестинарка, гр.

2

Царево, при годишен лихвен процент, формиран съгласно чл. 9 от договора от годишен EURIBOR плюс надбавка 3,218 пункта.

В чл. 9, т.1 от договора страните са постигнали съгласие дължимата лихва да се заплаща от ответниците периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план-приложение №1 към договора. В конкретната хипотеза ищецът не се е възползвал от правото си да увеличи едностранно лихвения процент при действието на договора. В случая годишната възнаградителна лихва се начислява като сбор от два компонента EURIBOR плюс надбавка от 3,218 пункта и по ясен и недвусмислен начин е определен начина на формиране на дължимата по договора променлива възнаградителна лихва, на базата на конкретни компоненти. БОС съобрази, че размерът на пазарния индекс EURIBOR не зависи от поведението на банката, поради което клаузата на чл.9 от договора не е неравноправна, не нарушава изискването за добросъвестност и не създава нееквивалентност между правата и задълженията на насрещните страни, произтичащи от договора.

По отношение на уговорката на чл.11 от договора, предвиждаща санкционирането под формата на наказателна надбавка от 20 пункта при недостиг на авоар по разплащателната сметка, съдът намира, че възлагането й в тежест на неизправните кредитополучатели не нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателите.

Предвидено е в чл. 16 от договора ползваният от кредитополучателите кредит да се погасява по разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер, определи в погасителния план-Приложение №1, представляващ неразделна част от договора, с краен срок за погасяване на кредита 20.11.2027г.

В с.з. на 19.06.2026г.назначеният особен представител на ответниците адв. К. Георгиев заявява, че не оспорва размера на процесните вземания, като спорът между страните е концентриран относно наличието на неравностойни клаузи в договора, настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията и погасяването им по давност.

Видно от направеното уточнение на исковата молба от ищеца с нарочна молба в с.з. на 19.06.2026г. по повод дадените му указания от съда, в настоящото производство се претендират единствено просрочени главници и акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на предявяване на исковата молба, респективно направено изявление от ищеца за предсрочна изискуемост на остатъчните вземания по кредита касае непредявения остатък от дълга.

По делото не е спорно, че предоставеният кредит е изцяло усвоен от кредитополучателите на 20.11.2007г., когато е преведен по сметка на ответника К. М., като кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2008г.и към датата на предявяване на исковата молба -27.09.2022г. не е погасена сборната главница с настъпили падежи в периода 20.05.2008г.-20.09.2022г. в общ размер на 16 388,50 евро и възнаградителна лихва в общ размер на 25 510,75 евро, дължима за периода 20.05.2008г.-20.09.2022г.

По отношение на уговорката на чл.11 от договора, предвиждаща 3 санкционирането под формата на наказателна надбавка от 20 пункта при недостиг на авоар по разплащателната сметка, съдът намира, че възлагането й в тежест на неизправните кредитополучатели не нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателите. Обезщетението за забава за просрочени плащания по главницата по чл.11 от договора за периода 26.09.2019г.26.09.2022г. възлиза на 4989,39 евро. На 14.11.2017г. ищецът е извършил разноски в размер на 188,16 евро за подновяване на ипотеката, от които 29 евро заплатена такса по сметка на Службата по вписванията и 159,16 евро нотариални такси.

БОС счете за основателни въвеведените от ответниците в срока за отговор на исковата молба възражения за погасяване на част от процесните вземания по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При съобразяване на даденото тълкуване в ТР № 3/2023г. и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, считано от датата на настъпване на падежите на всяка погасителна вноска, включваща главница и възнаградителна лихва, с падежи 20-то число на съответния месец, са започнали да текат съответните давностни срокове.

Спрямо падежиралите към момента на предявяването на исковата молба вноски, включващи главница е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. По отношение на възнаградителната лихва е приложима 3-годишна давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД, която също започва да тече от падежите на съответните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземанията не е текла.

Според § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), давностните срокове, които са спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на 4 последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". С оглед на това давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.

Предвид това съдът достигна до извода, че погасени по давност към датата на предявяването на исковата молба са сборните главници по вноските с падежи 20.05.2008г.-20.06.2017г. на обща стойност 8214.26 евро, сборните възнаградителни лихви по вноските с падежи 20.05.2008г. – 20.06.2019г. на 21542,10 евро, както и наказателната лихва, представляваща надбавка по чл.

11 от договора за периода 20.05.2008г.- 20.06.2019г. в размер на 21 756,40 евро.

Към предявяването на исковата молба изискуемите задължения на ответниците към ищеца възлизат на 16 388,50 евро главница по вноските с настъпил падеж към датата на предявяването на исковата молба, 25 510,81 евро възнаградителна лихва по вноските с настъпил падеж към датата на предявяването на исковата молба и 27 097,41 евро обезщетение за забава за периода 20.05.2008г.-26.09.2022г., както и 188,16 евро-разноски за подновяване на ипотека.