Решение № 3808 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3808 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110208570 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 264332-004653 от 05.05.2026г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя М. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР на Д. М. са отнети 10 контролни точки.

В жалбата на Д. Д. М. се твърди, че поради необходимостта да позиционира автомобила правилно за влизане в автомобилния асансьор, с който да слезе до паркоместо на ниво -1, се наложило автомобилът да излезе за кратно на улицата, но тъй като се появили и други превозни средства на пътното платно и блокирали възможността на М. да даде назад, жалбоподателят бил принуден да направи „кратък обход на квартала“ (последователност от десни завои), за да се върне до входа на сградата и да прибере автомобила си в подземния гараж. Д. М. признава, че на втория завой бил спрян от полицейски служители, но твърди, че не е ползвал моторното превозно средство (МПС) за реално участие в пътното движение.

Придвижването било кратко и продиктувано от обективна невъзможност да се върне директно към гаража. Целта на лицето била да прибере МПС в имота. Жалбоподателят посочва, че в случая била налице крайна необходимост, породена от конкретната пътна ситуация, поради което случаят бил маловажен, тъй като липсвала обществена опасност и нямало реална вреда за обществото. Иска се съдът да отмени обжалваното Наказателно 1 постановление или алтернативно да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателя Д. Д. М. се явява лично и в съдебното заседание на 18.08.2026г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения М. посочва, че конкретните обстоятелства показвали значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи, тъй като имало минимално и целево придвижване около гаража на лицето, валидна застраховка и липса на вредни последици. Поради това се иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав по време на съдебното заседание на 18.08.2026г.

По делото са депозирани от гл. юрк. М. писмени бележки с вх. № 247949/06.08.2026г.

В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на Акта и при издаване на Наказателното постановление. Несъмнено било установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, за което лицето било санкционирано. Твърди се, че на М. е наложено правилно и законосъобразно наказание. В хода на административно – наказателната процедура не били нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на АУАН и НП.

Актът и Наказателното постановление се твърди, че са издадени от овластени лица.

Претендира се за спазване на изискванията по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Според гл. юрк.

М. в Акта и в НП се съдържали конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което било описано в необходимата пълнота и отразявало всички признаци от състава на нарушението. Наказващият орган бил определил правилна правна квалификация на деянието, която кореспондирала на установените факти. Правилно били приложени и санкционните норми, които изцяло съответствали на извършените нарушения. Приема се, че изложеното в НП е достатъчно, за да може наказаното лице да разбере административното нарушение и да организира защитата си. В хода на административно – наказателната процедура не били допуснати нарушения на законовите норми относно съставянето и реквизитите на АУАН и НП. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че АУАН е редовен и иска да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Приема се, че събраните доказателства сочат, че нарушението е безспорно установено. Наложеното наказание било в пълна степен съобразено с целта на налагането, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** бил Д. Д. М.. На ***. МПС-то било регистрирано в ОПП – СДВР с транзитни номера. Било издадено Разрешение за временно движение на лек автомобил „***“ с рег. № *** със срок на валидност до 15.01.2026г. На 2

18.03.2026г. регистрацията на МПС била служебно прекратена поради изтекъл срок на валидност на регистрационните табели на МПС-то.

Междувременно, на ***. Д. М. решил да извършва действия с лек автомобил „***“ с рег. № *** в имота, в който живеел, но за да препаркира превозното средство се наложило да излезе на пътното платно пред адреса си. Заради струпани отзад автомобили М. привел в движение МПС-то по пътищата, съседни на имота му, за да може да влезе отново в имота, където живее. В тази връзка на ***. около 14:35 часа Д. Д. М. управлявал лек автомобил „***“ с рег. табели *** в гр. София по бул. „Княгиня Мария Луиза” с посока на движение от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към ул. „Поп Богомил“. Водачът на превозното средство нямал поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила, поради което той бил спрян за проверка на бул. „Княгиня Мария Луиза” срещу № 40 от свидетелите Е. С. и Т. Н. Н. (служители на ОПП– СДВР). В хода на проверката полицаите установили, че автомобилът е с транзитни номера с изтекъл срок, тъй като превозното средство имало Разрешение за временно движение № 001613807 с валидност до 15.01.2026г. В присъствието на свидетеля Н., свидетелката С. съставила срещу Д. Д. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5155557 от ***. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Д. М. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата ***.

С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, била изпратена от ОПП – СДВР на СРП, където била образувана пр. пр. № 16737/2026г. по описа на СРП. С Постановление на прокурор от СРП от 17.04.2026г.

(изведено в деловодството на СРП на 20.04.2026г.) е отказано да се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 16737/2026г. по описа на СРП, като материалите от преписката (заедно с Постановлението на СРП) били изпратени на ОПП – СДВР за преценка за налагане на административно-наказателна санкция спрямо М..

На 05.05.2026г. Г. Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 26-4332-004653, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложила на Д. Д. М. „глоба” в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на М. били отнети 10 контролни точки.

На 07.05.2026г. чрез системата за сигурно електронно връчване процесното Наказателно постановление било връчено на Д. М. и на 08.05.2026г. чрез ОПП – СДВР същото Наказателно постановление било обжалвано от наказаното лице.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Е. С. и Т. Н. Н. (дадени пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 18.08.2026г.), както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК – АУАН Серия GA № 5155557 от ***.; Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.04.2026г.; справки за регистрация на МПС с рег. № ***; Приемо- 3 предавателен протокол от 13.03.2026г.; справка – картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-12413 от 15.11.2024г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“ и „г“ от ЗДвП с № GPAM2342151 от ***.; справка за собствеността на МПС с рег. № ***; писмо от ОПП – СДВР с вх.

№ 243735 от 31.07.2026г.; Разрешение за временно движение; справка от АИС-АНД; справка за нарушител/водач и международна карта за автомобилна застраховка.

Намиращите се на лист 7, лист 10-11, лист 12, лист 30, лист 32, лист 33-34, лист 37, лист 39 и лист 43 от делото писмени документи представляват писмени сведения, Докладни записки, съпроводителни писма или възражение срещу АУАН. Тези документи нямат процесуалната стойност на писмени доказателства и не следва да се анализират от съда.

Писмените сведения са дадени не устно и непосредствено пред съда /под страх от наказателна отговорност/, а в писмен вид и то от лице, което в настоящото производство не е свидетел, а е жалбоподател. Поради това тези сведения не представляват нито гласно, нито писмено доказателство. Възражението срещу АУАН също не е писмено доказателство, тъй като то съдържа становището на санкционираното лице относно нарушението и съставения му Акт. Според трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ и наличните по делото Докладни записки.

На лист 63 от делото е приложена схема на улици с посочени имена и посока на движение. Тази схема няма достоверна дата или автор. Явно е, че тя е направена от жалбоподателя за нуждите на процеса и не носи белезите на писмено доказателство, поради което не следва да се счита за част от доказателствената маса и съответно да се подлага на анализ.

При така направеното уточнение този съдебен състав счита, че цитираните по-горе писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото се явяват достоверни, непредубедени, обективни и относими към предмета на доказване.

Поради това съдът ги кредитира.

Разрешението за временно движение, справките за регистрация на МПС с рег. № *** и за собствеността на МПС с рег. № ***, справката – картон на водача и справката за нарушител/водач са обективни и достоверни, издадени са от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

Въз основа на Разрешението за временно движение, справките за регистрация на МПС с рег.

№ *** и за собствеността на МПС с рег. № *** се доказва, че собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** е Д. Д. М., като на ***. МПС-то е било регистрирано в ОПП – СДВР с транзитни номера, било е издадено Разрешение за временно движение на този лек автомобил със срок на валидност до 15.01.2026г. и на 18.03.2026г. регистрацията на МПС-то 4 е била служебно прекратена поради изтекъл срок на валидност на регистрационните табели на МПС-то. От справката – картон на водача и справката за нарушител/водач се установява, че Д. М. има предишни нарушения по ЗДвП.

Приложената на лист 51 от делото справка от АИС-АНД се характеризира като непредубедено и обективно писмено доказателство, което не се опровергава от останалите доказателства по делото. Поради това съдът дава вяра на тази справка и приема, че на 07.05.2026г. чрез системата за сигурно електронно връчване процесното Наказателно постановление е било връчено на Д. М.. Доколкото от горния десен ъгъл на жалбата е видно, че тя е била подадена на 08.05.2026г. чрез ОПП – СДВР, съдът приема, че жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок за обжалване от наказаното лице.