Решение № 27 от 02.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кърджали, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20265100900004 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявени субективно съединени искове, с които всеки един от двамата ищци И. В. П. от гр. С. и К. В. П. от гр. В., чрез надлежно упълномощен адвокат, предявява против Г., гр. С. осъдителен иск по чл.558, ал.5, предл.2-ро, вр. чл.557, ал.1, т.2, б “а“ от КЗ за сумата от по 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на баба им Е.В.П., настъпила на ******** в резултат на ПТП от ********, причинено в гр. К. от неправоспособен водач с превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законна лихва, считано от 13.09.2022г. - датата на уведомяването и отправената до ответника претенция за заплащане на обезщетение от настъпилото събитие, при твърдение, че ищците като увредени от настъпилото събитие лица, в качеството си на внуци на починалата, са поискали обезщетение на 13.09.2022г. и ответникът е отказал плащане на такова.

Ищците твърдят, че в резултат на ПТП на ******** в гр. К., причинено от неправоспособен водач А. Х. И. с превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е настъпила на ******** смъртта на баба им Е.В.П., като деянието представлява престъпление, установено с Присъда N 8/12.04.2023г. по НОХД N 46/2023г. по описа на ОСКърджали. Ищците твърдят, че са отгледани от баба им Е., а след като създали семейства тя дейно участвала и помагала в отглеждането на правнуци, поради които 1 обстоятелства приживе били създадени отношения на особено близка взаимна привързаност, обич и изключителна емоционална и душевна близост. Поради това двамата ищците изключително тежко понасяли смъртта на баба си, като изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, поС.но плачели, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл и сили да живеят и да продължат напред.

Претендират разноски по делото, в т. ч. и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Ответникът Г., гр. С. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба, както и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК с допълнителен отговор, оспорва исковете за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер, при възражение, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно практиката на ВС и ВС, с оглед типична, нормална и традиционна връзка, която са имали с баба си, както и при възражение, че съгласно §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер от 2 556.46 евро, както и при възражение за съпричиняване на ПТП от пешеходеца Е.В.П. за движение по уличното платно на 1 м. от левия ръб на асфалта. Ответникът не оспорва твърденията за настъпилия деликт, установен с влязлата в сила присъда N 8/12.04.2023г. на ОС-Кърджали. Възразява относно началния момент на законната лихва в случай на основателност на искането за същата. Възразява за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски по делото, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците лично и с упълномощен адвокат поддържат предявените искове и претендират за възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията срещу исковете чрез упълномощен адвокат, претендира за отхвърлянето им, с възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Предявени са от всеки един от ищците осъдителни искове по чл.558, ал.5, предл.2-ро, вр. чл.557, ал.1, т.2, б “а“ от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от по 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на баба им Е.В.П., настъпила на ******** в резултат на ПТП от ********, причинено в гр. К. от неправоспособен водач А. Х. И. с превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законна лихва, считано от 13.09.2022г. датата на уведомяването и отправената до ответника претенция за заплащане на обезщетение от настъпилото събитие.

2

Признато е за безспорно между страните, че на ********* г. е настъпило процесното ПТП, причинено неправоспособен водач А. Х. И. с превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на което на ******** е настъпила смъртта на Е.В.П. – баба на ищците, като ПТП-то представлява престъпление, установено с Присъда N 8/12.04.2023г. по НОХД N 46/2023г. по описа на ОС-Кърджали. В тази връзка възражението на ответника за съпричиняване ПТП-то и от пострадалата остана недоказано – неоспореното по делото заключение на допуснатата съдебна автотехническа експертиза установява правилното й движение на пътното платно като пешеходец, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства и това, че действията й не са станали причина за настъпване на ПТП, или не се опровергава причиняването на ПТП-то единствено от поведението на незастрахования водач.

За безспорно е признато между страните, че ищците имат качеството на внуци на починалата Е.В.П. и са предявили пред ответника на 13.09.2022г. писмена претенция за заплащане на обезщетение, по която ответникът не е определил такова и изрично е отказал плащане поради липса на предпоставките на закона за това.

Съгласно чл.558, ал.5, предл.2-ро, вр. чл.557, ал.1, т.2, б “а“ от КЗ Г. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от ПТП с моторно превозно средство, което обичайно се намира на същата територията и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Увреденото лице може да предяви пред съда претенцията си, ако Г. не е платил в срока по чл.496 от КЗ, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага чл.380 от КЗ.

Безспорно е предявяването на претенциите пред Г. на горепоочената дата и последвалият отказ на фонда да плати по същите, по причина, че предявилите претенциите нямат качеството на увредени лица. Спорно е дали ищците имат качеството на увредени лица и конкретно дали е била налице изключителност на връзката на ищците с починалата тяхна баба, т.е. дали същата е надхвърлила по съдържание обичайната привързаност между внук и баба, традиционна за българския семеен модел и съответно претърпени ли са от ищците продължителни болки и страдания от загубата на баба им.

В изпълнение на указаната доказателствена тежест да установят, че са претърпяли неимуществени вреди вследствие на смъртта на своята баба, тъй като са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, причиняваща им продължителни болки и страдания/ чл.493а, ал.4 от ГПК/, от ищците са ангажирани 3 свидетелски показания, от които се установява следното:

От показанията на св. К. К. Я., бивша ***** и живуща в квартала, в който живеели ищците И. и К., които били в училището, в което тя била ******- К. около две години, а И. до **-клас, се установява, че свидетелката почти не познавала родителите им, но познавала много добре баба им Е., която имала прекрасни взаимоотношенията с внуците си, които тя подкрепяла и отглеждала и заради което произвеждала зеленчуци, които продавала на пазарчето и която била много жизнена жена, която живеела за „градинката и децата“. Инцидентът бил шок за всички.

Приживе бабата на ищците правела всичко възможно, за да присъства на родителски срещи; да може децата да бъдат спретнати, хубави, изчистени и да бъдат на тържествата, които се провеждали в училище и тя буквално била тяхна майка закрилница и по-късно като съседка ги виждала заедно, като първата работа на ищците като се върнат от С. била да отидат до баба И., при която оставали често да спят и баба им продължавала да им помага. Ищците понесли тежко кончината им, сърцата им плачели, страдали много за загубата й и на всички помени присъствали, въпреки, че И. вече била омъжена и живеела в С., а брат й във В., в т.ч. и до смъртта на баба им непрекъснато ходели при нея и получавали помощ от баба си. От показанията на св. В. В. К., непосредствен съсед/къша-близнак/ на пострадалата Е. П., която познавал от повече от 50 години, се установява, че Е. била всеотдаен човек и когато синът й се развел с жена си, Е. отглеждала внучката и внука си, първата била на около * години, а брат й с * - * години по-малък, като тя се грижела за тях до пълнолетието им като тяхна майка и правела всичко възможно те да не бъдат лишени от нищо. Между тях имало много силна емоционална връзка и те били едно семейство.

Е. имала градинка, която използвала, особено в тежките икономически години след 1989 г., приготвяла консерви, за да стигат парите, които получава семейството и децата, за да не бъдат лишавани от нищо. К. и И. – внуците на Е. живеели в къщата – близнак/на Е./ до пълнолетието си, след което всеки от тях тръгнал по собствен път да се развива, но въпреки това на всички празници и на всички поводи, двамата – брат и сестра, идвали при баба си и се отнасяли един към друг като едно семейство. Леля Е. никога не ги била делила и не е обръщала внимание на това дали са й деца или внуци, тя ги приемала като свои деца и полагала всички грижи, от които се нуждаели. След развода на родителите си те останали да живеят при баба си Е., заедно със сина й техен баща – В., за който свидетелят не знае да е имал втора жена и да живял на друго място, напротив – сигурен е, че това не е било така, дори и да е отсъствал от дома, би узнал това от родителите си. След инцидента, К., и И. били неутешими от това, че баба им загинала нелепо и не можели да повярват, редовно идвали в К. не само за помен, но и не пропускали нито една дата, свързана със спомените за баба им. След раздялата на родителите на И. и К., доколкото свидетелят си си спомня, в дома Е. идвала бившата й снаха Г., поне два-три пъти той лично я бил виждал, и Е. я посрещала много 4 топло, а когато съседите я питали как позволявала бившата й снаха да спи в тяхната къща, тя казвала, че тя е майка на нейните внуци. Към днешна дата К. бил във В., а И. в С., и двамата семейни, с деца, но идвали редовно в К..

След разпита на свидетелите, в съдебно заседание ищецът И. В. П. обяснява, че след развода и двамата й родители имали връзки без втори брак, като баща й отишъл да живее във кв.“В.“, бл. **, при втората си жена, без брак и идвал при тях в събота и неделя, полагал някакви грижи за тях под формата на пари, но никога лични - да ги закара на море, да дойде на родителска среща, да знае дали си е купила тетрадки, дрехи; просто идвал, оставял пари, целувал ги, прегръщал ги, при нужда ги водел на лекар с колата, присъствал в дома, но не живял там 10 години след развода, а майка й непосредствено след развода, живяла с втората си връзка в кв. “Б.“ при дядо й, на долния етаж, няколко години, като етажът се подпалил, след което им дали общински апартамент в кв. „В.“, където живеели две или три години и когато ищецът била в седми клас, майка й заминала за В., за живее и работи там с новия си мъж и където те с брат си ходели през ваканциите, макар съдът да ги присъдил на майка им, защото те с брат си, когато родителите ги попитали къде искат да живеят, поискали да останат при баба си, като се виждали с майка си, в събота и неделя, когато още била в гр.К., след което я посещавали в гр. В. през ваканциите, но основно живеели само и единствено при баба си, която ги отгледала, докато не тръгнали по училища и по чужбина.