Решение № 833 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.ова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А.ова Въззивно гражданско дело № 20255300501123 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на К. Н. П. чрез пълномощника и адв. М. Ч., против решение № 860/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 8341/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че К. Н. П. дължи на Т. М. М. сумата от 3 000 лв. незаплатена главница по запис на заповед, издаден на 24.03.2020 г., предявен на 19.05.2022 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 8023 от 27.11.2023 г. по ч.гр.д. № 17153/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.

Жалбоподателката поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва в полза на ищеца да е издаден редовен запис на заповед, действителен като абстрактна правна сделка, вземането по който да е станало изискуемо и да липсва изпълнение на дължимата сума от страна на длъжника. Счита, че записът на заповед не й е бил предявен за плащане, вземането по записа не е станало изискуемо, а падежът не е настъпил. Поддържа, че вземането, материализирано в процесния запис на заповед е погасено по давност.

На следващо място поддържа, че по делото е установено, че записът на заповед е издаден във връзка с каузални отношения между страните - договор за изработка, по който ищецът не е изпълнил задълженията си, поради което и плащането на задължението по записа на заповед не се дължи. Счита, че твърденията на 1 ищцовата страна, че записът на заповед е издаден като обезпечение за заплащане на остатъчно задължение за извършен от ищеца ремонт са останали недоказани.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество, с което установителният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, както и за заповедното производство.

Въззиваемата страна Т. М. М., чрез адв. А. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че записът на заповед е предявен за плащане с покана, връчена чрез ЧСИ. Счита, че ответницата не е успяла да докаже наличие на сключен помежду им договор за изработка на кухня. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл. 535 ТЗ.

Ищецът е основал иска си на твърдението, че въз основа на запис на заповед от 24.03.2020 г., ответницата се е задължила да му заплати сумата от 3000 лв. при предявяване на записа на заповед, както и че въпреки предявяването на записа на заповед на 19.05.2022 г. сумата не му била изплатена от ответницата.

Твърди, че на 24.11.2023 г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано частно гр. дело № 17153/2023 г. на Районен съд - гр. Пловдив, IX гр. с- в. По същото била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за събиране на сумата по записа на заповед, след което било образувано и изпълнително производство. В срока по чл. 415 ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което бил предявен и настоящият установителен иск.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска с възраженията, че записът на заповед е с падеж „при предявяване“, което е следвало да бъде направено в едногодишен срок от датата на издаването му, който срок е изтекъл на 24.03.2021 г. Счита, че записът на заповед не и е предявен и вземането по същия не е станало изискуемо. На следващо място възразява, че вземането по записа на заповед е погасено по давност. Навежда твърдения, че записът на заповед бил издаден по повод каузално правоотношение между страните – сключен през март 2020 г. договор за изработка на кухненско обзавеждане, по който ищецът не е изпълнил задълженията си, поради което поддържа, че плащане не се дължи.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17153/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, за вземането си в размер от 3000 лв. въз основа на запис на заповед от 24.03.2020 г., предявявен на 19.05.2022 г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата К. Н. П., която е подала възражение срещу 2 тази заповед за незабавно изпълнение в срока по чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Видно от представения по ч.гр.д. № 17153/2023 г. на Районен съд Пловдив в оригинал запис на заповед, същият е издаден на 24.03.2020 г., от К. Н.

П., като тя се е задължила безусловно да заплати на Т. М. М. в качеството му на поемател при предявяването на записа на заповед сумата от сумата от 3 000 лв.

Направена е уговорка "без протест и разноски". Този запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ.

Възраженията на ответницата се свеждат до това, че записът на заповед не и е предявен и вземането по същия не е станало изискуемо, както и че вземането по записа на заповед е погасено по давност.

В настоящия случай падежът по записа на заповед е при предявяване.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, т.3, по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.

Относно начините, по които следва да се извърши предявяването, ТЗ не предписва определена форма – то може да се извърши неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; чрез покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на издателя. /В този смисъл Решение № 112 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1556/2015 г., II т. о., ТК/. В случая ищецът е предявил процесния запис на заповед на издателя за плащане с покана, връчена чрез ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на 19.05.2022 г.

Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й.

В случая няма спор, че страните не са договорили различен от предписания в закона срок, поради което записът на заповед, издаден на 24.03.2020 г., е следвало да бъде предявен до 24.03.2021 г.

Налице е съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав - Решение № 69 от 5.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 81/2015 г., I т. о., решение № 162/12 г. по т. д. 1126/11 г. на ВКС, ІІ т. о., според която при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ .

3

Предявяването за плащане се явява предпоставка за поставянето на длъжника в забава и съставлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Т. е. това е началният момент, от който задължението по записа на заповед става изискуемо. Тази изискуемост поставя началото на погасителната давност и настъпва с изтичане на срока за предявяване на ефекта, при липса на друга активност на поемателя. Следователно, непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането.

От изложеното следва, че дори при непредставяне доказателства да е предявен записа на заповед, уговорен като платим на предявяване, специалният тригодишен давностен срок тече от момента на изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ . Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане тригодишна давност от падежа.

В случая записът на заповед е издаден на 24.03.2020 г., същият не е предявен за плащане до 24.03.2021 г., поради което и от тази дата е започнал да тече специалния тригодишен срок за предявяване на исковете по записа на заповед срещу издателя, който изтича на 24.03.2024 г. Давността обаче е прекъсната на 24.11.2023 г., преди изтичането й, с подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, предвид обратно действие на исковата молба по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК , според която норма, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. /В този смисъл е Решение № 50006 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2022 г., III г. о./. Ето защо предвид прекъсването на давността, неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземането по записа на заповед.

С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че записът на заповед е бил издаден по повод каузално правоотношение между страните – сключен през март 2020 г. договор за изработка на кухненско обзавеждане, по който ищецът не е изпълнил задълженията си.

Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради което основанието за издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записът на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито пък да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Когато обаче записът на заповед е издаден по повод наличието на някакви каузални отношения, съдът е длъжен да обсъди доводите на страните по повод възникването и неизпълнение на каузалната сделка, послужила като основание за издаване на ценната книга, която е имала за цел да обезпечи паричното вземане на кредитора. Формирана е трайна съдебна практика за това, че обстоятелството, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не опорочава абстрактната сделка, тъй като не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, произтичащо единствено от менителничния ефект.

Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния 4 ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения.

Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. /В този смисъл са решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на II т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на II т. о. /.