Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 349 от 07.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 821/2021
Вид
Решение № 349
Подписан
07.10.2021
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Бургас, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100500821 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Н.К.С., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № ***, чрез адвокат Светозар Стоянов Арнаудов, съдружник в адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова”, със съдебен адрес: гр. Бургас, 8000, ***А, ет. 1, офис 1А, тел/факс: ***; *** против Решение № 260525 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска на Н.С. срещу ответницата С.П. с правно основание чл.109 ЗС- за осъждане на ответницата да премахне собствената си сграда с идентификатор № ***, изградена в ПИ с идентификатор *** в гр.*** ул.*** №**, с чието незаконосъобразно изграждане, поддържане и ползване пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху съседния ПИ с идентификатор *** в гр.*** ул.*** №***; присъдени са в тежест на ищцата съдебно –деловодни разноски в размер на 1150 лева.

Така постановеното решение се обжалва от въззивницата ищца като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Във въззивната жалба се сочи, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила ищцата-въззивница е била лишена от възможността да докаже фактите, за установяване на които районният съд й е указал, че носи доказателствена тежест,тъй като не били допуснати своевременно поискани от ищцата доказателства.Изтъква се, че БРС игнорирал събраните по делото доказателства, като неправилно приел, че само заключението на вещото лице по СТЕ следва да се постави в основата на доказателствените изводи на съда. Въззивницата обсъжда заключението на 1 вещото лице и изтъква, че неправилно БРС не допуснал допълнителна СТЕ, както и че възприел неправилния извод само възоснова на СТЕ, че ищцата не установила твърдяните с иска нарушения на правото на собственост. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не взел под внимание приложените с исковата молба и посочени във въззивната жалба конкретни писмени доказателства, от които било видно, че подпорната стена навлизала в границите на ПИ на ищцата. Изтъкват се доводи и за непредставяне на строително разрешение от 1998г., което вещото лице посочило в заключението си като дадено от Община-Созопол за терасиране двора на ответникавъззиваем; за неизследване от БРС обемът на разрешеното строителство в имота на ответника, за което своевременно ищцата поискала снабдяване със съдебно удостоверение,възоснова на което да установи от Община-Созопол обемът на разрешеното строителство, но такова удостоверение било отказано от БРС.Процесуалните нарушения при събиране на доказателствата довели до неизясняване на делото от фактическа страна и до необоснованост на фактическите изводи на БРС,довело в крайна сметка до липса на мотиви по съществени въпроси от същността на спора.Въззивникът излага съображения и за нарушение на материалния закон, цитирайки съдебна практика на ВКС – че нарушаване параметрите на застрояване рефлектира върху възможностите за използване на съседния имот, като възпрепятства и ограничава ползването му. Заявени са доказателствени искания – за издаване на съдебно удостоверение по чл.186 ГПК, чрез което да се снабди с друго такова от Община-Созопол относно обема на разрешените строителни мероприятия съгласно разрешение за строеж № 118/08.10.1998г. за посочения в жалбата УПИ в гр.*** ул.*** №**; за назначаване на вещо лице-геодезист,което да даде отговор на конкретно посочени в жалбата въпроси;за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят посочени във въззивната жалба обстоятелства от значение за спора по делото. Заявява, че така формулираните доказателствени искания не били преклудирани, тъй като били налице основанията по чл.266,ал.3 ГПК за допускането им.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде уважен и се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от процесуален представител, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й , както и присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата ответница С.Е.П. ЕГН ********** адрес: гр.*** ул.*** №** чрез адв. Мария Димова Овагемова, адрес на кантора: гр. Бургас, ***, ет. 2, тел. ***, в който заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в писмения отговор доводи и съображения.Заявява, че съгласно заключението на вещото лице (стр. 7 от заключението), подпорната стена между имотите на страните е и стена на сграда ***. Самата сграда била заснета в КК, като извадка от КК е пренесена в заключението на експертизата. От КК е видно, че източната стена на сграда *** е разположена по имотната граница между ПИ *** и ПИ ***. Вижда се, че на калкан със сградата на ответника (***) е изградена сграда на ищеца - сграда ***. При изслушване на експерта в о.с.з., проведено на 09.03.2021 г., в.л. Стоянова е пояснила, че до заключението си, че подпорната стена не навлиза в имота на ищцовата страна, е стигнала след направена геодезическа снимка с GNSS приемник, като е сравнила резултатите с кадастралната карта и с регулационния план. От тези пояснения става ясно, че за да потвърди отразеното в КК разположение на подпорната стена, респ. на сграда ***, вещо лице е извършило собствено заснемане със съответен за целта геодезически уред. Нито ищцовата, нито ответната страна, са поставяли на експертизата задачи да изработи нарочно приложение заснемане на постройката с посочване на координатни точки, за да се говори за непълно заключение, а оттам - за неизясняване на делото от фактическа страна, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила.Гореизложеното се отнасяло изцяло и до установяванията на вещото лице, че покривната плоча на сграда 2

*** не е с наклон към имота на ищцата, както се твърди в исковата молба. И двете страни по настоящото дело са се възползвали от възможността да формулират въпроси към експертизата, свързани с установяване именно на това обстоятелство. Отново нито една от страните не е поставяла като задача на вещото лице да изработи специално приложение, в което вещото лице да отрази в графичен и писмен вид резултатите от замерванията си. В о.с.з. вещото лице посочило, че при изготвяне на заключението е извършено геодезическо заснемане, както и че това заключение е съобразено с всички точки на плочата, представляваща покрив на постройката. В с.з. вещото лице посочило и конкретните коти, като освен на тях се е позовало и на опитните правила, а именно - на обстоятелството, че извършеният за целите на експертизата оглед на самата плоча е бил след паднал дъжд, че в средата на плочата е имало събрана вода, която не се е оттичала в посока имота на ищцата.

При това положение ставало ясно от какви фактически установявания вещото лице е направило своите изводи, което напълно позволявало преценка относно обосноваността на неговото заключние.Относно неприемане от БРС като „писмено доказателство” на представен с исковата молба трасировъчен чертеж, изработен от инж. Ж.Ж.,въззиваемата заявява, че същият представлявал частна експертиза,извършена по поръка на ищцата извън съдебния процес, поради което не е годно доказателствено средство в гражданския процес.

Не представлявало нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството, че съдът не е изискал представянето на Разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г. и виза за проектиране. Както вещото лице, така и съдът са приели, че за сградата, чието премахване се иска, няма строителни книжа.Освен това заявената пред съда негаторна претенция е за премахване на сграда с идентификатор ***, а не за премахване на подпорната стена, разположена по имотната граница между поземлен имот *** и ПИ ***. Затова е без значение дали съществуващата на място стена е изпълнена въз основа на Разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г., или по- рано. Въззивникът не сочел конкретни обстоятелства, заявени в съответните процесуални срокове пред първоинстанционния съд и имащи отношение към основателността на исковата претенция, които са останали неустановени по делото поради недопускане по делото на поисканите с исковата молба двама свидетели. Твърди се, че оплакването във въззивната жалба за липса на мотиви било напълно голословно-съдът изложил ясни и непротиворечиви мотиви, в които се съдържат ясни фактически констатации, посочени са събраните по делото доказателствата за тях, обсъдени са доводите на страните, които са от значение за решаване на делото, изведени са правилни, съобразени с материалния закон, правни изводи.Моли за потвърждаване Решение № 260525/26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. на БРС и за присъждане на въззиваемата страна направените от нея съдебно- деловодни разноски във въззивната инстанция.С оглед развитите в писмения отговор доводи за това, че първоинстанционният съд не е допуснал такива процесуални нарушения, които да са довели до неправилно установяване на обстоятелства или до неустановяване на относими за решаването на спора обстоятелства/ липсата на основания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК/, моли заявените доказателствени искания да не бъдат уважавани.При евентуално уважаване на доказателственото искане за събиране на гласни доказателства от въззивния съд, моли за допускане до разпит на двама свидетели от страна на въззиваемата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата и процесуалния й представител оспорват въззивната жалба; моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските.

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

3

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна по делото следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.С. Ппротив С.Е. , с която ищцата моли съда да осъди ответницата да премахне собствената си сграда с идентификатор ***,изградена в ПИ с идентификатор № *** , с чието незаконосъобразно изграждане, поддържане и ползване пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в съседния ПИ с идентификатор № *** в гр.Созопол.

Собственическите права на ищцата върху идеални части от недвижим имот , представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, представляващ парцел V-714 в кв. 68, бивш парцел ІV в кв. 40 по плана на гр.Созопол, не са спорни по делото и се установяват от представени по делото документи за собственост: нотариален акт за дарение на недвижим имот №**,т.*, дело № ****/****г., с който С.К.С. дарява на синовете си К.С.К. и Й.С.К. по ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.

Созопол и представляващо парцел ІV,кв.40 по плана на гр.Созопол; удостоверение за наследници на К.С.К., от което е видно, че след смъртта си на 09.07.1996г. е оставил за свои наследници **** Й.А.К., **** Н.К.С. и *** С.К.К.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,том Х*** , дело № 1****/19**г. Й.К. дарява на *** си С.К.К. и Н.К.С. по ½ ид.ч. от собствените си 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел V714,кв.68 по плана на гр.Созопол.Видно е от представената по делото скица на поземлен имот , понастоящем соченият парцел представлява поземлен имот с идентификатор № ***.

Собственическите права на ответницата С.Е.П. се доказват от представените по делото писмени доказателства, установяващи придобиване по наследство като единствен наследник на Е.А.А. и на З.С.А., на недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, който имот по ПУП на гр.Созопол представлява УПИ ХVІІ712, кв.68 /вж. нотариален акт за покупко-продажба №*,т.**дело №19**/19**г. ; нот.акт № **,т.*д.№ ***/19**г.; нот.акт за дарение на недвижим имот № **,т.***,дело № ****/19**г. и удостоверения за наследници № 670 и № 669/09.05.2016г. на Община-Созопол/.