Акт от 30.06.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. В., 30.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Андрей Дечев

Съдебни заседатели: ………...……...…

Членове:……...…………… при секретаря П. Йорданова и в присъствието на прокурора………………………………… като разгледа докладваното от съдията Дечев…………… НАХД № 333…… по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М.И.П., ЕГН **********, с адрес:

***, против Наказателно постановление № 20-1786-000023/09.03.2020 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т.

4 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2020 г. около 14.30 часа в гр. В., бул.

„П.“, на паркинга на „К.“, жалбоподателят П. паркирал личния си лек автомобил „П.

206“ с рег. № ВН7765АК в зоната на знак

„Д-21“ /място за инвалиди/, без да е имал необходимото обозначение на автомобила за това.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А.Д.Н. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. По никакъв начин фактически не е обосновано /не се съдържат никакви описани обстоятелства в АУАН и в НП/, още по-малко доказано, липсата на право на санкционираното лице да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания. С оглед на така регламентираното изпълнително деяние и на посочената като нарушена законова разпоредба, очевидно е, че съдържащото се в наказателното постановление описание на нарушението не е пълно, доколкото не покрива всички съставомерни елементи на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по смисъла на административнонаказателния състав на чл. 178д от ЗДвП, във вр. с чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. В случая състава на административнонаказателната разпоредба на 178д от ЗДвП, по която е подведен под отговорност жалбоподателя, свързва налагането на административна санкция - глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Съдът намира, че е налице фактическа необоснованост и недоказаност на извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 178д от ЗДвП, във вр. с чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. След като е повдигнато административно обвинение и лицето е наказано за това, че паркира на място за хора с трайни увреждания без наличието на стикер, а по делото е налична Карта на хора с трайни увреждания по чл. 99а от ЗДвП, сериен №493, валидна до 11.02.2022г., даваща право на притежателя и да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места, както и съответното решение на ТЕЛК с дата 30.01.2020 г., ден преди датата на описаното в АУАН и НП нарушение, то по никакъв начин не е доказана липсата на право на санкционираното лице да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания.

В случая жалбоподателят притежава и се позовава на правото да паркира на място с посочения статут, което е удостоверено по съответния начин, регламентиран в Закона за движение по пътищата. Никъде в АУАН или в НП не е описано и въведено като обстоятелство, относимо към съставомерността на деянието, че лицето с трайни увреждания, за придружаването на който е издадена преференциалната карата за паркиране, не е бил в колата, или паркирането, респ. престоят, не е било свързано с неговото обслужване. Въвеждането на тези обстоятелства е направено със свидетелските показания на актосъставителя в съдебното производство.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

20-1786-000023/09.03.2020 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

РАЙОНЕН СЪДИЯ :