Решение № 2880 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330115404 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Ес Ен Ес 2019“ ЕООД срещу П. П. Б., с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 8771.89 лева, представляваща неустойка, в размер на дължимото възнаграждение по Договор за предоставяне на посреднически услуги от 14.03.2022 г., поради едностранно прекратяване на договора от ответника преди изтичане на срока на същия, както и поради неизпълнение на задължение на ответника да сключи разпоредителна сделка с купувач, осигурен от ищеца при цената указана в договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 1 4.03.2022 г. между страните е сключен Договор за посредничество при продажба на недвижим имот. По силата на този договор ответникът възложил на ищеца да извърши посредническо съдействие за продажба на собствения му недвижим имот. В договора била посочена продажна цена в размер на 69 000 евро. Договорът бил сключен със срок на изпълнение от 15.03.2022 г. до 30.09.2022 г. Преди изтичане на срока на действие на договора ответникът изпратил изявление до ищеца, че прекратява едностранно договора, доколкото сам е намерил купувач на имота си. С оглед така направеното изявление от ответника за ищеца се поражда право да претендира неустойка по договора за прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия, равняваща се на уговореното по договора възнаграждение. Отправена е покана до ответника за заплащане на дължимата неустойка. След връчването й на ответника, последният потърсил по телефона представител на ищеца и заявил, че не бил правилно разбран за прекратяване на договора и се било получило недоразумение, поради което ищецът приел, че договорът не е прекратен и продължил да търси купувач за имота. Ответникът бил уведомен за намирането на купувач на имота на 30.07.2022 г. по телефона, а в последствие и на имейл на 31.07.2022 г., след което ответникът престава да вдига телефона си. Счита, че с това си поведение ответникът е отказал да сключи разпоредителна сделка с купувач, 1 осигурен от страна на ищеца, с което не е изпълнил процесния договор и дължи неустойка в размер на дължимото по договора възнаграждение. С оглед изложеното е предявен иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита, ч е договорът не е прекратяван, от която и да е страна, а е прекратен, поради изтичане на срока на същия. Твърди се, че ответникът не е искал едностранно прекратяване на договора, в каквато насока липсвали доказателства от ищеца. Излагат се твърдения, че ищецът не е предлагал купувач за имота. Счита, че клаузата за неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност счита, че претендираната неустойка е прекомерна и следва да се намали.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, да установи, основанието, от което произтичат претенциите му – да е сключен договор за посредничество /поръчка/ с ответника, със сочения в исковата молба предмет и съдържание, ищецът да е изпълнил задълженията си по договора и да е изправна страна по него, да е осигурил купувач за процесния имот, а ответникът да е отказал сключването на договор с такъв, предвидена в договора неустойка за това неизпълнение, размер на неустойката, че е валидно постигната. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.

С Определение от 20.01.2023 г., изменено с Протоколно определение от 22.03.2023г, като безспорно между страните е отделено, че на 14.03.2022 г. между тях е сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот с продажна цена от 69 000 евро. Не се спори, че в договора е предвидена неустойка за прекратяване на договора, в случай, че преди изтичане срока на договора възложителят прекрати договора с изпълнителя и за отказ на възложителя да сключи разпоредителна сделка с купувач, предложен от изпълнителя, при цена, посочена в договора за посредничество.

Безспорно по делото е, че ответникът не е прекратил едностранно договора за посредничество, сключен с ищеца. Това е така, доколкото макар и ответникът да е заявил по телефона и по имейл на ищеца, че прекратява договора и че не иска повече имотът му да се предлага за продажба от ищеца, в крайна сметка страните са се разбрали, че договорът ще продължи своето действие. Такива са твърденията на ищеца, а ответникът отрича да е прекратил едностранно договора.

Предвид изложеното, съдът приема, че не е изпълнен състава на разпоредбата на чл.V.2, пр.1, за дължимост на неустойка, а именно възложителят да е прекратил договора.

Не се установяват предпоставките и на пр.3 на чл. V.2 – възложителят да е отказал сключване на разпоредителна сделка с купувач, осигурен от изпълнителя при цена, посочена в договора.

На първо място не се установява ищецът да е осигурил купувач, готов да закупи процесния имот, както и да е предложено сключването на такъв договор на ответника.

Тълкувайки посочената разпоредба, съдът приема, че санкцията по същата се прилага тогава когато е осигурен купувач, съгласен да закупи имота, при посочената от продавача цена и единствената пречка за това е отказът на възложителя да се сключи договора.

В случая от предоставената имейл кореспонденция /л.19 от делото РС - Несебър/, се установява, че ищецът уведомява ответникът, за наличие на потенциален купувач за имота, който желае да извърши оглед, за което е необходимо съдействието на ответника – възложител.

Същото се установява и от показанията на свидетеля С.Б.Б. /протокол от о.с.з. от 2

23.05.2023 г. л.49/, който заявява, че няколко пъти се е свързал с ответника по телефона, но той не му е съдействал за извършване на оглед, доколкото е имало клиенти, които желаят да извършат такъв, които нарича „потенциални купувачи“.

Наличието на желаещи да извършат оглед, съответно квалифицирането им като „потенциални купувачи“, не изпълва изискването да е осигурен купувач на процесния имот, който желае и е готов да сключи разпоредителна сделка, каквото е изискването на чл. V.2.

От доказателствата се установява единствено, че е налице клиент, желаещ да извърши оглед на имота, а не купувач взел решение да закупи имота.

Наред с това не се установява, че ответникът е запознат с обстоятелството, че има желаещи да закупят имота, на продажната цена посочена в процесния договор.

Представената имейл кореспонденция, представлява частен документ, изготвен от ищеца, като не се установява информацията от него да е достигнала до ответника. Това не се установява и от показанията на свидетеля. Същият заявява единствено, че се е свързвал с ответника, за да осигури достъп до имота, но не й че го е уведомил за наличие на купува, който желае и е готов да закупи имота. Не се установява да е предложено сключването на такъв договор, а още повече ответникът да е отказал да сключи разпоредителна сделка с осигурен от ищеца купувач. Отказът предполага активно поведение от страна на ответника, при което той изрично да се противопостави и да не желае да сключи такъв договор или при уговорка за сключва на такъв договор, да не се яви за сключването.

С оглед изложеното, съдът приема, че не е изпълнена нито една от хипотезите, визирани в чл. V.2 от договора за посредничество, за дължимост на неустойка, поради което исковете се явяват недоказани по основание и като такива ще се отхвърлят.

Наред с това съдът приема, че клаузата по чл. V.2, в която се предвижда неустойка в размер на уговореното възнаграждение по договора при прекратяване на същия от възложителя е нищожна, противоречаща на добрите нрави. Това е така, доколкото клаузата за неустойка е предназначена да санкционира възложителя за виновното неспазване на договорното задължение, като не се държи сметка за изпълнение на насрещното задължение на посредника и за настъпването на вреди за него. Неустойка се дължи, дори и посредникът да не е извършил каквато и да било работа във връзка с договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на посредника за сметка на възложителя, дори и при липса на извършена работа от посредника, което е в разрез с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Ответникът доказа разноски в размер на 1200 лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка за платена сума /л.22/, които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ес Ен Ес 2019“ ЕООД, ЕИК 205600912, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Манастирска“ № 13Е, ет.4, ап.5 срещу П. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ************************ осъдителни искове с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 8771.89 лева, представляваща неустойка, предвидена в чл.V.2, пр.1 и пр.3 от Договор за предоставяне на посреднически услуги от 14.03.2022 г., дължима поради едностранно прекратяване на договора от 3 ответника преди изтичане на срока на същия, както и поради неизпълнение на задължение на ответника да сключи разпоредителна сделка с купувач, осигурен от ищеца при цената, уговорена в договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Ес Ен Ес 2019“ ЕООД, ЕИК 205600912, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Манастирска“ № 13Е, ет.4, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ************************, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 1200 лева – разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4