Решение № 560 от 13.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2022363010**** по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК, както и осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от “**********» ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.“Б“ № ** бл.** вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Р И И срещу Я. К. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш, ул. «П» № 1, ет.2, ап** В исковата молба се излага, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *********** в размер на 4000 лв., със срок на действие 36 месеца и размер на вноската 194.78лв., при годишен процент на разходите 48.87 % и годишен лихвен процент – 41.00 %, като общото задължение възлизало на 7 012.20 лв. Същевременно между същите лица, било сключено споразумение за пакет от допълнителни услуги на стойност 2840 лв., като размер на вноската била 78.89 лв., или сумата, която следвало да се върне била общо в размер на 9 852.20 лв., при вноска от 273.67 лв. и дата на погасяване – 1во число на месеца. На **/**/****г. заемът бил усвоен от заемополучателя, като към момента имало неизпълнени задължения по кредита. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомително писмо, което останало непотърсено от заемателя. В полза на заемателя възникнало и вземане в размер на 1315.99 лв. представляващо договорно възнаграждение, което се претендирало за периода от **/**/****г. (първата неплатена вноска) до датата на предсрочната изискуемост – **/**/****г. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца срещу заемополучателя - длъжник е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № **** от **/**/****г. По делото постъпило в срок възражение от длъжника и съдът указал на заявителя да предяви искова молба на основание 1 чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

В заключение се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3628.58 лв., представляващо главница по договора за заем и сума в размер на 1315.99 лв., представляващо договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Предявяват се и осъдителни искове за възнаграждението по закупената услуга „****“ в размер на 833.32 лв. и закупената услуга „*****“ в размер на 1533.34 лв., ведно със законната лихва до изплащане на задължението. В допълнителна молба от **/**/****г. (находяща се на лист 38 от делото) се допълва петитума на исковата молба, като се моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи и сума в размер на 321.83 лв. – лихва за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и сума от 107.19 лв. – законна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответникът, като в законоустановения срок не постъпил писмен отговор по делото.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се депозира становище, в което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като не оспорва, че има сключен договор между страните, но според него клаузите за допълнителните услуги са незаконни.

Признава, че има невърнати суми по договора и не оспорва размерите им, но иска да върне това, което е взел, не и повече. В пледоарията си иска таксите ако може да отпаднат, защото по тях сумите са равни по размер на взетия заем.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, се установява, че на **/**/****г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника – ответник. Заявлението било уважено частично за сумата от 3628.58 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***********, за сумата от 1 315.99 лв. – договорно възнаграждение за периода от **/**/****г. – **/**/****г., за сумата от 321.83 лв. – лихва за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сумата от 107.19 лв. – законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – **/**/****г., както и разноски от 163.01 лв. С разпореждане № **** от **/**/****г. заявлението било отхвърлено за сумата от 833.32 лв. – възнаграждение за закупена услуга „****“ и за сумата от 1 533.34 лв. – за закупена услуга „*****“. Указано било да бъдат предявени осъдителни искове за отхвърлените суми. В срока за възражение е депозирано такова, като са дадени указания на заявителя да предяви установителни искове за вземанията си. Исковата молба е постъпила в указания от съда срок.

По делото е представен

Договор за потребителски кредит

№

***********/**/**/****г., сключен между „**********“ ЕООД, в качеството на кредитор и 2 ответника Я. К. Б. – кредитополучател. Съгласно договора ищецът предоставил сума в размер на 4000 лв., за срок от 36 месеца при размер на вноската 194.78лв., годишен лихвен процент 41.00 % и годишен процент на разходите 48.87 %. С договора бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги „****“, с която се предоставяло право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1000 лв. и услуга „*****“ за промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 1840 лв.. Размера на вноската за допълнителните услуги била 78.89 лв., като се прибавяла към погасителната вноска по кредита. Или общото задължение, което кредитополучателят се задължил да върне било в размер на 9 852.20 лв., при вноска от 273.67 лв., с падеж първо число на месеца.

Приложени по делото са и Декларация за предоставяне на преддоговорна информация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващо приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски, погасителен план към договора и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан и попълнен на **/**/****г. С част от отпуснатия кредит било извършено рефинансиране в размер на 1743.09 лв., а остатъкът в размер на 2 256.91 лв. бил приведен на **/**/****г. с преводно нареждане. Поради забава в плащанията било изпратено уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост по договора, което се е върнало като непотърсено.

Видно от представено извлечение от сметка към **/**/****г. погасителните вноски били внасяни до **/**/****г., като изплатеното задължение било в размер на 1723.48 лв., а остатъчното задължение по договора било в размер на 7 311.23 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Подаването на възражение срещу издадената заповед от страната на солидарния длъжник и указанията на съда да се предявяват установителните искове обосновават правния интерес на заявителя – ищец от водене на настоящото производство.

Предявените осъдителни искове също са допустими, но като предявени след отхвърляне частично на заповедта за изпълнение те не са продължение на заповедното производство, поради което и началната дата на сезиране на съда следва да се счита от датата на депозиране на исковата молба, а именно 22.12.2022г.

По основателността на установителните искове по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването на задълженията си по договора за предоставяне на сумата по кредита, както и вземанията си по размер. Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане.

Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). Това обстоятелство не се оспорва и от ответника, който 3 признава, че има сключен договор за кредит между страните. Безспорно е също, че предоставената по договора сума е усвоена напълно от кредитополучателя чрез рефинансиране на друг кредит и превеждането на остатъкът по банкова сметка на **/**/****г. Поради това и по отношение на процесния договор приложение намира Закон за потребителския кредит (ЗПК). С оглед на това, съдът е задължен служебно да изследва наличието на неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен, а само отделни негови клаузи, като същия е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита и договорната лихва. Нищожни са клаузите по допълнителната услуга "****" - приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащането му, както и по допълнителна услуга "*****" - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Затова преди съдът да се произнесе по осъдителните искове, чиито предмет са закупените пакети, то следва да разгледа тяхната действителност, респективно равноправност. Служебното начало за произнасяне на съда произтича с оглед задължението по чл.7, ал.3 от ГПК, даже и при липса на такива твърдения, а в случая такива са въведени от ответника.

В настоящия случай уговорените възнаграждения за допълнителни услуги представляват заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези плащания не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Според договора за кредит ГПР е 48,87 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за вноската за допълнителни услуги. Следва да се отбележи, че вноската за допълнителни услуги се начислява предварително, тоест е дължима дори само за „възможността за предоставяне“ на изброените услуги и е без значение дали някоя от услугите ще бъде ползвана през време на кредита или не. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги.

В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона са нищожни. Още повече, че потребителят предварителното заплаща за услуга (която е в размер близък до размера на предоставената му в заем сума), която зависи в последствие от съгласието и одобряването от кредитора, което означава, че се заплаща за нещо, което зависи изцяло от волята на насрещната страна по договора. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, а именно правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски.

Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на допълнителните пакети 4 услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.