Решение № 160 от 14.05.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 258/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. ....... 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....... ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510200258 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №284а-48/ 20.03.2024г. издадено от ВПД началник в РУ-Казанлък.
Жалбоподателят З. В. Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да отмени цитираното наказателно постановление. В с.з., макар да е редовно призован, същият не се явява, но негов процесуален представител поддържа жалбата и сочи аргументи в подкрепа на същата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но юрисконсулт е изготвил писмено становище по делото, в което навежда доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН №284а-48-05.03.2024, затова, че З. В. Д. на 26.02.2024г. около 15:25 часа в гр. Казанлък в района на наказателен паркинг, 1 намиращ се под надлеза на бул.„Розова долина“, след надлежно предупреждение е пречил на полицейски орган да изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред и оказване съдействие на друг държавен орган, като отказал да заплати наказателна такса и да излезе от автомобила си, който е бил репатриран, видно и от докладна записка №2750-0/ 27.02.2024г.нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като същия е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля П.
Ф.. Впоследствие З. В. Д. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка ВПД началник РУ- Казанлък е издал наказателно постановление №284а-48/ 20.03.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на З. В. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.
Разпитани в хода на съдебното следствие в качеството на свидетели Г. П. и П. Ф. заявяват, че потвърждават изложената в акта фактическа обстановка, но за конкретния случай не си спомнят подробности, с което не допринасят за изясняване на обстоятелствата, свързани с извършената проверка и установеното в хода й. Показанията са без конкретика, установяват принципни положения, но не установяват конкретни обстоятелства, имащи значение за изясняване на делото.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа и правна страна настоящият състав на съда намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Съдът споделя становището на адв. Марков, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което съставлява основание за отмяна на атакуваното НП. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено какво е било конкретното действие, което е попречило на полицейските служители да изпълнят функциите си по служба. Освен това тези действия на жалбоподателя, освен че не са описани нито в АУАН, нито в НП, не се установиха и в хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите.
На следващо място: описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е направено бланкетно, като е преписан текста на закона, без да е дадена конкретика. Недопустимо е за нарушението да се гадае или да се установява в какво се изразява то едва при обжалването му от разпита на свидетели.
В обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено противоправно поведение, изразяващо се в това, че „при извършване на полицейска проверка противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си по служба“. Тези фактически констатации административнонаказващият орган е отнесъл към нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, според 2 която административно-наказателна отговорност се носи от този, който противозаконно пречи на органите на МВР да изпълняват функциите си.
От преписката не се разбира в какво се изразява противоправното поведение на въззивника- противозаконно пречене, което може да се реализира единствено чрез активно поведение. За да е налице такова е необходимо дееца да извърши действия, с които противозаконно да пречи на орган от МВР да изпълни служебните си задължения, т.е. нужно е активно противодействие срещу полицейския орган. Това разбиране се подкрепя и от разпоредбата на ал. 2 на чл. 264, според която наказуемо е и противозаконното нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения.
Деянието на жалбоподателя очевидно не изпълва състава на нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, защото той не е предприел активни действия срещу служител на полицията. От показанията на свидетелите се извличат признаци на неизпълнение на полицейско разпореждане/което се осъществява чрез бездействие/ и покрива признаците на друго нарушение- по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за което се предвижда наказание за онзи, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, осъществено в изпълнение на функциите му.
В тази връзка, в тежест на контролните органи и на АНО е възложено задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление задължително следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
При тези обстоятелства, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя е накърнено съществено, тъй като при издаването на наказателното постановление е било допуснато несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административното обвинение. С това е нарушено съществено правото на защита на нарушителя, тъй като АНО го е лишил от възможността да узнае в какво точно се изразява допуснатото от него деяние и коя е нарушената правна норма.
По изложените съображения съдът счете обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова намира, че следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-48/ 20.03.2024 г., издадено от ВПД началник в РУ-....... с което на З. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: град ....... област Стара Загора, ул.„......., е наложено административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.
3
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4