Акт от 11.11.2016, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е 1185

Гр. П., 11.11.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря Д.Б., като разгледа гр. д. № 3568/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е пасивно и активно субективно и кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от В.С.С., ЕГН ********** ***, З.А.Б., ЕГН ********** *** и от М.А.П., ЕГН ********** *** против М.А.Е., ЕГН **********, С.Р.Е., ЕГН **********, двамата с последен постоянен адрес *** и настоящ адрес във *****, представлявани от назначения им особен представител адв. М., и Д.С.А., ЕГН ********** и Р.К.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***.

Ищците твърдят, че заедно с ответника Д.А. са наследници по закон на А.З.Н., бивш жител ***, починал на 24.02.1982 г. Сочат, че с решение № 2101/17-08.2009 г. на ОСЗ – П., влязло в сила на 17.09.2009 г., в това им качество им е възстановена собствеността на недвижим имот представляващ нива, с площ от 1.519 дка, находяща се в землището на с. Р., общ. П., местността “****”, представляваща част от имот № 2606 от кадастралния план на с. Р., изработен през 1976 г., при граници за частта от имота в кв. 94 : улица с ОК 229-231, 215-231, парцел ХV – 2606, парцел ХІV – 2606, парцел ХІІІ – 2606 и парцел ХІІ; за частта от имота в кв. 95: улици с ОК 229-231, 231-232, парцел ІІІ – 608 и парцел ІІ – 608.

Ищците твърдят, че въз основа на така постановеното решение на ОСЗ – П. с констативен нотариален акт № ******* г. на нотариус И.И. с район на действие ПРС са признати за собственици на незастроен поземлен имот, находящ се в землището на с. Р., общ. П., представляващ според утвърдения със заповед № ІІІ – ***** г. и № ***** г. план за регулация и застрояване на селото имот с пл. № 2221, в кв. 94, целият с площ от 975 кв. м., при граници по скица: от север УПИ ХІІІ, от изток улица с о.т.

229-231, от юг улица с о.т. 215-231 и от запад – УПИ ХІІІ. 2606, УПИ ХІV – 2606 и УПИ ХV – 2606, при части от по 1/3 ид. ч. за ищците Б. и П. и по 1/6 ид. ч. за ищцата С. и за ответника Д.А..

Сочат, че в последствие ответникът А. се е снабдил с констативен нотариален акт № **** г. на нотариус В.Д., с който се легитимира като собственик на целия описан по-горе недвижим имот.

Твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **** г. е продал недвижимия имот на ответниците М. и С. Е., а в последствие, след завеждане на настоящото дело те са му го продали, като договорът за покупко-продажба е оформен в нотариален акт № ***** г. на нотариус Р.М.. Като по силата на сключения с ответника А. брак ответницата Р.А. също се легитимира като собственик на процесния имот в резултат на прехвърлителната сделка.

Ищците твърдят, че прехвърлителните сделки не са породили вещно правния си ефект, тъй като продавачи по тях са били лица, които не са собственици на целия недвижими имот.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на А.З.Н., починал на 24.02.1982 г. и реституция на незастроен поземлен имот, находящ се в землището на с. Р., общ. П., представляващ според утвърдения със заповед № ІІІ – ***** г. и № ***** г. план за регулация и застрояване на селото имот с пл. № 2221, в кв. 94, целият с площ от 975 кв. м. , при граници по скица: от север УПИ ХІІІ, от изток улица с о.т. 229-231, от юг улица с о.т. 215-231 и от запад – УПИ ХІІІ. 2606, УПИ ХІV – 2606 и УПИ ХV – 2606, при части както следва : 1/6 ид. ч. за В. С., 1/3 ид. ч. – за З.Б. и 1/3 ид. ч. – за М.П. и да осъди ответниците Д.С.А. и Р.К.А. да им предадат владението на посочените части от недвижимия имот на ищците.

Исковата молба е връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори, в които исковете са оспорени като неоснователни, а искането към съда е да ги отхвърли.

Ответниците М. и Р. Е., представят отговор, чрез назначения им особен представител адв. М.. Същите твърдят, че са придобили собствеността върху спорния недвижим имот по силата на сключения с ответника Д.А. договор за покупко-продажба.

Ответниците Д.А. и Р.А. излагат съображения за неоснователност на изложените в исковата молба твърдения.

Ответникът А. твърди, че двете прехвърлителни сделки са породили вещно правния си ефект, тъй като той е бил самостоятелен собственик на спорния имот, а ищците нямат участие в собствеността на същия. Сочи, че легитимацията му като самостоятелен собственик следва от нотариален акт № **** г. на нотариус Р.Р. и решение № 452/27.04.1987 г. на ПРС. Счита също, че към момента на първата покупко-продажба, по която той е прехвърлител е придобил спорния имот и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Сочи, че процесния имот не е внасян в ТКЗС, поради което от смъртта на праводателя им през 1982 г. само той го е владял явно и безпрепятствено, поради което и го е придобил в собственост. Твърди, че дори и да се приеме обратното, а именно, че имотът е внасян в ТКЗС, то също в негова полза е изтекъл срок, необходим за придобиването на имота по давност, считано от датата на решението на ОСЗ – П. - 04.03.1999 г. Твърди, че поради това, че е бил собственик на процесния имот, след договора за покупко-продажба сключен с ответниците С. и М. Е., те са станали собственици на същия, а в последствие след последващата покупко-продажба ответникът А. и ответницата А., като негова съпруга са придобили изцяло собствеността върху спорния имот, в режим на съпружеска имуществена общност.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становището на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

За уважаване на всички обективно и субективно кумулативно съединени искове в тежест на ищците е да установят, че са собственици на соченото от тях основание на посочените в исковата молба идеални части от процесния недвижим имот.

Видно от представените по делото преписки с вх. №№ 23085 и 2304 по описа на ОС ”Земеделие” – П. по заявление на С.З., в качеството му на наследник на А.З.Н. с вх. № 2385/11.02.1992 г. е образувана реституционна процедура за признаване правото на собственост и възстановяване на собствеността върху нива от 3.5 дка в местността “****”. Тъй като заявения за възстановяване имот, попада в урбанизираната територия на село Р., в хода на реституционната процедура е изработен помощен план и издадено въз основа на него удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, ведно със скица, от което е видно, че част от заявения имот, с площ от 975 кв. м. е идентичен с поземлен имот с пл. № **** сега действащия план на село Р., одобрен със заповед № ІІІ – ***** г. и заповед № 175/21.01.2010 г. Административното производство е приключило с решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ – П., влязло в сила на 17.09.2009 г., на наследници на А.З.Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1.519 дка, четвърта категория, находяща се в землището на село Р., местността ****, част от имот № 2606 от кадастрален план изработен през 1976 г. След приключване на реституционната процедура, със Заповед № ***** г. на кмета на община П. е попълнен кадастралния план на село Р. с имоти, с планоснимачни №№ ****, с площ от 975 кв. м. и 2222, кв. 95 с площ от 462 кв. м. по плана на село Р., одобрен със заповед № ІІІ – ***** г. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, представена от вещото лице Е.А., която съдът кредитира изцяло като обоснована и пълна, изготвена с необходимите професионални знания и опит и удостоверение изх. № 10/ТР – 2176/08.04.2010 г. на община П. се установява, че описаната по-горе нива, собствеността върху която е възстановена на наследници на А.З.Н. с решение № № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ – П. е идентична с процесния недвижим имот, с пл. № **** по плана на село Р. и имот пл. № 2222, кв. 95 по плана на с. Р.. Следователно Решение № 2101/17.08.2009 г. на ОСЗ – П. съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ легитимира наследниците на А.З.Н. като собственици по наследство и реституция на описаните поземлени имоти. Решеинето на ОСЗ – П. е индивидуален административен акт и има обвързаща сила за страните, участвали в административното производство – административния орган, ищците по делото и ответникът Д.А.. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза последният е бил уведомен за него и не го е обжалвал по реда на чл. 14, ал. от ЗСПЗЗ. Затова по аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. 2 –ро от ГПК решението на ОСЗ – П. има обвързваща сила за гражданския съд, разглеждащ настоящото дело и съответно е годно доказателство за правото на собственост на ищците и ответникът А., в качеството им на наследници на А.З. върху спорния имот. В случай, че между последните е имало конкуренция на реституционни права, каквито Д.А. зявява в отговора си преди приключване на реституционната процедура страните е следвало да ги разрешат по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, каквито доказателства по делото няма.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 76/27.04.2015 г. на община П. се установява, че ищците и ответникът А. са единствените наследници по закон на А.З.Н., починал на 24.02.1982 г., като З.Б. и М.П. са негови дъщери, а В.С. и ответникът Д.А. са негови внуци, деца на сина му С.А.З., починал на 09.03.2002 г. Съгласно чл. 5 от ЗН първите две ищци са собственици на по 2/6 ид. ч. от спорния недвижим имот, а третата ищца и ответника – на по 1/6 ид. ч. от него.

Недоказано е твърдението на ответника Д.А., че процесният имот е бил собствен не на общия наследодател А.З., а на неговия баща – С.З.. Представеното по делото съдебно решение № 453/27.04.1987 г. не установява този факт, тъй като същото е отменено с решене № 35/10.02.1988 г. по гр. д. № 761/1987 г. на ВС на НРБ и делото е върнато за ново разглеждане от ПРС и не са представени доказателства за крайния изход от делото. Нотариалният акт № **** г. също не подкрепя тезата на ответника. Той легитимира общият наследодател на страните – А.З.Н., като собственик на нива от 3.5 дка, находяща се в местността ****, с. К., като вещото лице по делото не е установило идентичност между описания в нотариалния акт недвижим имот и процесния такъв. Не представлява и титул за собственост представеното от ответника Решение № 2/04.03.1999 г., на

ПК – село Д., постановено по заявление вх. № 2385/11.02.1992 г., тъй като с него само се признава правото на наследниците на А.З. да възстановят описаните земеделски имоти, но последните не са индивидуализирани и съответно реституционната процедура не е приключила. Това е станало едва с постановеното по същата преписка Решение №

2101/17.08.2009 г. на ОСЗ – П.. Недоказано е и твърдението на ответника, че процесният имот никога не е влизал в ТКЗС и винаги е бил владян от неговия праводател С.З., а след смъртта му от него. Свидетелските показания, събраните по делото, писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза по категоричен и непротиворечив начин установяват, че ТКЗС в село Р. е образувано през 1957/1958 г. и общият наследодател на страните А.Н. е внесъл в него процесния имот. В тази насока са показанията на свидетелите А.П. и В.Й., които са съвременници на тези събития и дават ясни, конкретни показания, основани на непосредствено възприети факти. В подкрепа на този извод на съда е и приетото по делото удостоверение изх. № 20/27.05.2016 г. на ЗКПУ “Витоша 3” – с. Д.. Той не се разколебава от оспореното от ищците удостоверение № 279/08.10.1986 г., тъй като по делото не се установи описания в него имот, за който е съставен констативен нотариален акт № ****** г. да е идентичен с процесния.