Определение № 1341 от 21.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1341 гр. Пловдив, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Пламен П. Чакалов

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпило е искане от ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е. ИВАНОВА с ЕИК: 180978004, адрес: гр. Пловдив, ул. Борба №3, ап. 57 за изменение в частта относно разноските на решение № 582/29.04.2024г. по настоящото дело, с което се иска присъждане на разноските за въззивното производство в разумен и справедлив размер както и ДДС върху определените разноски за адвокатска защита пред тази инстанция.

Постъпил е отговор от „Неткредит“ ООД, чрез мл.юрисконсулт Давидия Давидова, с което жалбата се намира за неоснователна и се сочи практика на ВКС във връзка с искането за ДДС върху определените разноски.

Съдът намира жалбата за неоснователна. Въззивната инстанция е определила на жалбоподателя възнаграждение от 200 лева за безплатна защита по чл.38 от ЗА предоставена на ищеца Д. Б.. Като размера е определен от съда по справедливост и съдът не се е съобразявал с минималните размери на адвокатските хонорари предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Което се обяснява с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., с което е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В казуса предмет на въззивно обжалване е само предявеният по чл.211 от ГПК насрещен иск с цена 555,09 лева. Същият е уважен за 500 лева и отхвърлен от първата инстанция за 55,09 лева. Като предмет на въззивно обжалване е именно отхвърлената част от 55,09 лева. За такъв правен интерес и за представяне на писмен отговор на въззивната жалба, в която само се преповтарят правни доводи развити по иска и пред първата инстанция възнаграждението от 200 лева е напълно справедливо според настоящия съд и не се налага неговото увеличаване.

1

По отношение на искането за начисляване на ДДС от настоящия съд. Видно от посоченото определение №917/02.05.2023г. по гр.д. №1323/2023г. на ВКС, ІV-то г.о.

Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Също така ВКС сочи, че съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Поради което и въззивният съд не следва да начислява ДДС върху присъдените разноски по чл.38 от ЗА.

Ето защо решението не подлежи на корекция в частта му относно разноските.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ал.1 от ГПК на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е. ИВАНОВА, ЕИК: 180978004, адрес: гр. Пловдив, ул.

Борба №3, ап. 57 за изменение в частта относно разноските на решение № 582/29.04.2024г. по настоящото дело, с което се иска присъждане на разноските за въззивното производство в разумен и справедлив размер както и ДДС върху определените разноски за адвокатска защита пред тази инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2