Решение № 296 от 07.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пазарджик, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500484 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7218/21.07.2023 г. от длъжника А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.К.“ № 14 по изп. дело № 20188840400072 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик, против Разпореждане № 940/05.07.2023 г. на ЧСИ А., с което е оставена без уважение молба на длъжника с вх. № 6452/27.06.2023 г., с искане за възстановяване на сумата от 1 081,00 лева, поради нейната несеквестируемост.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че на 21.06.202023г. ЧСИ А. е извършила разпределение на сумата от 1 081,00 лева, превеждайки я на взискателя по изпълнителното дело. Сумата била преведена по сметката на ЧСИ от обслужващата го банка – „Обединена Българска Банка“ АД („ОББ“ АД), в изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ А.. Счита действията по разпределение на сумата от страна на съдебния изпълнител за незаконосъобразни, доколкото преведената от банката сума, представлявала доход от лична пенсия за инвалидност, съответно несеквестируем доход.

1

Оспорва като неоснователни аргументите на ЧСИ в обжалваното разпореждане, че преводът към взискателя бил извършен, поради това, че ЧСИ не разполагала с данни за наличността по сметката на длъжника, както и че сумата би могла да бъде несеквестируема. Счита, че чрез действията на съдебния изпълнител е лишен от личната си пенсия за инвалидност, съответно действията на взискателя, с които е отказал да възстанови на ЧСИ сума били логични, с оглед интереса му да събере вземането си. С оглед на това, счита, че пропуска на ЧСИ е останал изцяло за негова сметка и по този начин съдебният изпълнител го е увредил. С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД („АСВ“ ЕАД) не е взел становище по жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия по делото. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата. От една страна аргументира, че Банката е следвало да съобрази несеквестируемостта на сумите по сметка на длъжника. Твърди, че не е разполага с информация за наличността по сметките на длъжника, съответно за произхода на средствата, поради което пропускът на Банката не може да се вмени във вина на ЧСИ. Излага, че след подадената молба от длъжника, с която са представени доказателства за произхода на сумата, взискателят е отказал да възстанови същата. Счита, че длъжникът е закъснял с подаване на молбата си до ЧСИ, тъй като е подал същата на 27.06.2023г. – 7 дни след постъпване на сумата от НОИ по сметката му в „ОББ“ АД. Знаейки, че има запор на банковата си сметка, длъжникът е следвало да предупреди ЧСИ, че очаквал постъпления по нея от НОИ. От друга страна твърди, че по сметка на длъжника от НОИ била постъпила сума в размер на 1891,32 лева, а преведената сума по сметка на ЧСИ била в размер на 1 081,00 лева, т.е. в сметка му е останала сумата от 710,00 лева, съответно Банката била съобразила хипотезите на несеквестируемост. По тези съображения счита жалбата за неоснователна и като такава следвало да бъде оставена без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото 2 доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Производството по изп. дело № 20188840400072 по описа на ЧСИ М. А. е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу длъжника А. П. А., ЕГН ********** за събиране на вземания по 5 броя изпълнителни листове, издадени в полза на взискателя от Районен съд – П.. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника, налагане на запори на банкови сметки, движими вещи, вземания на длъжника срещу трети лица, както и налагане на възбрани върху недвижими имоти.

След извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, се е установило, че длъжникът притежава банкови сметки в 3 банки, сред които и „ОББ“ АД. Със запорно съобщение изх. № 3482/06.03.2018г., ЧСИ е наложил запор върху откритата в „ОББ“ АД банкова сметка на длъжника. В отговор на запорното съобщение, с писмо вх.№ 3989/16.03.2018г., Банката е признала вземането върху което е наложен запор, посочила е, че няма други наложени запори, както и че не може да извърши превод на дължимите суми, поради липса на авоари.

С оглед извършено прехвърляне на вземанията срещу длъжника от 21.07.2020г. от първоначалния взискател по делото - „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с изрична молба, цесионерът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК 203670940 („АСВ“ ЕАД) е поискал конституиране по делото като взискател на мястото на първоначалния. С молбата са представени надлежно връчени уведомления за извършената цесия до длъжника, които са получени лично от него. С оглед надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, със съобщение изх. № 7744/30.09.2020г., съдебният изпълнител го е уведомил, че е конституирал като взискател по делото цесионерът „АСВ“ ЕАД. Съобщението е получено от длъжника, чрез неговия син, на 02.10.2020г.

По изпълнителното дело на 20.06.2023г. по сметката на ЧСИ е постъпила сума в размер на 1 081,00 лева. Същата е преведена от „ОББ“ АД в изпълнение на запор на банковата сметка на длъжника. С извършено разпределение от 21.06.2023 г., ЧСИ е извършила погасяване на дълга на длъжника А. А., като е разпоредено сумата от 176,31 лева да бъде преведена 3 по сметка на ЧСИ - за погасяване на дължими по изпълнителното дело такси, а остатъкът от 904,69 лева – по сметка на взискателя „АСВ“ ЕАД.

Определената за взискателя сума е преведена по неговата сметка в същия ден - 21.06.2023г.

На 27.06.2023г. длъжникът по делото е депозирал в кантората на ЧСИ молба с вх.№ 6452/27.06.2023 г. с искане за възстановяване на сумата от 1 081,00 лева. Към молбата са приложени Експертно решение на ТЕЛК № 91037-52 от дата 15.03.2023г., Съобщение от НОИ с изх. № 1019-12-3000 от дата 23.06.2023г. и извлечение от банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД.

Препис от молбата е изпратена за становище на взискателя по изпълнителното дело. Последният е изразил становище за оставяне без уважение искането на длъжника.

В Експертно решение на ТЕЛК № 91037-52 от дата 15.03.2023г. е посочено, че след преосвидетелстване, на жалбоподателя е определена оценка на работоспособността - 60 на сто трайно намалена работоспособност (ТНР).

Същото, съобразно изрично отбелязване, е влязло в сила на 05.04.2023г.

Със Съобщение с изх. № 1019-12-3000 от 23.06.2023г. от НОИ, жалбоподателят е уведомен, че след извършена проверка, с разпореждане от 01.06.2023г., протокол № 12Р074/30.05.2023г., се възстановява и определя в същия размер лична пенсия за инвалидност на жалбоподателя, поради общо заболяване за 60 на сто трайно намалена работоспособност от 02.03.2023г., със срок до 01.03.2026г. и в размер на 455,33 лева. Посочено е още, че сумата е дължима за месеците 03, 04, 05 и 06.2023г. в размер от по 455,33 лева месечно, както и еднократна допълнителна сума за месец 04.2023 г., в размер на 70,00 лева, съгласно МПС № 269/06.04.2023г. Общо дължимата сума на жалбоподателя е посочено, че е в размер на 1 891,32 лева. Жалбоподателят е уведомен, че сумата по разпореждането в размер на 1 891,32 лева, дължима за периода 01.03.2023г. до 30.06.2023г., е преведена по банковата му сметка на 16.06.2023г.

В представеното извлечение от Банковата сметка на жалбоподателя в „ОББ“ АД е посочено, че на 16.06.2023г. е получена сумата от 1891,32 лева.

Посочено е основание „ЗАПЛАТИ ПЕНСИИ КТ“.

В следствие на постъпилата от длъжника молба, съдебният изпълнител е издал обжалваното разпореждане, като е оставил молбата без уважение.

4

Разпореждането е връчено на длъжника на 10.07.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата на длъжника по изпълнението А. П. А. е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна – длъжника в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, доколкото са изложени аргументи за несеквестируемост на събраната от банковата му сметка сума, вследствие на предходно наложен запор от ЧСИ.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва: т.1. - постановлението за глоба; т.2. - насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3. - отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4. - отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485 от ГПК; т.5. - определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486 ал.2 от ГПК; т.6. - отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7. - разноските по изпълнението.

В посочената разпоредба лимитирано са посочени кои изпълнителни действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред.

Съгласно постановките на т. 1 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, регламентиращи правото на жалба на длъжника по изпълнението по чл. 435 от ГПК, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Под обжалване на насочването на изпълнението следва да се разбира сличаите, „когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) 5 несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.“.

В този смисъл, с оглед твърденията на жалбоподателя, се касае за обжалване действията на съдебния изпълнител, които нарушават твърдяната от длъжника несеквестируемост на конкретните му вземания от Банката, доколкото изпълнението по делото е насочено срещу тях. Поради това жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

Разпоредбата, относима към несеквестируемостта на доходите, като се има предвид както размера, така и произхода им, е нормата на чл. 446 от ГПК.

Преди законодателните промени от 2017 г. се е наложило обсъждането на въпроса за несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато същите постъпват по банкова сметка на длъжника. В цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане, се определя съгласно изложението по т. 3 от тълкувателното решение. Това становище е получило и своята законодателна уредба през 2017 г., когато е приет текста на чл. 446а от ГПК. В ал. 1 на разпоредбата е предвиден срок от един месец, в който длъжникът следва да се разпореди чрез банковата си сметка със сумата, несеквестируема по произход или размер. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки.