Решение № 6 от 16.01.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№6 гр. ........, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ........, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820100..9 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Г. С. К., ЕГН ********** от гр........., ул.

„.........“ № 5 чрез пълномощника си адв.Г. Г. – САК със съдебен адрес за призоваване – гр.С., ул. „.......“ № 7, вх.Б, ап.2 е предявил срещу ответника А.

В. С., ЕГН ********** от гр........., Софийска област, ул. „......“ № .. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2600.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 01.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в претърпяни болки и страдания без разстройство на здравето във връзка с причинени от ответника удари с ръце в областта на главата, в резултат на което получил следните травматични увреждания – кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула, кръвонасядане по гърба на лявата длан, в областта на 4-та и 5-та предкиткови кости, охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка.

Ищецът твърди, че горепосочените увреждания е получил на 01.10.2017 г., когато ответникът С. му нанесъл побой в околностите на гр........., Софийска област, в местността „.......“, за което било образувано 1

НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........, Пети състав, приключило с присъда от 28.01.2019 г., потвърдена с решение от 11.10.2019 г. по ВНЧХД № 239/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, с която ответникът бил признат за виновен. С неправомерното си поведение и общественоопасните си действия, ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди, които за възрастен човек, който към момента на инцидента бил на 71 години му нанесли много негативни последици. По време на побоя ответникът изпитвал страх, че ищецът може да му нанесе фатален удар, тъй като е много по-млад от него, а и ударите били нанасяни основно по главата, вследствие на което ищецът паднал, а ответникът продължил да го влачи. Освен нанесените физически травми на ищеца, ответникът не спрял да го ругае, обижда и заплашва, което го накарало да изпитва силен страх за живота си. Вследствие инцидента, ищецът получил дискомфорт при хранене, говор и извършване на мимики, лицето му било обезобразено заради синините и отоците, поради което се чувствал неудобно да излиза от дома си. Имал проблеми със съня, тъй като преживявал отново побоя и сънувал кошмари. Възстановяването на ищеца протекло по-бавно поради възрастта му и заболяването на сърцето, а освен физическата болка се чувствал унизен от това, че ответникът се отнесъл към него като крадец и нищожество, въпреки, че нямало каквито и да било основания за това. Във връзка с причинените травматични увреждания след извършен преглед, ищецът се снабдил със съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г. издадено на 03.10.2017 г.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А. В. С., като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият чрез процесуалния си представител адв.Б. - САК е взел становище, че предявените искове са недопустими, а ако съдът ги приеме за допустими, то същите са неоснователни по основание и размер и моли съдът да ги отхвърли изцяло.

Твърди, че не оспорва, че е осъден по НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........ и решението е потвърдено от Софийски окръжен съд по ВНЧХД № 239/2019 г.. Счита обаче, че не е извършил деянието, за което е осъден и че е допусната съдебна грешка. За съжаление по отношение на такива дела не може да се прилага института на възобновяването за неговото преразглеждане.

Ответникът не оспорва и обстоятелството, че на ищеца К. е издадена 2 медицинска документация, включително и съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г., за което наказателния съд е приел, че доказва причинена лека телесна повреда. Оспорва се обаче авторството на деянието, причинно-следствената връзка между него и настъпилите незначителни телесни увреждания и особено това, да са настъпили сериозни последствия от тях. Не е истина твърдяното от ищеца, че са му нанесени многобройни удари и че е бил влачен и че по отношение на него са отправяни заплахи за здравето и живота му от ответника, поради което твърди, че не е нанасял многобройни удари, нито е влачил ищеца, нито му е отправял обиди и закани, още повече същите да са причинили заплаха за живота на ищеца.

Оспорва се и твърдението, че след инцидента възстановяването на ищеца е продължило за дълъг период от време и че съзнанието му било трайно обременено от негативното изживяване, изпитвал е срам. Именно движението на ищеца непосредствено до имота на ответника с подготвен чувал за пренасяне на селскостопанска продукция е истинската причина за възникналия конфликт.

Отделно от това при преценка основателността на претенциите следва да се вземе предвид от съда и факта, че ищецът не ги е предявил след влизане в сила на решението на Софийски окръжен съд, а едва на по-късен етап преди изтичане на предвидения от закона давностен срок. Безспорно това е негово право, но в същото време е логическо потвърждение на желанието на ищеца да търси усложняване на отношенията на страните. Убеждението на ответника е, че това не е желание на ищеца, а желание на неговите близки, чиято цел е максимално да се облагодетелстват от възникналия битов инцидент. Осъждането на ответника може да доведе до изключително тежки последици, макар, че през целия си живот е бил честен, трудолюбив, с уважение към хората и към законите на страната, а постановената му присъда сринала неговата чест и достойнство, поради което през 2020 г. получил заболяване с тежка форма на диабет, за което лечението му продължава и в момента. Всичко това е добре известно на близките на ищеца и с предявения иск се цели насаждане на ново напрежение.

Районен съд ........, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

3

Видно от приложената по делото Присъда № 1 от 28.01.2019 г. по НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........ влязла в сила на 11.10.2019 г. и присъединеното към настоящото производство НЧХД № 451/2017 г. по описа на РС ........ и ВНЧХД № 239/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, съдът е признал за виновен и осъдил ответника А. В. С. за това, че: На 01.10.2017 г. около 17,50 - 18,00 ч. в околностите на гр........., Софийска област, местност ......., като извършител, е причинил на Г. С. К., ЕГН ********** от гр......... лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като му е нанесъл следните травматични увреждания: кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула, кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в областта на четвърта и пета предкиткови кости и охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка, които са причинили на пострадалия болка и страдание за всяко едно от тях - престъпление по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

Видно от експертно решение издадено на 12.12.2011 г. от УМБАЛ „Света Анна“ С. е, че Г. С. К. е с 84 % т.н.р ст. на увр. с диагноза хронична исхемична болест на сърцето.

По делото е представена епикриза удостоверяваща извършено планово оперативно лечение за аортокоронарен байпас на Г. С. К. на 19.03.2012 г. в Болница Лозенец.

Представено е и съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г. издадено от КСМД при МУ С., удостоверяващо, че при извършен преглед на 03.10.2017 г. на Г. С. К. са установени кръвонасядания на лицето и лявата ръка; охлузвания на лявата ръка, които действия са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат оп време и начин, както съобщава прегледаният. Уврежданията са причинили болка и страдание.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.И.П. – воден от ищеца и Т.П.П. и С.В.Д. – водени от ответника.

Свидетелят П.И.П. сочи, че познава Г., тъй като са съседи от 42-43 години, а също и семейството му, което е причина да се виждат ежедневно.

Известно му е, че преди около три-четири години Г. бил бит от някакъв 4 гражданин, който се казва А.. За случая свидетелят знае от самия ищец, който му казал, че А. го набедил, че му бере от царевицата и го набил много добре.

Свидетелят сочи, че още вечерта, когато станал инцидента и Г. се прибрал го посетил в дома му и видял съседа си да лежи много съсипан, трудно говорещ с някакви синини по лицето. Тогава ищецът обяснил на свидетеля, че А., внук на ....... го е набил, като го е влачил на 10 метра от мястото на инцидента.

Свидетелят като видял, че ищеца не се чувства добре си тръгнал, за да не му досажда и да го остави да си почива. Вследствие побоя Г. не можел да се храни добре, имал някакъв проблем със зъбите, не изкарвал животните си, а започнал да ползва един свободен двор, който е до имота на свидетеля – пускал там животните и сядал да ги наблюдава. Свидетелят сочи, че понякога ходел да помага на ищеца да прибира животните си, тъй като той сам не можел след инцидента да ги прибира. Ищецът гледал животни, но не можел да дъвче месото и затова консумирал само супата, защото не можел да с употребява твърди храни. Свидетелят заявява, че след инцидента Г. се оплаквал, че го боли главата и му се вие свят, не може да спи спокойно, събуждал се често от притеснение от случилото се, поради което спрял да кара колело, само го бутал, да си превозва багажа. Преди инцидента Г. непрекъснато карал колелото си и ходел с ловната пушка по полето.

Свидетелят заявява, че му е известно също така, че преди боя Г. имал сложени стендове на сърцето и затова се пазел и пиел лекарства. Преди инцидента Г. се качвал да ремонтира сградите в двора си, но след случая вече не смеел, а идвали негови приятели да му помагат. Свидетелят твърди, че след инцидента с А., Г. споделял, че не е добре здравословно и психически, страхувал се да не му се случи отново нещо подобно, а и това го виждал самият свидетел, тъй като ищецът вече не можел да си върши работата сам и не е пълноценен, както преди.

Свидетелят Т.П.П. разказва, че познава Г. К. и А. С. и не му е известно между тях да е имало конфликт. Преди 4-5 години, през есента бил в местността „Зад .......“ и Г. К. излязъл от царевицата на А. с едно колело и един чувал. През това време дошъл ........ Свидетелят бил на 70-80 метра от Г. и А., които започнали нещо да си говорят и Наско попитал Г. защо му бере от царевицата. Свидетелят не видял нанасяне на удари, нито пък някой да влачи другия по земята. Твърди, че вижда Г. всеки ден да се движи пеша и с колело и да пасе козите си по алеята за града.

5

Свидетелят С.В.Д. заявява, че е съсед на Г. К. от 35 години и го познава като активна личност, работеща основно в двора си, поддържайки бараки и козарници и други такива сгради. Заявява, че е виждал Г. да строи бараката, ремонтира покрива си и се качва на високо. Изкарва козите си и ги пасе, ходи с ловната дружинка на лов. Бараките, които ремонтира са между 35 метра високи с наклонен покрив и той си работи по тях с дъски, пирони и с чук. Г. се движи с велосипед, като повечето време го бута и го ползва да си вози торбите на него, ползва го като количка, но понякога го кара. Известно е на свидетеля, че преди 20 години Г. прекарал инфаркт и въпреки това си върши работата по двора. Живее в къщата си със своя син, като контактува и със съседа си П.П. също пенсионер и Р.Г., която му е съседка на отсрещната страна на улицата. Свидетелят Д. заявява, че не му е известно и не е чувал за възникнал инцидент между Г. и А., както и не е забелязал през последните години, да има периоди, в които Г. да не излиза от домът си, тъй като го вижда почти всеки ден да върши работа из двора си. За свидетеля ищецът е изключително активен човек за възрастта си и целогодишно ходи със слънчеви очила. Не е забелязал Г. да куца или да се залежава, нито да е изчезвал за дълго време и да не излиза от домът си, нито пък някога го е виждал да има някакви травми по лицето и тялото.